Вход | Регистрация

Христо от Лясковец „разтяга“ времето и си позволява да е различен!

Христо от Лясковец „разтяга“ времето и си позволява да е различен!
Личен архив / Христо Христов
Роден е на 28.11.1979 г. Завършил е средното си образование в СПТУ по Машиностроене в гр. Лясковец (училището вече не съществува). Професията, с която излиза от училище, е монтьор на ДВГ и професионален шофьор с кат.“С“. Но, както сам признава, „грам, не ме е интересувало това с изучаването и ремонтирането на двигатели, защото следвах Пътя си. Просто имах нужда от някаква диплома за нещо си... Не това ме изхранва!“

"Христо от Лясковец!". Така го знаят стотици хора, на които е помогнал младият мъж – на едни със съвети, на други – с масажи, на трети въздейства чрез книгите си. А той е написал и издал до момента 22 – едно число, носещо заряда на мощна енергия и в същото време на тежки кармични уроци. Плановете му за тази година са да издаде още три, с които вибрациите на живота му отново ще се променят...

Христо Христов е многолик. Занимава се с йога от 14 години и това е допринесло за изостряне на неговата сетивност и сензитивност, развило е богатата му и дълбока душевност, и изключителна виталност.

Няма как да се предаде усещането за присъствие на този човек, ако не си в орбитата му и вибрациите ви не се "засекат". Той е "над нещата" и в същото време е прекалено земен и достъпен. Само за тези обаче, за които реши да разтвори душата си.

Ще ви дадем възможност да се докоснете до човека Христо, но, ако искате да усетите енергията на заряда му, ще трябва да го срещнете лично...

Христо от Лясковец „разтяга“ времето и си позволява да е различен!Личен архив / Христо Христов

Христо, от доста време уговаряме това интервю, но някак си все не се случваше... Доколко трябва да се вярва в знамения и "съдбовни знаци", когато става дума за взаимоотношения между хората?

Наистина, много време мина, за да узрее това интервю, но ето все пак вече е факт. Наистина не знам кой в какво може и иска да вярва, в знаци и съдби, но аз просто вървя и следвам свободната си воля и (в някои неща голия си ентусиазъм). Тривиално е, но благодарение на него стигнах до тук. Аз нямам таланти, но съм последователен и изобретателен (боравя с творчески идеи и понятия, неразбирани от мнозина... Това дори надскочи параметъра на уж талантливите деца около мен. Пътят на един Махдим като мен е уникален по своята същност и единственото, което е нужно, е "просто да го извърви".

Как би се описал, ако трябва да го направиш с 3 изречения?

По принцип се описвам само с една изпълнена с най-голямото съдържание дума: Творец! Старая се да бъда преди всичко човек, но не и сред хората. От много години ме вълнуват неземни неща, защото достатъчно хорица има, дето се вълнуват от глупости. Създател, писател, масажист, йога и създател на собствената си реалност, археолог по душа, и търсач на приложността на знанието.

Защо реши да се занимаваш с йога и с какво ти е полезна тя?

Този въпрос не ми беше задаван от много време, сякаш стоеше встрани. Вече 14-та година започва, откакто се занимавам с йога. Първите години се улових, че се увлякох да правя стотици упражнения, без да осъзнавам, че гимнастиката в йога, не е йога. Йога е съюзът между тялото и душата. Такъв е и преводът на самата дума Йога - Съюзът между Слънчевата ни страна и Лунната в нас.

Не очаквах нищо от това, защото не знаех, какво всъщност да очаквам. Но пък разбирам, че именно с чисто съзнание и помисъл към нещо ти се отварят невидими врати. Затова просто продължавам да практикувам за себе си. Имаше мигове, когато преподавах на деца, учители и родители, но спрях, защото нямам време да запълвам ничии капризи. Сложих точка. Всеки сам да търси начини за ограмотяване или израстване. Може би един ден ще покажа още неща, но не и сега. Но се влюбих в медитацията и и се отдавам всеки ден от 04:00 до 05:00 сутринта!

Христо от Лясковец „разтяга“ времето и си позволява да е различен!Личен архив / Христо Христов

Чувстваш ли се неразбран и разочарован, заради човешкото невежество по отношение на фините енергийни вибрации?

Като дете това много ме терзаеше, че съм различен. Бях по-пълен, невнимателен, неконцентриран и без всякакво желание за нищо. Сякаш бях в някаква дупка без изход през прехода на моето детство. Но с влизането си в пубертета всичко се промени.

На 11 години разбрах много неща и просто замълчах. Не общувах с никого, защото това, до което се докоснах, тогава ме стъписа и просто си мълчах. Силата, с която общувам, ми е достатъчна да разбера, че с това автоматически влизам в графа "невписващ се". Въпреки, че с годините съм се опитвал да не бия на очи, то само си излиза на бял свят. Какво друго ми остана, освен да следвам вътрешния си компас и да не се вълнувам от това, кой в какво ме вкарва според собствените си разбирания, зрялост и допустими параметри.

Нека е ясно: различен съм, защото така искам, защото ми харесва и защото мога да си го позволя. То пък от тези дето си приличат, какво мога да науча? Нямам време да се ядосвам за другите хора, имам много по-важни неща свързани със себе си и любимите ми хора, отколкото да се "вълнувам" за другите. А разочарован не мога да бъда, защото не се интересувам и не очаквам от никого нищо.

Въпреки, че си млад човек, навярно си се сблъсквал с доста превратности в живота – или поне такова е усещането, когато заговориш за главния герой от последната си книга "Африка в моето сърце", чиято втора част излезе наскоро. Доколко се асоциираш с душевния катарзис на Даржан Харч и защо трябва да се вслушваме в "повика на Вечността"?

Млад човек съм само в това тяло на този си живот, иначе съм с доста стара душа. Наистина съм се срещал с много превратности, които са ме плашили, но съм разбрал, че не трябва да се плаша щом силата, дала ми живот, е вунаги с мен. Тя дава и тя взема, каквото трябва. Аз съм само един щастлив свободен работник в Божията градина... Нищо повече или по-малко.

А относно Даржан Харч, главният герой на най-успешната ми книга (преведена и на други езици), аз не съм се асоциирал, а това си е точно така и съм предпочел един отрязък от моя живот да го вплета като случка в книга. Достатъчно съм усетил, проникнал където и колкото ми трябва, за да разказвам на ляво или дясно за това. Който е "ценител" разбира, усеща и предава нататък, който не, казвам: "Моля следващият".

Аз не уча никого на нищо. Всеки сам да си носи кръста, защото аман от колективната работа и изнасянето на хора на гърбовете си. Аз съм придал човешки и духовни качества на героя си, а той вървейки по своя път, променя и моя. Аз наистина се оказах с много таланти, заложби, но не защото някой ми ги показа или ме насърчи (като казва, че "става нещо от мен"), а защото съм си ги развил. Книгата "Африка в моето сърце" променя човешките съдби. Хората еволюират и се развиват. Въпреки, че мнозина още не знаят, че този процес е винаги отвътре навън, никога обратно.

 

След толкова творчески търсения на себе си (издал си 22 книги, имаш доста статии с философски размисли), успя ли да разбереш кой си и каква е твоята мисия тук, на Земята?

Сега да поясня: 22 книги са само на български, но има и 6 преведени на чужди езици (смятайте сами). Има вече изключителен интерес и от чужбина за творчеството ми. Имам обратна връзка за това, виждам и сайта ми как се чете от цял свят. Успял съм в много неща и съм разбрал каквото ми трябва за живота си назад и напред. А Земята е наш дом... И тя е жива! Да, знам, кой съм и какъв съм. Това на мен ми е достатъчно!

В едно интервю твърдиш, че нямаш нужда от нищо, защото си имаш всичко, т.е. – самодостатъчен си си – това не създава ли затворен кръг и не ти ли е скучно да живееш в затворен цикъл и рутинен ритъм?

В не едни интервюта съм казвал, че съм самодостатъчен сам на себе си, защото съм цялостен и завършен младеж. Не държа да съм за пример или модел, но аз следвам себе си, не чужди стъпки или дела. А относно дали ми е скучно, мисля, че само хора, незнаещи какво е самодостатъчен биха ме питали за това. Не съм сам никога, може да съм без жена засега и да ми самотно в това отношение, но не значи, че всички сами хора са самотни и им е скучно.

"Собственият сос", както го наричат хората, е добър проводник, за да вървиш напред или накъдето си поискаш. При мен няма рутина, защото всеки миг е различен. Но всеки анализирал ме, може да не разбере, как, докато смята, че животът ми е еднообразен, аз съм разтеглил времето и съм създал за 14 години толкова книги и продукти! (потърсете повече инфо - няма да давам нищо на готово)

Работиш като масажист, но в работата си не използваш традиционни лосиони, а специално приготвено от теб масло и крем от джоджен. Как ти хрумна да съчетаеш тази "готварска" билка с уменията си на масажист?

Христо от Лясковец „разтяга“ времето и си позволява да е различен!Личен архив / Христо Христов

Ще си позволя едно уточнение: не работя. С масажите се забавлявам. Преди 20-сет години исках хобито ми да ми е работа, но не разбирах, как би могло да станео това. Е, то е факт отдавна. Постигнал съм го с труд, упорство, постоянство, стъпка по стъпка. Прецених, че за да мога да правя добрини (а масажът е само една брънка от веригата на добрината), се заех с него.

След като достигнах някакъв предел с масажите отвън, се насочих и към масажа на душата отвътре. Повече ме вълнуват вътрешните стилове и работа, отколкото външността. Но пък проявата на вътрешността е разкошно да я наблюдаваш как се материализира и докосва хора...

Аз съм щастлив терапевт, а не скучен "книжен плъх". Маслото от джоджен и кром-крема вървят ръка за ръка Защото са осветени и маслото е миро! Създадох своите продукти, защото ми омръзна да ползвам "на хората" нещата... Защото 6 месеца работят и явно се намесва някой и развалят продукта. Това силно ме подразни, както подразни и клиентите ми и така създавам продуктите.

Джодженът е в основата на всичко свързано с мен и не е само подправка. Хората в България смятат така. Тя е много повече дори от билка. Тук няма да разказвам каква е, но пък съм щастлив наистина, че съм вплел в работата си тази прекрасна трева, която ми дава достатъчно.

Когато ме наричат масажист, хората не знаят, че това е рамка. Аз не съм масажист, а Творец. Развивам се с всеки случай, намерил ме и поверен ми в ръцете. Мога да разказвам много за случаите, но съм дискретен и не издавам нищо, което е лично с клиентите ми.

Христо от Лясковец „разтяга“ времето и си позволява да е различен!Личен архив / Христо Христов

Според астролозите с отиването си 2013-та г. затвори един цикъл, а 2014 г. отваря нов. Какво приключи за теб и какво ново започва?

Да, съгласен съм с астролозите, въпреки че нямам техния опит. Но пък имам интуиция, с която работя и толкова много се гордея, че я преоткрих. За мен всичко старо остава назад, а продължавам с нови неща. Факт е, че съм написал толкова книги! Но това не значи, че ще спра да пиша. 2013 г. е прекрасна година и е като нещо, което трябва да осъзнаем буквално, както е в едната ми книга "Завръщането. Африка в моето сърце 2". И, когато сме влезли в 2014 г., просто да продължим да се следваме (ние самите). Не робувам на хора, вярвания и други пътища. Имам свой такъв. Продължавам напред с пълна пара. Разрастване, еволюция и стремежи... това е!

Започнахме с "житейските знаци", нека завършим пак с тях (засега). Всяка среща с нов човек в живота носи послание, а ти си се срещал с доста хора. Какви послания носят и предават хората на XXI век?

Новите послания всъщност са стари такива, като човечност, радост, страст и намиране на пътя... Не всеки би ме научил на нещо, особено когато аз не искам да слушам да ми въртят една и съща плоча повече от 4-5 пъти... Тогава радарът ми засича вирус и аз си тръгвам. Напускам веселието и така. Не отделям повече от 2 минути на никого, особено ако не е подготвен да си каже сбито какво иска... Ако ми се "точи", то тогава това вече ме пипа лично и разбирам, че ми губи времето. А това аз не позволявам, то ми е най-скъпо. Благодаря!

<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар