Вход | Регистрация

Радослав Гизгинджиев: Харесвам киното, което променя зрителя

Радослав Гизгинджиев: Харесвам киното, което променя зрителя
личен архив
Радослав Гизгинджиев е на 26 години. Родом от Смолян. Живее в Пловдив. Учи "Славянска филология" във ВТУ. Завършил класа на Дочо Боджаков - "Кинорежисура". Реализирал е многобройни визуални проекти, сред които филмите - "Изпуснати думи", първия игрален дебют с Койна Русева, "Светлосиньо", "Минутите", "Позеленяла есен", "Девет" и др. Написал е и театрална постановка - "Пак ли любов", комедия, която се играе в арт център в Пловдив. Днес от 19.00 часа в клуб "Таралеж" във Велико Търново младият творец ще представи първата си книга "Рай".

Той е млад, но не е непознат за публиката. Свързваме името му с поезията и киното. Не е актьор, но като поет успява да „улови“ затворената душевност, неизказаните мисли и скритите надежди, и да им вдъхне нов живот...

Започва с документалния филм „Светлосиньо“, с който казва: „Не на дрогата и агресията“. По проект за ВТУ създава експерименталната импресия „Минутите“. Филмите "Бродят"  и "Позеленяла есен" продължават неспокойните му търсения. Част от отговорите може би намира през 2007 г., когато получава награда като един от най-добрите сценаристи на TV AXN за проектосценария "Забравените ключове".

За стихотворението "Метаморфоза на търсещия" получава много признания, сред които и от неповторимия Недялко Йорданов.

Търновската поетеса Снежана Иванова,  която тази година бе призната за една от 100-те най-добри съвременни поети в света, е героинята в неговия филм "Привидения“.

Съвместно със "SOUNDESIGN" снимат последния клип на Мирослава Кацарова "Летни улици". Заедно с всичко това пише и първата си книга "Страници от Рая".

И ако вече любопитството ви е повишило емоционалния градус, представяме специалното интервю с Радослав Гизгинджиев за Север.бг . Повод за срещата ни е новият му документален филм „Мисията „Амалипе“.

Защо избра да снимаш документално кино и с какво този жанр провокира душата ти на поет?

Снимал съм няколко документални филма, които зрителите могат да открият вече и в интернет, както за исторически паметници, така и за различни хора или проблеми - както „Привидения” за търновската поетеса Снежана Иванова, така и „Позеленяла есен”.

Документалното кино е нещо много приятно за работа, защото един режисьор трябва да даде художествена гледна точка на едно реално съществуващо лице, проблем, процес и т.н. и да даде свобода на зрителя в гледните точки. 

В киното е нужно да има красота - както на кадъра, така и на останалите изразни средства - независимо дали говорим за документално или игрално кино. Впечатлявам се от проекти, които носят добри идеи и движение напред - в мисленето и действията ни. Харесвам киното,  което променя зрителя - да се чувства по-запознат, по-одухотворен, по-пречистен и заобиколен от един по-ярък свят.

Поредната лента, която засне, е „Мисията „Амалипе“ - защо Амалипе и каква е мисията?

За Център „Амалипе” заснехме 4 филма, които са поредица за ромските традиции и обичаи, както и документалния филм „Мисията „АМАЛИПЕ”. Той показва главната идея на Центъра, който работи с ромското малцинство. Това е Център, който работи, за да премахне предразсъдъците, дискриминацията на етническите малцинства като цяло. Помага на обществото да осъзнае, че етническите различия не бива да са нещо водещо.

Филмът отразява работата на „Амалипе” с училищата, които се намират в села и градове със смесени етноси, работата на Центъра с директорите, учителите, родителите и децата, въвеждането на СИП „Ромски фолклор” с цел взаимно опознаване. И най-главното - възникване на идеята за тази „мисия”, човешкото отношение и резултатите.

„Амалипе” ми вдъхна увереност, че има неправителствени организации, които наистина са действащи, изключително полезни и достойни за уважение. Тя е една от тях и борави със съвременни и човешки методи за осъществяването на идеите си, а именно да живеем в един по-приятен и усмихнат свят.

Мисията е да се отърсим веднъж завинаги от предразсъдъците си към етническия произход и да гледаме на човека като на човек.

Какво успя да прозреш, снимайки филма и доколко откровен е той?

Всъщност гледната точка на режисьора в един документален филм не бива да се подчертава. Това, което е нужно да се направи, е да бъде откровен на базата на общочовешкото и да го покаже възможно най-красиво - така ще има свобода на избор при зрителя. Той решава динамиката на филма, цветовата и монтажна концепция, ритъма на развитие и близостта, с която ще покаже хората отсреща. Това публиката неминуемо го разпознава, когато ти си откровен с нея.

Трябва да боравиш с богатство на гледни точки и да ги споделиш - така всеки ще открие част от себе си в един проблем, защото колкото повече се вглеждаме в един портрет, който на пръв поглед е различен от нас, толкова повече ще откриваме, че имаме нещо общо с него - тогава става магия. Филмът винаги става откровен, когато пред и зад камерата има откровени хора.

Във филма „Мисията „АМАЛИПЕ” това се случи. Пред камерата застанаха директори, учители и деца, които открито споделиха въздействието на СИП „Ромски фолклор - Фолклор на етносите”. Споделят за положителните резултати от взаимното опознаване на децата, споделят за работата си с центъра и всички промени, които са се случили след това. Те за мен са истински герои, защото в сивите части на страната, в недотам развитите села, те катализират една мощна социализация и интеграция за децата в училище.

От режисьорска гледна точка филмът е напълно откровен. Не мога даже да си представя, че бих бил доволен от себе си и крайния продукт, ако не съм бил откровен. За себе си прозрях, че през годините не съм познавал една част от света достатъчно, като например ромската култура. Никога не съм бил расист или сродно на такова нещо, но си дадох сметка, че на ромите не им е лесно, най-малко защото средата е агресивна спрямо тях.

Замислих се, че ако аз съм ром, ще се притеснявам заради цялостно отношение, което ще имат другите, а дори и да не се притеснявам, аз ще го срещам ежедневно. Кой има право да ме съди заради етноса ми през 2011 година - това е истински абсурд! Кой заслужава да живее в страх? Това ще доведе ли до добри резултати? Елементарна психология, която всеки един, наричащ се средноинтелигентен, трябва да познава.

Какви бяха трудностите по време на снимачния процес ?

Трудности нямаше, доволен съм от екипа си и всички кординатори от центъра, най-вече от Мария Балканджиева, Таня Андреева, въобще всички...Снимките бяха из цяла България, продължиха почти една година, включвайки и снимачния период за поредицата „Ромски празници и обичаи”.


„Роми“ или „цигани“?

Всеки, както си прецени... В последствие думата „циганин“ е придобила по-скоро отрицателно значение. "Цигани" идва от гръцкия език и буквално означава "гадатели". „Роми“ е някак си по-европейско, по-официално, по-толерантно звучащо, без напластен лош контекст. Всичко в случая е въпрос на гледна точка... Аз лично казвам името на човека, а ако е наложително да слагам черта, от какъв етнос е, бих добавил, че е от ромския етнос.

Различават ли се историите на героите ти във филма от тези на обикновените български семейства?

Категорично не. С какво може да се различава едно семейство в Канада, България или Китай. Всички гледат децата си, грижат се за тях, учат, работят, срещат се с хора, женят се. В основата сме едни и същи, просто сме облечени в различни кожи и имаме различни лица.

Друг е въпросът, когато някой реши да е престъпник - това смятам не зависи от етническата му принадлежност, а от начина му на мислене. Всички официални религии ни учат на добродетели, всички имат своите празници, ритуали, ценности, особености, но в основата им коренът е един - да бъдем по-будни и добри едни към други.

Каква, според героите ти, е спънката да бъдат приети като нормални хора в обществото и как ти виждаш нещата, от „другата страна на бариерата“?

Според моите герои, в частност учителите , които съм интервюирал, и създателите на Център „АМАЛИПЕ”, проблемът е в непознаването на ромите. Медиите рекламират ромския етнос с много повече лоши примери, отколкото с добри. Винаги се подчертава, когато престъпникът е с различен етнос. Това води до промиване на мозъци, отхвърляне, страх, неприемане, агресия.

Зрителите и читателите трябва да са наясно, че разделянето на етноси е теденциозно - „Разделяй и владей”, „Страхливата група по-лесно се управлява” и т.н. Който създава това, категорично манипулира хора и събития. Понякога се питам, не им ли стигат на хората собствените им проблеми, че се заемат да решават въображаеми казуси.

Да, статистиките са лоши. Нека направим усилие да променим себе си и да има по-малко страх, срам и малоумие сред нас. Да, има престъпници сред ромите, но има престъпници навсякъде и всякакви. Дори е натоварващо, когато разбирам, че има хора, които още определят стойността на някого, съдейки по етноса му.


По какво си приличат и по какво се различават отношенията „българи – цигани“ днес и „бели – негри“ преди 100 години?

Слава Богу, нямам близки хора около себе си, че да чувам подобен тип класификация или да се коментира разделение между етноси, защото на първо място виждам човек, който има име, живот, минало, мечти и амбиция. Глупавите хора имат глупаво отношение към всички, не само към хора от ромския етнос. Будните и интелигентните хора имат осъзната настройка към останалите, т.е. възприемат отсрещния като равен по права и потенциална ценност.

Дори се чудя и дали думата „толерантност“ е подходяща. Аз я използвам, когато съседът ми е увеличил силно музиката и днес реша, че няма да направя проблем и ще игнорирам това - тогава аз съм толерантен спрямо него. Когато се разминавам по улицата с хора от различен етнос, това, че съм го направил, без да се съпротивлявам, прави ли ме толерантен?!?! С какво може да ми пречи някой, който не ми пречи с нищо...? 

А „белите и негрите“ са проблем, който няма как да коментирам, защото тази тема е далече от мен и достатъчно хора на изкуството преди векове са се изказали по нея и нейното безмислие.

Какви са прогнозите ти за толерантност към ромския етнос?

Колкото по-често се замисляме за реалната, заобикалящата ни действителност и нейното разнообразие, толкова повече ще се освобождаваме от магията на нашата ограниченост, т.е. ще бъдем по-будни спрямо нас и няма да се натоварваме с безмислени войни. Надявам се, че има достатъчно умни хора в България, за да си мисля, че прогнозите ми са добри.

Като поет успя ли да уловиш магията и дълбочината на циганската любов такава, каквато я възпяват в песните си – романтична, цветна и всепоглъщаща, или прозата и трудното битие са си казали думата и там?

Трудното им битие никак не се е отразило лошо на тяхната песен, напротив, станала е по-дълбока. Техните прародители са се скитали, малка част от тях са изграждали домове. В културата им прозрях едно невероятно усещане - да отъждествяваш света като свой дом, което го усетих и аз. Освобождавали са се от толкова  много материални неща.

При тях е много важно усещането за нещата, а и не случайно цигани, означава гадатели. Когато присъствах на ромска сватба, видях как 70-годишни баби танцуват с неприкрита искреност. Изживяването за тях няма възрастова граница - това усетих аз...

Те знаят как да се веселят и се отдават на добрите преживявания, макар и боси, макар и с труден живот - ръцете им чертаят кръгове в небето, откъснали очи от хляба си. И затова техните песни са тежки, страшни, сетивни и опожаряващи, особено когато се пее за любов.

Повярвайте ми, има много какво да научим от тях, както и те от нас - но затова сме тук, толкова различни, за да се опознаем и да дадем всичко ценно един на друг. Всъщност това е Мисията „АМАЛИПЕ” и това е моето послание.


Кога и къде ще бъде излъчен филмът и какво очакваш да провокира той?

Официалното представяне ще бъде през месец януари, около дните на Василица. Център „АМАЛИПЕ” ще го разпространи по институции и училища. Очаквам една голяма част от зрителите да му се зарадват, защото хората пред камерата бяха неподправени, искрени и изпълнени с много положителна нагласа за идеята, която следват и абсолютно уверени в правилността на тази кауза.

Това са неща, които винаги се забелязват. Вероятно ще има и публика с друга нагласа, но съм сигурен, че тя ще бъде поне няколко милиметра променена към нещо по-добро. Вярвам, че хората имат нужда да им се случват хубави неща. Вярвам, че ние сме тези, които ги случваме, затова - да действаме!

Смяташ ли се за чешит и какво те определя като такъв?

Всички малко по-нестандартни хора рискуват да бъдат наречени така. Аз дори не знам дали съм и нестандартен, нямам и такива амбиции. Естествен съм и това ме радва, чешит е странен човек, особняк - всички сме малко или много такива, защото всички сме различни, макар и дълбоко в себе си еднакви.

Киното е моята голяма и сбъдната любов, мисля, че не съществува по-голяма от нея - ако това ме прави чешит, да - чешит съм:).

 

Тук можете да видите трейлъра към филма: http://www.facebook.com/photo.php?v=2616410290368&set=vb.1258415136&type=2&theater

 __________________________________________________________________________


Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57