Руменка Михайлова възражда плъстенето

Признавам си, че се изненадах приятно, когато отидох за интервюто си с Руменка и я видях заобиколена от млади и любопитни жени, които жадно поглъщаха всяко обяснение за това как да "опитомят" вълната и да изработят нещо и полезно, и красиво. Е, включих се с въпроси и аз. А ето какво разказа тя...

С какво ви привлече плъстенето?

Много ме заинтригува преди 15 г., когато в Копривщица видях килим, за който дори не подозирах, че е плъстен - толкова е загубен за нас този занят, че отиваш в музея и гледаш нещо, за което, ако някой не ти каже какво е, няма как да разбереш - толкова е забравен. Останал е само в Родопите, някои от помакините продължават да си правят шапчици, но те не желаят да си кажат технологията.


Каква е историята на плъстенето у нас?

Този занаят е възвърнат за съвременните българи от Йордан Костов. Той е бащата на Мариета Ниедкова, която в момента, може да се каже, е единствената учителка на всички плъстари в България. Всичко е започнало от нея. Като етнограф, а не като майстор кожар, той е бил заинтересуван от плъстарството. Тръгнал е да го издирва като занаят, за да го възроди. Оказва се обаче много трудно. С Райко Сефтерски и с Вакарелов опитват тук-там... В Родопите хората се крият, в Странджа казват, че не знаят кое къде е. Във Видинско има останали майстори... Сега вече излязоха някои модели, но е имало хора, които са имали плъстени предмети и дори не са знаели, че са такива.

В момента,в който започва тъкането на ямурлуците за турската армия (ние сме били основен доставчик), отпада плъстеният ямурлук и занаятът запада.

Аз видях Мариета как преподава по едно, случайно направено клипче. И много ме заинтригува. Оказа се, че нейна съученичка има във Варна и тя всъщност обучи варненските плъстарки. Малко от тях го работят, но много го знаят. Така че, там е много силно развито. Към момента има хубава група и в Пловдив, сега се заражда и в Търново.

Какво точно е плъсти?

Плъстите са естествена вълна, без обработка, изпрана, изчепкана, извлачена. Понеже косъмът е животински, във връзка с неговите естествени свойства, са намерили начин да залепва сама за себе си - механически и химически. След изсъхването и изстиването след топлата вода, най-точно казано, като желирана торта си запазва формата. И процесът е абсолютно необратим. Знаете, когато объркате един път в пералнята да изперете пуловер от естествена вълна, как се свива и си остава завинаги малък. Може да стане по-малък, по-голям не.

И боите ли, с които се боядисва вълната, са естествени?

За съжаление всичко в момента е с изкуствените анилинови бои, но вече има доста разработени методи за естествено боядисване. Надявам се до година-година и половина да се възвърне и това естественото.


С какво са ценни вълнените изделия от плъсти?

С това, че са материал, който е толкова здравословен, колкото ние още не сме успели да го осъзнаем. Но не е късно.


Вие сте пионери в този занаят, трудно ли се възражда почти забравен занаят?

Не мисля, че е толкова трудно. В света това нещо е възродено (в простия смисъл). Има американски и холандски институти, които работят от дълги години, така, както при нас се работи по история, и само с това се занимават - не с дизайн, не с красота, а с историята, химията, физиката и всичко, което е свързано с качествата на плъстените изделия.

Една холандка, която има и български произход, преди 17-18 години, доколкото си спомням, направила нещо плъстено - пламва целия свят. Ние в момента сме най-назад. Въпреки, че много от прародителите ни са живели с това. Още по времето, когато са били номадските племена. Това им е била къщата, постелката, облеклото. Пази от студ през зимата и от жега през лятото. Не създава никакви химически и физически дразнения на човешкото тяло. Предпазва го от всичко лошо, което може да му се случи.

За колко време се изработва дреха по този начин?

Зависи от дрехата и от изискванията към нея. Плъстенето е труден процес като време. Ако сега трябва да направим пелерините, които аз работя за носене, отнема около един ден. И това включва нареждането, разкрояването... Трябва да има естетически вид, като украса, начин на дизайн, падане... тези разработки на кройките няма откъде да се видят. По един начин стои шита дреха - може да я укроиш и да направиш ръбовете й, както си знаем, докато с плъстенето не е точно така. Има ръбове, които трябва да им подходиш по друг начин, кройките по друг начин падат и всичкото това изисква време. Смятам до година-две да настигнем поне Западна Европа.

За рускините и казакините много време ни трябва още. Изработват много красиви и практични неща. Те към децата си се отнасят по този начин, обличат си децата, постилат си ги и живеят върху вълна по друг начин.

Слава Богу и в България има вече по-голям интерес. Не всичко е загубено.


Бързо ли се възражда?

Преди три години това беше като чудо. Сега се "консумира" нормално.

Откъде се набавя толкова вълна, животновъдството и специално овцевъдството, като че ли е намаляло?

Това е митология. Нищо не е намаляло. В момента хората се чудят къде да си дават вълната. Те я изхвърлят, ако има къде или я запалват, за да не ги глобяват. Вълна има колкото искате! Няма кой да я обработва, защото станахме една косумативна и мързелива нация. Искаме да отидем да си го купим, обаче казваме "нямаме пари". Е, добре, ама те тези пари трябва да се изработят.

Всичко това се смята, че е загубено време - да изпереш вълната, да я изчепкаш, да я занесеш на дарака и след това да си направиш нещо сам, това е... незнам. Предпочита да даде баснословни суми, за да си купи такова одеяло, но не иска да го свърши сам. И ще стои безработен, на социални помощи. Това е занаят, за който съм сигурна, че ще се върне. Аз съм голям оптимист.


Ходили сте на много места да учите на този занят - има ли интерес към него?

Да, интересът е голям. По-рано да видиш занаятчия по-млад от 40 години беше някакво чудо - като неземно изкопаемо. И ходят, снимат го непрекъснато, разпитват, така, както и вие мен сега.  На тези снимки присъства по един стар човек, изпаднал отнякъде, а около него млади хора, много млади хора. Вече не така. Просто душата ми се е напълнила.

Аз ходя от една година. Представям си как се чувстват. Ето, Мимето (Мими Добрева - майсторка на брюкселска дантела и полимерна флористика - бел. авт.), тя не е спряла да обикаля и да показва уменията си. Представям си как тя се чувства, като вижда, че все повече и повече хора се интересуват от заняти. Много се радвам!

Усещането за естествените материали, за естествени форми .... Няма изкривени и необясними форми - всеки си работи виждането. Те си го имат. Какво им трябва  - малко вълна и някой да им каже как да го направят.

Много занаяти имаме. Някои са по-лесни, други - по-сложни. При Мимето е много трудно и сложно и изисква много учене и търпение, но все отнякъде трябва да се почне. На пръв поглед плъстенето е лесен занаят и по този начин хората се "зарибяват" много лесно. Но веднъж пипнеш ли го, то непрекъснато те увлича и е много сложно за правене.  Като стигнем до правенето на шал и той започне да им се отлепя, вече подхождат сериозно. Обаче за начало, който е пипнал вълна, почти няма някой, който да се откаже с претенцията "Не, това изобщо не е за мене". Така че, има надежда.

_______________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg