Вход | Регистрация

Мариан Бачев за свободата, театъра и габровската публика

Мариан Бачев за свободата, театъра и габровската публика
Емил Маджаров
Мариан Бачев е роден на 8 юли 1976 г. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорство за драматичен театър“ в класа на проф. Надежда Сейкова. Бил е на щат в театрите в Габрово и Шумен. От 2000-2005 е актьор в трупата на Театър „София“. Има две награди за главна мъжка роля от Фестивала в Шумен „Нова българска драма“, Наградата за талантлив млад актьор на Фондация „Иван Димов“ и четири номинации за Аскеер. През 2013 г. получава номинация за главна мъжка роля в комедиен/сатиричен спектакъл "Златен Кукерикон" за постановката "Досадникът" от Франсис...

Постановката на Държавна опера - Пловдив "Човекът от Ла Манча” събра стотици габровци на 3 февруари в Спортна зала "Орловец”. Оркестър, солисти, мултимедия и балет, 300 сценични костюма и забавен сюжет впечатлиха публиката и заслужиха въодушевени аплодисменти.

В главните роли се превъплъщават Орлин Горанов, като Дон Кихот и Сервантес, и Мариан Бачев в ролята на Санчо Панса. Партнират още изпълнителката от "Секс без захар" Елена Атанасова в ролята на любимата Дулсинея и дори директорът на Драматичен театър Пловдив - Кръстю Кръстев в ролята на тартора на затворниците.

Ето како каза за мюзикъла и за своето отношение към професията актьорът Мариан Бачев:

 

Какво определя съдбата Ви?

Да бъда актьор, да съм особено комедиен актьор, хората да се забавляват. В тези трудни времена трябва да се носи радост, доколкото е възможно.

Кога възникна желанието Ви да станете актьор, мечтаехте ли за това?

В детството възникна тази мечта, при Ники Априлов, който 25 години по-късно ме режисира в "Лелята на Чарли”. Тогава вече аз бях професионален актьор, а той - професионален режисьор. Бях четвърти клас в Двореца на пионерите едно време.

Какво мислите за реформите в театъра, вече 25 години сте в тази сфера?

Бях кандидат за директор на Театър "София” и кандидат за директор на "Сатиричен театър” седем години по-късно. Беше в различни етапи от живота ми, тогава исках да стана мениджър. Когато кандидатствах за Театър "София” бях току-що завършил магистратура, а за "Сатиричен театър” вече имах една особена популярност, която липсваше на останалите кандидати. В театъра съществува една особена номенклатура, за която надали ще искам повече да се боря, защото аз имам работа за разлика от другите кандидати.

Какво е да сте рицар без доспехи?

Мога да отговоря всякак, но всъщност това е посланието на нашия спектакъл - трябва да се опитваме да се смеем в този комерсиален живот и да го правим възможно най-често. Аз във всеки един момент се опитвам да правя добри жестове и да се усмихвам.

Какво мислите за свободата?

Човек не трябва и ден да живее без свобода. Всеки за себе си ще отговори, но човек трябва всеки ден да пожелае своята свобода.

Нека поговорим за Габрово, какъв беше стимулът Ви тази вечер да излезете на сцената.

В Габрово съм играл още през 1998 година, тогава беше моят професионален дебют в един спектакъл с режисьор Борис Панкин, още дори не си бях взел дипломата. Винаги съм свързвал Габрово с топли чувства, колкото и да е студено заради Балкана. Но както знаем, важна е топлината в сърцето, а не в краката. Така че много ми е приятно тук, връщал съм се няколко пъти на гастрол. Радвам се, че толкова много хора са дошли да ни гледат, надявам се на 26-ти март в "Лелята на Чарли” също да има толкова много публика.

Какво ще кажете за публиката в Габрово?

Страхотна! Това е с една дума и не преувеличавам. Може да се определи като такава, която е дошла, за да обича, за да дари обич, а ние да й я върнем чрез нашата работа, и такава, която идва, за да й хареса нещо. Толкова много хора в момента си тръгват от спектакъла, аз съм удивен! Чувството е страхотно, да играя за пръв път в спортна зала и благодаря много на Габрово за това.

Каква е емоцията Ви, когато знаете, че играете непосредствено до Дома на хумора и сатирата, пред който е скулптурната композиция "Дон Кихот и Санчо Панса" на Георги Чапкънов?

Да, на идване с Орлин Горанов видяхме тези две скулптури. Чувството, точното чувство е, че ми е приятно, като знам този факт. Все още съм под влияние на самия спектакъл. Може би това бе стимул да стигнем до края на спектакъла и 1000 души да стоят прави и да ни пляскат непрекъснато. Смятам, че може би сме си свършили работата и сме се докоснали до сърцата им. Нашата работа е да вълнуваме.

Комбинацията от града Габрово, скулптурите, спектакъла и Вашата връзка с нашия театър изигра ли роля в развитието на мюзикъла тази вечер?

Да, абсолютно да! Много ми е приятно, че всички тези неща са струпани накуп и ни помагат. Топло ми е и ми е приятно на душата.

На финала да Ви попитам, ще се върнете в Габрово на?

26 март с "Лелята на Чарли”, когато ще се наложи и рокля да сложа, тъй като се явявам леко лелята на Чарли в един момент. Надявам се поне тези хора да бъдат тук, ако не и още повече!

 ***

"Човекът от Ла Манча” е мюзикъл от Дейл Васерман, Мич Лей и Джо Дариън.  Режисьори: Евгени Господинов и Борис Панки; Художници: Иван Токаджиев и Петър Митев; Хореограф: Боряна Сечанова; Диригент: Константин Добройков.

Испания, Севиля. Края на 16 век. Дон Мигел де Сервантес и неговият прислужник Санчо, са хвърлени в тъмница по заповед на Светата Инквизиция.

Те са обвинени в престъпления срещу Църквата и ще бъдат разпитани, и евентуално съдени. В затвора, обаче, попадат на Съда на затворниците. Тези убийци, крадци, изнасилвачи, измамници, проститутки и техният тартор Губернатора се забавляват като "съдят" всеки нов затворник. Разбира се, всеки се признава за "виновен" и му се отнема всичко, което може да се ограби от него.

Сервантес обаче има нещо толкова скъпоценно, колкото живота му - ръкописа на един от най-великите романи за всички времена - "Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча". Пред опасността да му бъде отнет, Сервантес измисля необичаен, дързък и блестящ ход - пожелава да се защитава, като изиграе комедийно представление по романа си за невероятно смешните приключения на лудия рицар Дон Кихот, и верният му оръженосец Санчо Панса.

 

 << Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57