Христо Панев: Когато се чувстваш свободен, се раждат най-красивите картини
Христо Панев е роден през 1942 г. в село Крепост, Хасковска област. Завършва специалност "Графика" във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". През 1976 г. става член на СБХ. Имал е много самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Носител е на златни и сребърни медали от Международен салон на иновации. През 2006 г. е удостоен с наградата на Велико Търново, а от 2002 г. е почетен гражданин на Димитровград. Негови творби се намират в НХГ, Софийска градска галерия, в почти всички окръжни галерии в страната и в много частни колекции в чужбина.
"Вливайки" се в човешкия поток на първата организирана "Нощ на Самоводската чаршия", от ателие в ателие, съвсем естествено попаднах в галерия "Панев". Цветната атмосфера, топлото отношение и благата дума, с които бях посрещната, неусетно преминаха в по-задълбочено "проучване" на историята на "доайена" на галерията - Христо Панев. Оказа се, че всички от семейството му са художници и рисуването за тях е не просто изкуство, а смисъл на живота.
Преди няколко месеца Христо Панев става академик към Международната академия на ЮНЕСКО в Москва, където са му връчени всички символи на Академията. Неговото умение да използва богатата цветова гама в различно жанрово многообразие, заслужено му носи признанието. Характерни за художника са циклите: "Фрески", "Митологични сцени", "Библейски сюжети", "Житейски теми" - любов, майчинство, музика.
Пред Север.бг той открито сподели за своята страст.
Г-н Панев, оказва се, че вие и вашето семейство сте доста прочути извън пределите на България. А как стои въпросът с известността ви у нас?
Да не прозвучи като самохвалство, но аз съм единственият български художник, който беше поканен преди 5 години заедно с още 39 художници от 39 държави в Дубай за рисуването на картина за най-високата сграда в света Бурж Халифа. За това участие получих една специална награда.
В Търново ни знаят, но рекламата е изцяло в София и много хора дори не са чували името ни, а заслужаваме да сме по-популярни в родината си.
Какво представлява картината, с която се представихте в Дубай?
След като научих имената на останалите участници, видях, че всички правят абстрактна живопис и затова и аз се явих с абстрактна творба с размери 2/3 метра. Аз мога да рисувам всичко и за мен не беше никакъв проблем да изпълня задачата.
Какво е отношението ви към "Нощ на Самоводската чаршия"?
Във възторг съм. В Пловдив вече има традиция в това отношение. Крайно време беше да се случи и тук. Убеден съм, че при толкова ентусиазъм и позитивно отношение няма как да не стане традиция и в Търново.
С каква нагласа влизат при вас посетителите?
Тази вечер се радваме на изключително внимание. Дали заради празника, но посетителите са много - нещо, което в останалите дни не се получава.
Виждам, че имате изключително много картини и чернови, които май правите, докато си почивате?
Така е, аз не мога да не работя. Ако нямам някакви ангажименти, всеки божи ден съм в ателието и това ми е и работа, и почивка. Много от черновите след време ги правя на живопис. Картините ми са повлияни от българската икона и най- вече от българската фрескова живопис. Имам и графичен цикъл по Омар Хаям, вече три от работите ми са готови.
Цветовете или графиката са по-силната ви страна?
Не мога да кажа точно, но като че ли живописта ми носи по-голямо удовлетворение. Там изразните средства и багрите са повече. Въпреки че съм завършил специалност "Графика" и съм участвал в национални графични изложби, от които имам много награди, повече ме влече живописта.
Освен съпругата и синът ви, брат ви също е художник. Имате ли общи творби?
Да. Двамата сме направили 25 монументални работи на фасади на обществени сгради в родното ни село Крепост - по 5, по 7 метра високи. Няма друго такова село. То е уникален музей на монументалните изкуства и много туристи и гости на Димитровград го посещават като атракция. Но не само брат ми. Съпругата и синът ми също са част от това изкуство и го правим заедно.
Споменахте, че около 40 години сте художник на свободна практика. Лесно или трудно се работи така в днешно време?
Аз съм свободна душа. Макар че нямам кой знае какви ангажименти, най-добре се чувствам, когато усещам свободата. Само тогава мога да творя истински. Лягам и ставам с мисълта за ателието. Там се чувствам най-щастлив - това е моят храм, където се изповядвам, където се разтоварвам... Когато работя чувствам най-голямото щастие и удоволствие - останалото не ме интересува.
Човекът на изкуството "диша" с това, което прави...
Да, наистина е така. Аз се чувствам най-комфортно в ателието. Рисуването е моят свят. И когато един човек чувства, че може да поеме кръста да бъде свободен художник, не трябва да се колебае нито за миг. Когато се чувстваш свободен, се раждат най-красивите картини.
Има ли "мода" на пазара за картини?
Не. Поне ние не се съобразяваме с това, какво се харесва. Имаме висок критерий и преследваме собствените си разбирания за сериозната картина и сами определяме пазара за нашите творби.
За хората на изкуството казват, че са особени... Смятате ли се за чешит?
В изкуството трябва да имаш малко особена лудост. Аз съм безсилен, ако вратата, например, се е повредила. Това е нещо, което не го забелязавам. Но аз съм зодия Овен и в професията си преследвам нещата "до дупка" - една картина, ако не става, обръщам я обратно и продължавам. И, в края на краищата, тя се получава.
