"The Avantgarde": Не просто свирим, а забавляваме
Малко преди втория концерт на симпатягите от група "The Аvantgarde" във Велико Търново си побъбрихме с тях за музикалните им изяви и бъдещо развитие, както и за други форми на изкуство. Основният ми събеседник е най-новият член на бандата - Цветомира, по-известна като Цура, чийто глас е разтърсвал не една и две музикални сбирки в старата столица.
Кои са "The Avantgarde", представи членовете на групата?
Групата се казва "The Avantgarde", нерядко бъркана с авантаж, аватар. Петима сме - Пепи на клавира, Борко на китара, Коко на барабаните, Таню на бас, аз - вокал. Басът и китарата също пеят. С нищо друго не се занимаваме, освен да свирим, това ни е основната прехрана за момента. Момчетата са от Стара Загора, а аз от Велико Търново.
Как се събрахте?
Това лято те свириха в Слънчев бряг и наш общ познат музикант ни свърза, запознахме се, харесахме се и започнахме да работим заедно.
Защо "The Avantgarde"?
Коко: Името го измислихме, защото обичаме авангардното - Салвадор Дали, Пикасо и такива неща. Обичаме да правим и такава авторска музика, която обаче още не е факт.
Какво е новото, което ще предложите в замислените авторски парчета?
Коко: Всяко едно парче ще бъде в коренно различен стил и няма да има общо между отделните песни. Бандата ще има собствен стил, който хората ще чуят скоро - 2012, но не знам кога точно.
Цура: Стига да имаме повече време, понеже всяка седмица сме на участия, и ще го направим.
Коко: Стилово ще се насочим към метъл, поп, фюжън, рок, може и етно музика да има.
Откога съществува групата в стария й състав?
Коко: От началото на 2010 г., но преди това с тези музиканти сме свирили и в други формации. Свирили сме навсякъде в страната, основно авторски парчета, които са останали някъде в историята на записи и... си ги слушаме сами.
Напоследък ви канят по много участия, с какво грабвате публиката?
Цура: Сигурно ни харесват хората. Може би, защото се стараем не просто да свирим, а и да ги забавляваме. Когато си на сцената, не трябва просто да свириш, но и да си атрактивен.
С какво се занимавате извън музиката, какви са професиите ви?
Таньо: По принцип аз съм счетоводител и работя в една банка. Музиката ми е хоби.
Пепи: Играя полупрофесионален фубол, тенис и чета сериозни книги.
Коко: Принципно се занимавам само с музика, иначе по професия съм електротехник. През свободното си време колекционирам пеперуди, старинни предмети, иманяр съм...
Цура: Първият нов албум ще се казва "Иманяри", с първо авторско парче "Копай тука" (смее се).
Коко: Това е по действителен случай записано.
Цура, при теб какво става с моторджийстото? (оттук нататък разговорът продължава само с Цура - бел. авт.)
Карах 5 години, но продадох мотора, не се задържам дълго на едно място и няма как да поддържам такава машина. Нямам време сега за каране на мотор.
Не ти ли липсва адреналинът от високата скорост? Компенсира ли го музиката по някакъв начин?
Не, това са различни неща, не го компенсира. Налага ми се да карам на хората моторите.
С кои други групи си пяла?
Имена няма да назовавам, събирали сме се по различни поводи, по мотосъбори.
Кои са изпълнителите, които те вдъхновяват?
От всеки музикален стил имам любими изпълнители, един музикант не може да се ограничи само в един стил. Например "Whitesnakе" е група, с която съм отраснала, благодарение на баща ми, и съм се учила да пея от тях. Любима ми е и "Skunk Anansie", от вокалистката Skin също съм се учила да пея.
Откога се занимаваш с музика? Знаем, че си завършила и НАТФИЗ като кукловод. Разкажи ни по-подробно за тези твои периоди.
Учила съм оперно пеене в средното си образование тук, в СОУ "Ем. Станев". Първо започнах с китара, но прецених, че не съм достатъчно добра, за да кандидатствам с това и в последния момент се запознах с Мария Касабова - жената, която ме научи да пея. Тя ми каза, че за две години ще ме направи конкурентоспособна. На нея дължа основата в пеенето. Винаги съм знаела, че пея вярно, но не съм знаела, че мога да изкарам от себе си глас, от който стъклата да се тресат. След като завърших средното си, изкарах една година в Музикалната академия също с оперно пеене. Някак си обаче усетих, че не ми е там мястото.
Защо избра точно кукления театър?
Леля ми ме насочи към куклите, според нея имам куклено мислене. Хората имат определена представа за този тип театър, която е малко по-различна от това, което всъщност е той. Драматичен и куклен театър са различни неща и според мен основната разлика е в богатството на изразните средства. Не искам да обидя никого, но мисля, че драмата е част от куклите, а куклите са театър. В момента това изкуство търпи голямо развитие и далеч не е само игра на кукли зад параван.
Театърът ми е голяма болка. Откакто съм завършила, не се занимавам с нищо в тази насока, защото е скъпо удоволствие да работиш в театър въобще. Въпреки всичко се оказа, че няма нищо случайно и всяко едно нещо, което съм учила, сега ми е от полза.
Какво е куклено мислене?
Това е нестандартен начин на мислене. Означава да виждаш зад жестовете, мимиките, зад всяко едно движение. Кукла може да е всичко, всеки предмет. В кукления театър се учиш да изразяваш и познаваш цялостното проявление на една личност като физика и психика. Не се занимавам с театър, но до ден днешен ми прави впечатление и най-малкият жест, правя си изводи за човека отсреща от съвсем нормални неща, за които той не си дава сметка.
Каква е връзката между кукления театър и музикалната сцена?
Връзката е огромна - сцената е една и съща, само изкуствата са различни. Сцената ме влече. С театър не мога да се занимавам, защото няма как да се издържам от него, не че с музика мога, но все пак има по-големи перспективи. Навън има някакви възможности.
Предстои ли ви гостуване в някоя държава, каза, че очаквате нещо подобно?
Да, обмисляме редица предложения, трябва да изберем някакъв договор и да действаме. Преди да заминем в странство обаче, ще направим концерти в София, Варна, Бургас, Свищов, а в Стара Загора сме всяка седмица.
Информация за предстоящите концерти на групата www.facebook.com/theavantgardeband
______________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
