Вячеслав Стоянов: "Обичам живота и искам да се възползвам от всичко, което предоставя той"

Ще ви срещнем с пътешественика Вячеслав Стоянов, благодарение на колегите от Sportuvai.bg.

Той е на 39, авантюрист, мечтател и най-вече човек, който обича природата. Идва в България преди 15 години от Украйна. Майка му е рускиня, а баща му е българин.

През 2009 година стана първият човек, обиколил Черно море с колело (близо 6000 км). След това си постави още по-амбициозна цел – обиколи и Средиземно море на две гуми (33 000 км).

Във времето, през което не пътешества, той работи като дизайнер и дава мило и драго да помогне повече хора да изберат по-умния начин за транспорт в градски условия – велосипедът.

Вълнуват ли те други спортове, искаш ли да пробваш нещо, което не си опитвал досега?

Аз обичам всичко, обичам живота. Повечето хора са вманиачени, интересуват се от едно определено нещо и искат да знаят всичко за него. На път съм срещал хора, които не ги е грижа какво правя, а ме разпитват за колелото ми - какъв модел е, колко скорости има, какви допълнителни екстри има. Аз им казвам - не знам. Повечето от тях мислят, че пътувам, заради колелото си и това ме ядосва. Средиземно море обиколих с българско колело. Най-нисък клас - за 600 лева. Свърши ми чудесна работа.

Много хора те познават основно като пътешественик, човек който живее пътувайки, живее екологично. Какво не знаят те за теб? С какво друго се занимаваш, какво друго ти доставя удоволствие?

Преди всичко аз съм авантюрист, искам да се възползвам от всичко, което предоставя живота. Обичам да общувам с хората, да се срещам с приятели. Когато не пътувам се занимавам с дизайн, завършил съм Националната художествена академия. Какво друго мога да кажа за себе си, ами, готин съм!

Семейството ти как приема пътешествията ти?

Дълго се чудех дали да казвам на майка си, че ще пътувам. Говорих със сестра ми, която живее в Москва, тя ме посъветва да не й казвам. Но започвайки PR кампанията, свързана с обиколката на Черно море, медиите отразиха информация за това дори в родното ми градче. Оттам майка ми научи за пътуването ми, без самият аз да съм й казал. Първоначално реагира доста негативно, но впоследствие го прие.

Разкажи ни малко повече за обиколката на Черно море с велосипед.

Идеята за обиколката на Черно море с колело се зароди не просто като авантюристична идея. Главната цел на пътуването е популяризиране на проблема с отпадъците в страните около Черно море. При положение, че една от тези държави има проблем с това, всички останали имат същия проблем. Обиколката ми включваше срещи с кметове на големи градове и местните медии. По този начин направих комбинация между авантюристично приключение и PR кампания. Изминах 6000 км за 45 дни, карах средно по 140 км на ден.

В едно интервю казваш, че хората трябва да рециклират мисленето си. Какво точно имаш предвид с тези думи?   

Днес хората живеят като коне с капаци, виждат какво се случва само пред тях и са потънали в еднообразие. Този вид мислене не е проблем на обществото, а на самия индивид. Вместо всеки да чака някой друг да промени света, самият той трябва да започне промяната. И то първо в себе си.

В интервю разказваш как са щели да откраднат колелото ти в Абхазия. Сподели ни друга подобна интересна история.

Аз съм социален човек. Не обичам да спя в хотели, обикновено отсядам в хостели или нощувам на палатка. Когато съм в град, където няма хостели, започвам да търся човек, при когото мога да отседна. Обикновено хората са добронамерени към пътешествениците. Така стана и в Абхазия след историята с колелото ми. Дадох пари на един човек, който ме настани в апартамента си. Като влязох вътре имах чувството, че съм се върнал назад с машина на времето. Всичко в стаята беше старо - мебелите, телевизорът, радиото, телефонът със шайба, а стените бяха облепени с вестници отпреди 30 години. Останах сам в тази стая около половин час и бях малко шокиран. Но въпреки всичко приемам случката като интересно и вълнуващо преживяване. Аз обичам страните от т. нар. трети свят. Там хората не са меркантилни и се радват на това, което имат.

По-щастливи ли ти се струват те?

Мога да кажа, че навсякъде има супер яки хора, независимо дали живеят в Първия, Втория, Третия или Петия свят. Искам да дам един съвет на вашите читатели: да намалят гледането на телевизия и средствата за масова информация, защото те са направени да контролират и манипулират обществото. Един път случайно пуснах телевизия и се наплаших.

Лесно ли ти беше да намериш последователи, спонсори и подкрепа?

Финансирам сам пътуванията си. От спонсори съм получил колело ("Драг" за обиколката на Средиземно море), а посолството на Йордания ми дадоха безплатна виза за 6 месеца. Интересно е, че чаках 4 месеца за алжирска виза и все не ми даваха. Накрая разбрах защо процедурата отне толкова време. Алжир е терористична страна, в която отвличането на чуждестранни граждани, с цел откуп, е често срещано. Държавата е длъжна да ескортира всеки чужденец, който пребивава на територията й. Като пресякох границата ме посрещнаха 4 полицейски автомобила и един БТР. Две седмици и половина, докато карах през Алжир, тази "опашка" беше след мен. Не знам точно колко пари съм струвал на тази държава, но по всяка вероятност са много.

Странно ли е да караш, а след теб да има охрана все едно си премиер?

Много. Чувствах се като куче на каишка. Аз съм пътешественик, не съм състезател. Когато видя някоя готина гледка, трябва да спра и да й се насладя, а те спираха с мен. През нощта си имах личен бодигард, но веднъж пробвах да избягам. И им се изплъзнах за известно време - 6 часа карах сам и щастлив. Настаних се в една горичка и тъкмо се приготвях да спя, намериха ме полицаи и ме върнаха.

Спазваш ли специален хранителен режим, докато пътуваш?

Аз съм вегетарианец от 8-9 месеца, но преди ядях абсолютно всичко. Имах сериозни здравословни проблеми със ставите, белите дробове, стомаха, черния дроб. Като започнах да карам колело (преди 7 години) постепенно всичките ми оплаквания започнаха да изчезват. Мръзнал съм, спал съм на открито, а не съм хващал дори настинка. Не съм подбирал специална храна, защото каквото и да ядеш - всичко гори. Съветваха ме да използвам хранителни добавки, но и без тях не съм имал никакви проблеми.

Правиш ли предварителна физическа подготовка преди пътуване? Тренираш ли някакъв спорт?

Не. Една седмица карам по 120 км на ден, за да нямам мускулна треска. Аз съм малко мързелив :).

Сякаш си се кротнал в последните две години. След обиколката на Средиземно море през 2010-та като че ли не си предприемал такива големи пътешествия...

Миналата година направих веломаратон на България - първият по рода си за аматьори. Организирах и кампания за популяризирането на велосипеда в страната, чийто медиен партньор беше БНТ. Обиколихме България за 33 дни, навъртяхме 3200 км. Основният състав беше от 28 велосипедисти, но в инициативата взеха участие над 2000 души. Освен това миналата година бях един от инициаторите на социалното колоездачно събитие "Неделя сутрин на колела". Вече има и сдружение "Вело разходка", което продължава да организира подобни събития. София "Green Tour" също е моя инициатива - туристическа, 18-километрова обиколка на столицата с колела. Маршрутът преминава основно през пътища без автомобили - Борисова градина, Ловен парк, Южен парк и центъра на града. През 2012 година организирах и пешеходна обиколка за софиянци. Тя включва Боянската църква, Боянския водопад, Боянското езеро.

Какви са плановете ти за тази година?

Имам две идеи, иска ми се да осъществя и двете. Едната от тях е спускане по река Нил със сал, а другата - обиколка на Куба с колело.

Намерил ли си последователи в България, които да те подкрепят и да искат да реализирате съвместни проекти?

Имам много последователи. Станал съм причина много хора да си купят колело и да започнат да карат. Те не са само в България, а и в много други страни по света. Благодарение на медиите, много хора се свързват с мен, пишат ми и ме поздравяват. Така че имам последователи, но не съм човек, който иска да бъде водач на някого.

Иска ми се да поговорим за велокултурата в България. Към кого могат да се обърнат хората, на които им се кара колело у нас и искат да разберат повече за това как да живеят на две гуми в града?

"Велоеволюция" е едно от първите сдружения в България, което работи в София на тема "Велоалеи".  Макар че се сблъскват с доста бюрократични спънки, работата им е успешна, а самите те са много готини хора. Благодарение на инициативите и кампаниите си в подкрепа на колоезденето в България, все по-често започва да се говори за този вид спорт и у нас. София има нужда от такива хора. Градът има потенциал за развитие на колоезденето, поради доброто си географско положение. Във Варна има клуб "Устрем", който също работи в тази насока.

Миналата година ми дойде идеята да основа сдружение "Колоездачно общество на България". Исках да направя една организация, която да представлява колоездачите пред медиите, обществото и държавата. Започнах популяризирането на идеята, направих проучване в Холандия и Белгия - държави, които могат да се похвалят с добре развит велотуризъм. Навсякъде ми казваха: "Трябва търпение, защото промените се случват бавно". За съжаление не срещнах особена подкрепа в България. Може би страната все още не е готова за това.

В последните години се направиха много велоалеи в София, но те пак не са достатъчно. Имаме нужда от много повече. Няма ли го и обратния момент обаче, че за да има повече велоалеи, трябва да има и повече колоездачи?

Точно така. Първо трябва да има колоездачи, после идват велоалеите. Това е проблем, защото повечето хората си мислят: "Направете велоалеи, а аз ще карам колело". Колоезденето трябва да се популяризира, за да може да се създаде велокултура у хората. Този спорт спестява време и пари, удобен е за придвижване, полезен е за здравето. За съжаление в България все още колелото е символ на бедност.

Мислиш ли, че е така? В България все по-често започват да се срещат хора със супер готини велосипеди, които са много скъпи.

Да, карат, но го правят за удоволствие. Те се използват за спорт и авантюристични преживявания, а не за ежедневна употреба. Вярно е, че се появяват все повече колоездачи у нас, което ме радва, но на този етап не са достатъчно. Все пак мисля, че до 10 години ще има изградена велокултура в България.

Какво трябва да направи всеки един от нас, за да може нещата да се случат и у нас?

Според мен не трябва да правят нищо. Просто да карат колело, да се кефят, да се пазят, да не протестират, да не се карат на пешеходците. Както казах, промените стават бавно. Нека има колоездачи и с времето хората ще разберат, че колелото не е символ на бедност, а е бъдещето ни.

Не пропускайте да разгледате и интересните снимки от Средиземноморската обиколка на Вячеслав във фотогалерията ни.