Вход | Регистрация

Пламена Христова: "Баскинг е възможността да изживееш живота си както искаш"

Пламена Христова: "Баскинг е възможността да изживееш живота си както искаш"
Снимка: Север.бг
Пламена Христова e от Габрово. Тя стана част от уличното изкуство на Самоводската чаршия през почивните дни със своя филм "Баскинг". С него Пламена се дипломира тази година в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Филмова и международна режисура" при Георги Дюлгеров.

Българки филм за улични артисти се състоя в Клуба за културни инициативи „Таралеж” на Самоводската чаршия по време на двудневния Фестивал н уличните артисти. "Баскинг" в буквален превод означава „улична музика”, изсвирена не само за пари, но и за удоволствие. Баскинг е и възможността да изживееш живота си по начина, по който ти искаш, да бъдеш велик не за другите, а в собствените си очи. Баскинг е смелостта да признаем пред себе си, че колите, парите и скъпите вещи не правят хората щастливи, а са само заместители на истинските потребности: любов, свобода и... музиката в душата ни. Режисьор на филма е Пламена Христова.

 

Как ти дойде идеята за филма?

Идеята за този филм ми дойде през лятото на 2008 г., когато тръгнах с едни приятели музиканти на стоп от София до Париж - столицата на изкуството, любовта и всичко останало. Свирехме във всеки един град, басквахме, прекарвахме си страхотно. Една нощ в Париж не можах да заспя и видях целия филм пред очите си.

След като се прибрах, една година работихме по сценария със сценаристи, също студенти от НАТФИЗ, после една година снимки и постпродукция.

Имах страхотен екип и съм много щастлива, че много хора ми помогнаха. Трудно ми беше да намеря подходяща актриса за тази роля, която е доста специфична, защото в началото е един човек, а в края е съвсем различен и не всеки може да го изиграе. Намерих прекрасна актриса, красива и добра - Койна Русева.

Къде е сниман филмът?

Филмът е сниман на няколко места, в София, в Елин Пелин, в село Макоцево и в Бургас, на морето.

Какво искаш да кажеш на зрителя?

Според мен има много хора, които живеят механично, без да бъдат себе си, просто защото обществото ги е направило такива, системата иска те да бъдат успешни, да правят пари в един изкуствен свят, в един изкуствен живот и те не са щастливи. Такава е и главната героиня във филма, но една случка я кара да се обърне към себе си и вижда коя е в действителност. Вижда, че дори на улицата тя е по-щастлива, отколкото ако има всичките пари на света. Защото истинската любов не можеш да я купиш с пари, както тя прави в началото, а се случва в тези моменти, когато сме себе си. Мисля, че всеки един човек може да го направи това, може да се промени, ако иска - той го носи в себе си.

Идея за следващ филм?

След фестивала в Грузия видях много експериментални филми и исках да направя и аз такъв. Направих го и по-интересното е, че аз съм главаната актриса. В момента е в постпродукция.

Имам един проект мечта - искам да направя научно-популярен филм за водата и за нейната сила в България. Човек не може без вода, ние сме вода и ако знаем как да я използваме, тя може да ни помогне много повече от каквито и да е антибиотици и прочие. Трябва да я пазим, тя е нещо изключително древно. Тя е нещо, което пренебрегваме и си мислим, че идва ей така, наготово от чешмата, а тя е нещо много повече. Тя е живот.

Как се виждаш в България? Какво искаш да правиш?

Иска ми се да има пари за изкуство като цяло в България. Радвам се, че по някакъв начин киното се възроди, защото последните 20 години беше черна дупка, нямаше кино. Сега се възраждат българските сериали и филми. Бих желала да правя български и европейски филми за България. Надявам се да мога.

Искам да запиша магистратура по възможност във Франция или в Швейцария. Но Франция ми е любимата държава. Там хората уважават изкуството, ценят красотата и там се чувствам най-добре. Ако мога да уча на това място, ще е страхотно, но все пак аз съм българка и трябва да правя български филми за България.

Повечето български филми са много депресирани, много черни, много пълни с болка и такива неща. Нарочно направих филма "Баскинг", който да бъде позитивен. Малко или много, след като излезеш от залата, да се чувстваш малко по-добър, малко по-усмихнат. Мисля си, че ние, българите, имаме нужда от такива филми. Радвам се, като виждам хората, които го гледат, че излъчват някаква светлина и се усмихват.

_________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57