Млад и пръв на село - Тодор Маринов

Той е абсолютен чешит. Млад, здрав, сладкодумен и кмет. И ни отговори на някои любопитни въпроси. Като...

Какво кара един 35-годишен човек да живее на село, било то и като кмет, когато може да има хубава работа в града?

Дали в днешно време можеш да зарежеш цивилизацията?

И дали е нужно да го правиш, ако решиш да смениш градската среда със селска?

Какво ражда съжителството между българи, англичани и цигани?

И още...

Разкажи ни повече за себе си. Каква е твоята лична история?

Голяма част от нещата, които обичах да правя като малък, обичам да правя и сега. Казват, че мъжете не порастват, само играчките им се променят. Роден съм в Дряново... в болницата (смее се). Завърших СОУ "Максим Райкович", звучи като сърбин, ама не е. Животът ми беше типичен за момчетата от моето поколение. После казарма, университет, жена и дете. Работил съм какво ли не. Бях учител, работих в радио, после направих първия частен вестник в Дряново - "7 дни Дряново". С колегите се опитвахме да помагаме и да даваме гласност повече на положителните неща.

После дойдоха изборите и нека изпреваря въпроса защо се кандидатирах за кмет. Защото селото е с много специфична структура на населението. Пенсионерите са почти толкова, колкото и децата, а най-голям процент са хората в активна възраст между 18 и 60 години. Данните са според последното преброяване. Приятелите ме навиха, а и аз имам две къщи в селото, тук мина детството ми.

Ти си млад и образован човек, защо избра живота на село? Как взе това решение?

Няма да говоря за модерните тенденции като downshifting (в буквален превод от английски "да превключиш на по-ниска предавка"; разпространено на запад течение за връщане към природата и простия живот Бел. ред.) и идеята за бягство от мегаполиса към по-спокойно място за живеене. Решението ми не е плод на целенасочено обмисляне. Стана от само себе си. Животът ми тръгна така и се получи. Не съм късал маргаритките - Търново, София, САЩ, Лондон...

Не се противопостяваш на урбанизацията?

Не, не, напротив. Тя е хубаво нещо. Има различни хора обаче. Мога да дам пример с хора от Ганчовец, които дойдоха от Монреал. И са в съвсем активна възраст, на по 40 години. В съвременния свят, с новите критерии, това са млади хора. Момче и момиче на 30 години се преселиха тук от Варна. Всички работят в IT технологиите, софтуерни специалисти са. В селото ни допреди четири години нямаше модерни комуникации. Големият град дава големи възможности и не е случайно, че няма на света мегаполис, който да е станал по-малък. Тази тенденция няма да се обърне скоро. Искахме тук да осигурим условията, които се предлагат в града. Разбира се, без възможностите за развитие. Тоест, успяхме да въведем съвременни комуникации като интернет.

Дойде едно семейство англичани със седем деца, които много харесват региона, обаче мъжът е преподавател и има 1 500 студенти. Ако липсваше интернет, нямаше да остане, защото не може да работи. Зависи още и какви цели има човек, както и дали те отговарят на неговите възможности. Хората, които са дошли в Ганчовец, имат прилични доходи благодарение на комуникациите и технологиите на XXI век. Плюс на селото е и жп линията, особено през зимата. Велико Търново е на 18 км, Габрово е на 20, Трявна, Севлиево... Хората имат препитание, а и работодателите им са се постарали да осигурят удобен транспорт.

Когато дойде двойката от Варна, мъжът ме помоли да го заведа до най-близката детска градина. Качихме се на колата и след пет минути бяхме пред градината в Дряново. Той ми каза: "Не може да бъде! Във Варна ми отнема един час!". Но нека се върнем на моя избор. Той не беше драматичен. Така се стекоха нещата и не съжалявам. Жена ми е родена в град, няма село, но обича да живее тук.

Не беше ли трудно да я убедиш?

Не се е налагало. Нямаше допълнителна агитация, пропаганда, хипноза или медикаменти (смее се). Сама си взе решението и й харесва. Единственото, от което се притесняват хората, но това се отнася за всички и в близките градове, е относно образованието на децата. Но аз следвам принципа, че Едисон е ходил само шест месеца на училище, а е измислил половината неща, които ползваме днес. Познавам много хулигани, които живеят срещу училището. Ако имаш желание да учиш, където и да си, пак ще учиш. Ако няма да стане човек от теб, ако ще и в училището да спиш, пак няма да се получи.

В средата на XX век има обезлюдяване на селата заради умишлената политика на индустриализация. При тогавашните комуникации е било трудно да живееш на село и да работиш в града. Днес всяко семейство има по две коли. От Ганчовец до Търново стигам по-бързо, отколкото някой търновец от "Пишмана" до Царевец. С развитието на медицинските грижи, образованието и търговските обекти няма никакво значение, колко време ще пътуваш до тях. Животът тук не е примитивен, тежък и непосилен.

Една част от хората, сред които и аз, искат да са самостоятелни, защото животът в един жилищен блок, където живеят хора колкото в цялото село, ги потиска и изнервя. По принцип обичам урбанизацията, но има хора, които не я обичат. В Ганчовец има и образовани хора, има среда. Ходим на театър, кино. Не е гаранция, че ако живееш до театъра във Велико Търново, ще ходиш. Добре че имаше дискотека там, че да знаят откъде се влиза. Ако имаш желание, нищо не може да те спре да направиш нещо.

Да обобщим - новите технологии и развитието позволяват съчетание между града и селото...

Да, получава се компромис между възможностите на големия град, работата там и живота на едно по-спокойно и ненатоварващо място. Не искам да звуча като социопат. Напротив, тук хората не търсят изолация. Не бягат от света. Ние правим много неща заедно.

Например?

Правим много неща и най-много се гордеем с фестивала "Ракия - магия". Идват стотици хора. В подготовката и организацията на тукашните празници участват всички. Имаме хубава база - едно читалище, което използваме по най-добрия начин. Никой никога не е предявявал комерсиални искания. Никой не казва: "Аз ще дойда да направя това, ама ти ще ми платиш."

Като гражданска инициатива...

Ние сме от село, така че не знам дали "гражданска" ще звучи добре (смее се). Ето един елементарен пример. Сградата на читалището е строена през 50-те години на XX век. Има тоалетна, която е вдигната на 200 метра от него, но е почти съборена, защото не е ремонтирана откакто е там. Успях да намеря пари само за материали. Хора от 14 до 60 години идваха, помагаха. Трябваше да чистим вътре в сградата, да копаем с лопати и ръце камъни, защото няма как да влезе багер в сградата. Работата отне около месец и е пример за това, как работят хората. Някои си взеха отпуск, за да работят.

Един приятел ми разказва: "Отивам на дискотека и слушам едни хлапета си говорят: "Хайде да си ходим! Защо? Утре кметът ни вика да леем бетон." "Да бе, вярно, хайде!" Даже ми се сърдят, ако не ги викам. Идват и ми казват: "Ти мен защо не ме викаш? Да не би да съм по-некадърен и прост от онзи?". Всеки носи каквото може. Един носи плочки, друг лепило, трети нещо друго. Направихме си и колибка на една поляна, казва се "Дивашката хижа".

Когато хората знаят, че това е в тяхна полза, работят. Аз им казвам директно: "Няма кой да ви направи тоалетна, ако вие сами не си я построите". Там има и детска площадка, където играят децата ни.

Заради топографията на селото горната част е оградена от дерета. Заедно ги чистим, няма скандали, не се спори кой е хвърлял повече боклуци. После става барбекю, забавляваме се.

В селото имаме много англичнани и те също искат да участват. В горното село Зая англичаните подариха уредба на читалището. Ето една интересна история. Беше зима и един приятел, Стиви, който е за първа зима в България, ме пита: "Като падне сняг, какво правите?" Казах му, че се хващаме в пет часа сутринта и чистим. Ние, разбира се, в шест часа минаваме със снегорина и разчистваме. Минаваме покрай него и го виждаме как рине снега на съседите. Той също ни вижда и вика: "Защо ме излъгахте, бе? Аз наистина мислех, че с ръце ринете снега. Купих гребла за мен и жена ми". Хванал се и почистил двора на съседката, а тя ми вика: "Кажи му на този да мирне, че очисти целия двор, даже и там, където не ходя през зимата". Англичаните много ни помагат.

Разкажи ни за фестивала "Ракия - магия". Как се роди идеята?

Идеята беше на един приятел, Кирил Станков, който искаше да си тестваме ракиите. Да седнем, да пийнем и да видим коя е най-хубава, без да се караме повече. Хареса ми идеята, решихме да я направим в селото. Събрахме 50 анонимни участници, обявихме награда - едно буре. Първата година, 2008-а, беше с диджей, а на втората поканихме Васко Кръпката. Той дори написа песен за фестивала, която се казва "Домашна ракия блус". После дойде пак и с всяка година събитието ставаше все по-голямо. Всички са позитивни и добронамерени.

Сега фестивалът е нещо като сбор и хората се прибират, за да се видят с роднините. Идват и такива, които са само заради купона. Последния път се събраха около 600 души. Тази година ще има още повече изненади и дай Боже времето да е хубаво, ще го направим на открито.

Досега бурето не е оставало в Ганчовец. Първо отиде в Зая, после във Варна, а миналата година в Дряново.

Тази година сме предупредили журито да стои на безопасно разстояние от публиката, защото ще има 60 вида ракия, а само един печели - останалите са хем пийнали, хем ядосани (смее се). Така че журито е близо до изхода... Журито ни е в два състава - правим предварителен кръг с аматьорско жури, защото, ако са малко оценяващите и случат на по-силна ракия, тя ги изгаря и после не усещат нищо, и жури от специалисти. Допълнително правим и кулинарни конкурси, както и други съпътстващи неща. Става много весело.

Съставът на селото не е ли доста смесен? Как живеят цигани, българи и англичани?

Има само едно циганско семейство и те са много кадърни хора. Имат си хубава къща, работят и не крадат. При нас има представители на всички народности от поданиците на британската кралица - англичани, шотландци, уелсци и ирландци. Имаме руснаци, фламандци, една германка...

Между тях има ли конфликти?

Има, но това е нормално. Както има и между българите. Дрязгите са на лична, съседска основа, а не на национална.

Гледате ли футбол често?

Част от тях гледат, но повечето не. Един мой приятел от британците казва така: "Футболът не е мъжки спорт. В ръгбито е истината."

Сякаш повечето чужденци, които се преселват в България, са от най-бедната прослойка на обществото? Що за хора са англичаните тук?

Не мога да ги квалифицирам. Не мога да кажа дали са маргинали. Тук са само кадърни и много добри хора. Някои от тях са по-комуникативни, други са по-затворени.

Нямате случаи на вандализъм...

Не, нямаме. Е, всяка селска вечеринка, ако не свърши с един хубав бой, значи не е селска вечеринка (смее се). Нормални и добри хора са, като нас.

Разкажи ни сега за историята на селото? Има ли някакви любопитни митове?

Има една история, която е официална. В селото има римски и средновековни останки. Най-много са тези от средновековието. Според легендата, когато султан Баязид превзема Търново, част от местната аристокрация се преселва в Предбалкана. В горната част на нашето село се заселва боляринът Ганчо и жена му, която наричали Ганчовица, откъдето е останало името.

Родом от селото са трима опълченци, което, в процентно съотношение със София например, е много сериозна бройка. Оттук е и четникът Христо Ботев - Дряновски, участник в четата на известния български революционер и поет, който е негов съименник.

Любопитен факт от историята на селото е, че до 60-те години на XX век главната му улица фактически е главният път Русе - Стара Загора. Сградите по нея носят прозвището Ханищата, защото са приютявали много пътници. Построени са на два етажа - първият е търговски, а вторият жилищен. Заради тези Ханища тукашните хора са имали много лоша слава. Едно, че кръчмарите винаги имат лоша слава и второ, според легендата са се занимавали с престъпна дейност. Говори се, че като видят, че някой има пари, преследват го няколко километра, убиват го, заравят го и ограбват каквото носи. Съществува легенда, че една бабичка онемяла, защото синът й откраднал цяло стадо овце, а тя отрязала езиците им с ножица, за да не блеят и затова изгубила гласа си.

Интересен факт за селото е, че населението ни не само не се стопява, но и се увеличава. Предимно чрез миграция, но все пак. А и това е тенденция. Вижте селата покрай Велико Търново, толкова много хора се преселиха там. Но е важно в селото да има добри условия, да се почиства през зимата, да можеш да пътуваш бързо и лесно, да има комуникации - мобилни телефони, дори и 3G мрежа.

Важно е, че бяхме сред първите в страната, които въведоха приемното майчинство. Ние, с нашето малко население, имаме 3 приемни майки, които взеха 3 деца от един гараж. А каквото и да си говорим, колкото и лошо да е едно семейство, то е по-добро от домовете за сираци. Домовете произвеждат престъпници и маргинали.

Как поддържаш знанията си, нивото си? Четеш книги, интернет, как?

Човек сам може всичко. Не го правя целенасочено. Аз съм любознателен човек, имам приятели, с които да обсъждам нещата. Ако живееш във Велико Търново и се смазваш от работа, няма да ти е до четене. Именно развитието на комуникациите заличава разликите между града и селото.

На кой футболен отбор си фен?

"Левски" (София). Гледам английски футбол, обичам "Нотингам Форест". Станах му фен заради Стюарт Пиърс и Дес Уокър, те бяха най-добрата двойка централни защитници в света. Единият сега е треньор на младежкия национален тим на Англия.

Четохме, че всички хора в селото са се преброили електронно. Вярно ли е?

Всички? Не, помагахме на хората, но 100% от населението не са се регистрирали по този начин. Процентът ни е по-малък от 50, като навсякъде в страната.

Сега обмислят промени в закона за изборите и в малките населени места като Ганчовец няма да има такива през есента. Вместо кметове ще има кметски наместници. Как виждаш ти нещата?

Това е парадокс. Ако европейските институции, с всичките им дефекти, се опитват да въведат децентрализация, тук правим точно обратното - централизация. ЕС не е като Съветския съюз. Тук хората няма да имат право да избират кмета, с когото имат работа всеки ден, а имат право да избират президент, когото никога няма да видят. Дали го има или не, някои даже не знаят името му. Тези промени нямат и икономическо оправдание - пак ще има бюлетини, пак ще има секции... Всичко се прави по политически причини. Те не осъзнават, че местните избори са мажоритарни. Хората гласуват за личности, а не за партии. И хората в селото ги интересува кой ще им е кмет, защото ние, кметовете, правим какво ли не. Обаждат ми се, като имат проблеми с тока, с кръвното. Последно три жени ми се обадиха, защото не могат да отидат на работа заради някакво куче, което се е развързало.

Тук хората всеки ден имат работа с кмета. Не казвам, че това е длъжност с генерално значение, но който я изпълнява, може да направи живота на хората в малките населени места много по-лесен. И в моя случай хората от Ганчовец не гласуваха за партията, защото никой не я знаеше.

Мандатът ти скоро изтича. Искаш да останеш или те чака нещо ново?

Не си правя планове, имам доста предложения. Ще се срещна с хората и ще говорим. Още доста работа трябва да се свърши тук. В селото има някаква динамика. В някои няма, но тук има.

Последен въпрос - щастлив ли си?

Ех, това е много относителна категория. Преди време един журналист пита Иван Славков - Батето: "Г-н Славков, вие пиете ли?", а той отговори: "Как да ти кажа, като ме черпят, пия повече." В интернет форум видях най-точната дефиниция на щастие. Един човек беше казал: "Да има повече ядене и пиене, "Левски" да бие и "ЦСКА" да пада. Друго какво ти трябва?" (смее се)

Щастлив съм. Имам семейство, което ме обича и аз ги обичам. Подкрепяме се. Имам и приятели. Здрав съм и приятелите ми са здрави. Човек е щастлив, когато има кой да го обича и кого той да обича. Щастието има различни разновидности. Може да си моментно щастлив, но като цяло - не. Ако говорим за тенденция, човек може в края на своя живот да си даде развносметка. На мен ми е рано още за такива, не планирам да се преселвам под ореха (смее се). Не знам каква е дефиницията... Ядене и пиене има, ама "ЦСКА" нещо взе да бие и не съм много щастлив (смее се).

Според мен човек сам е причина за дереджето си. Както казваше един майстор на един строеж: "Пазете си главите, защото от тях теглите". Ако ме попитате дали си харесвам живота, отговорът ми категорично е "да". Никога не съжалявам, защото ако се върна назад, пак бих взел същите решения.

Стоян Николов / Север.бг

Александър Македонски / Север.бг

ГАЛЕРИЯ СЪС СНИМКИ ОТ С. ГАНЧОВЕЦ