Вход | Регистрация

Ристо Филчевски и Иван Котев - смях от Македония

Ристо Филчевски и Иван Котев - смях от Македония
Снимка: Север.бг
Ристо Филчевски се занимава с хумор и сатира. От 40 години пише афоризми. Има множество публикации в македонски вестници и списания, Писал е и за българския вестник "Стършел". Автор е на книгите "Афоризми и рими", "Хаос во душата", "Книга со две лица" и "Пополнете празнината". Организатор е на фестивала за афоризми и карикатурата в Струмица.   Иван Котев е известен фолклорист. Почти 50 години събира предания, песни, приказки и детски залъгалки, пословици. Участвал е в много конгреси и има публикации на трудове във вестници и списания. Скоро предстои излизането му на книга с македонски пословици и поговорки.

Писателят на афоризми Ристо Филчевски и фолклористът Иван Котев от Струмица, Македония, са специални гости на културния формат Локация Център 2012, който се провежда в Габрово. След откриването на изложбата "Карнавални снимки", направени по време на ежегодния Струмишки карнавал, в чиято организация участват и двамата, разчупиха атмосферата с представянето на свои книги с афоризми, пословици и поговорки. Разговорът с тях от чисто служебен се превърна в приятелски и разкри много от македонската душа по отношение на фолклора и светогледа.

 

Разбират ли българите вашите шеги и вашия хумор?

Ристо Филчевски: Естествено, че ги разбират. Звучи малко нескромно да се похваля, но аз съм писал афоризми и анекдоти и за вашия вестник "Стършел". Затова мисля, че хуморът между България и Македония създава здрава връзка - смеем се, критикуваме и се шегуваме с едни и същи неща. Затова мисля, че хуморът и шегата не трябва да бъдат пречка за комуникация между хората изобщо.

По какво се различават афоризмите от миналото и днес?

Любопитно е да се знае, че до 15-16 в. афоризмът се е употребявал само в медицината. За първи път го използва знаменитият лекар Хипократ, който написва 400 кратки медицински съвета. По-късно някои мислители като Ларошфуко, Еразъм Ротердамски, Френсис Бейкън и др. са започнали да го употребяват не като дефиниция или кратък съвет, а под формата на критика на обществото или политиците за показване на социалните проблеми.

Макар че и вие, и ние, сме били в друга обществена система, има една много издържана приказка: Докато в другите страни сатириците и афористите се приемаха като литературни и книжовни дейци, по нашите земи се третираха като неприятели на властта.

Споменахте вестник "Стършел" - колко остри продължават да са вашите "стършели"?

"Жилото" им зависи от ситуацията в обществото - най-много от политиците и политиката, която водят. Даже когато пием ракия, политиците са единственото ни "мезе".  На мода са вече електронните издания за хумор и сатира. Освен тях има и няколко фестивала на хумора и сатирата. По моя идея в Струмица вече 13 години, в рамките на карнавала, се провежда Фестивал на афоризма и карикатурата, а темата е - "Карнавал и блага еротика".

Смехът сближава ли българите и македонците?

Разбира се. И пример за това са българските групи, които участват в Струмишкия карнавал, особено кукерите от Перник. След вечерта на карнавала общуването продължава, често до ранните сутрешни часове.

Ако българските и македонските политици се заменят с хумористи и сатирици, ще изчезне ли излишното напрежение?

Добре би било и това да се опита. Да сменим най-вече представителите ни в парламента с хумористи и сатирици. Може би тогава ситуацията в обществото ще бъде по-добра и по-реална.

 

Колко еднакви и колко различни са българските и македонските пословици и поговорки?

Иван Котев: Аз се занимавам с изучаване на фолклор почти от 50 години. Разликата е тънка, колкото косъм. Това е, защото живеем под едно небе, дишаме един въздух, проблемите и на българите, и на македонците са близки, така че няма голяма разлика.

За да се напише пословица, понякога е нужна кратка дефиниция. Някои определят пословицата като двучленен израз, а поговорката - като едночленен. Пословиците са като диаманта - малък е, но е безценно богатство. Поговорката също е малка, но понякога в нея се съдържа цяла приказка или роман. Поговорките са украшения на говора - може да ги чуем във всекидневната реч, в старите книги, в Библията, в Талмуда, в Корана, в старите индийски книги - Махабхарата и Рамаяна... Вековното изкуство на народа е събрано в поговорките и пословиците.

Кой от българските поети фолклористи харесвате?

Аз обожавам Петко Рачев Славейков. За мен той е идол, защото е най-големият събирач на поговорки и пословици. Това, което той е събирал, аз също го имам събрано, с малка разлика, но много си приличат.

Коя е най-известната македонска пословица?

"Ни лук ял, ни лук мерисал".

И ние имаме такава...

Фолклорът ни е близък - вземи жътварските песни за съдбата на девойката, темата за борбата против турците... Толкова е близка съдбата на нашите учители. Пак ще спомена Славейков - като учител съм впечатлен от неговото събрано фолклорно богатство... не правя разлика между хората.

Скоро ще излезе от печат ваша книга със събрани македонски пословици и поговорки...

Да, до края на следващия месец ще излезе от печат. Изданието е в един том, голям формат - 510 страници. В нея съм събрал около 16 хиляди пословици, които съм събирал и записвал в продължение на над 40 години, още откакто започнах да се занимавам с фолклор. Някои са познати, други - не толкова. Има по-съвременни. Например, сега в Струмица един човек ми каза: "Ако видиш някой да си говори сам, или е поръчител на някой, или жена му ходи с друг". Искам да кажа, че животът сам ражда мъдростите.

 

Македонски афоризми от Ристо Филчевски:

"Не бараме любав с политичарите, ама сакаме да ни задоволат", "Народот молчи, интелигенцията молчи, опозицията молчи - три на нула за властта, "Денес принцовете не довагят на бел кон, току сос партийна книжка",  "Не влечат за нос, а ние мислиме ни носат у Европа"; "Тия, що ядат от държавата, имат най-малко проблеми сос стомаха";

 "Заради лудориите на политиците, лексиум пият цели нации", "Не можеме да бидеме хор, ако секой от нас си пее свойта песен", "И политичарите треба да имат рок на употреба, като консервите", "Какво време дойде - ке почнеме да се делиме и по кръвни групи";  "За да е свати сустойвата на нашето здравство, треба да ставиме болен министър";

"На секой плик со плата кай нас требе да пишува: Опасно по живот", "Лидерот го задоволиа ръчно - му апоадираа", "Во любовниот триагалник мажот секога е тъпот агол", "Малко тишина госпожи - вресканьето е резервирано за котките", "Много жени от твърдо ги боли, но от меко се разболуват", "Не кревайте я жената в облаци, ке ви изневери сос некой пилот".

 

Македонски поговорки от Иван Котев:

"Мажо се дръжи за думата, а коньо за оглавнико", "Виното у главата - паметта у чашата", "Водата ги кръши мостовете, а виното - главите", "Имаш ли добро вино и убава жена - за госке не се секирай", "Ако я сакаш вистината - дръж се за пияници", "Ако сакаш да му видиш акълот на човек - избери го за кмет", "Во затворена уста муха не влегува", "У месец, шо има "р" - не се седи, не се лежи";

"Госто е като рибата - после третио ден почва да смърди", "Дойде госто - разтури посто"; "Борчо и брато не го заборава", "Ако на секо целуваш капата - скоро ке я сдереш", "Ако имаш памет - оди си по памет. Ако немаш памет - оди по поговорките"; "Ако ти дадам 100 пари и не ми ги вратяш - ти си крив. Ама, ако ти дадам 10 000 пари и не ми ги вартяш - я самио сам си крив".

 _____________________________________________________________________________


Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57