Вход | Регистрация

Стари фамилни родове в Кнежа - II част

Стари фамилни родове в Кнежа - II част
Общински исторически музей - Кнежа

Продължаваме с историята на отделните кнежански родове, предоставена от Общински исторически музей в Кнежа.

През 1793 г. от с. Калеица, Троянско в Кнежа идва дядо Кръстю. Той има трима сина: поп Димо, Нино и Братой. Димо има също трима синове Братой, чийто внук Димитър основава Димчовския род; поп Игнат, чийто внук Иван основава Бялмустакови и Въло, от който произлиза рода Вълови. Вторият син на Кръстю, Нино също има трима синове Петър, който основава Ниновци; Панчо, от който тръгва Панчовския род и Братой, от който произлизат Братойчовци. Третият син на Кръстьо Братой основава Койнарчене, тъй като при преселването си от с. Калеица в Кнежа живея тдълго време в с. Койнаре. Синът на Братой Янкул пък дава началото на Янкуловци.

Родът Станчовци започва съществуването си от края на XVIII и началото на IXX в., когато дядо Кольо идва в Кнежа и основава рода. Според легендата османлия се загледал в булката на дядо Кольо. Османлията не бил видян повече, а Кольо трябвало да бяга от Угърчин със семейството си. Той имал двама синове Станчо и Тодор, които основават Станчовци и Тодоровци. Дядо Кольо е викнат в Оряховската кааза, за да даде обяснение за убития османец, но решава да се направи на луд и кадията го пуска.

Според преданието, което се разказва във фамилията на Илчовци трима братя – Илчо, Никола и още един, чието име не е известно, бягат от с. Долна Кремена или с. Горна Кремена. Те били ковачи, правели оръжия за бунтовниците и затова били преследвани от османските власти и решават да избягат от родното си място. Единят брат Илчо основава рода Илчовски. Другият брат Никола бил единственият грамотен от тримата и става основоположник на рода Грамовски в Кнежа. Третият брат бяга в Румъния. За рода Грамовски съществува и друга информация, според която пръв родоначалник е Велик Иванов Грамов. Той осиновява Иван, чието семейство в последствие обработва 310 дка земя и всички живеят в една къща. Велик имал основно образование, четял вестници, книги и тъй като бил грамотен, от тук тръгва и името на фамилията - Грамовски.

Фъндъци – истинското име на рода е бил Николчовци, но родоначалникът Пено бил нисък на ръст и му казвали Фъндък. Те са роднини с Младжовци, Въловци и Матовци.

Основоположник на рода Пресолски е Никола, който дошъл от Койнаре. Според едно от преданията за произхода на фамилията, родоначалникът е дошъл в Кнежа от врачанско село и бил ратай във фамилията Близнашки. Името на фамилията идва от това, че се хранели с кацова чорба - пресоляк.

Някъде към края на XV и началото на XVI век големи групи българи, угнетени от османския поробител се преместват от южните български земи на север. От гр. Радовиш /дн. Македония/ се изселва Пеловският род. Първото му отсядане е в етрополския край, а после в с. Кунино /Врачанско/. Оттам представители на фамилията се разселват в Роман, Борован и червенобрежките села. Повечето запазват фамилията си. Към 1700 г. с. Кунино е нападнато от татари. Голяма част от жителите му са избити и прогонени. Оцелелите представители на рода се разселват в Ловешко, Плевенско и Троянско. Някъде тогава пристигат в Кнежа.

Родът Петровци носи името на основоположника дядо Петър.

Историята на Савчовци е следната: дядо Савчо тръгва от с. Девенци за Остров. По пътя си вижда реката и решава да направи тук воденица.

Най-вероятно основоположник на рода Кольовски е Кольо Комитата. Родът се преселва в Кнежа или от с. Каменно поле или с. Мраморен. Основната причина за преместването са кърджалийските размирици и опустошаването на врачанските села в нач. на IXX век. Разклонение на Кольовци са Танчеви, които носят името на Танчо Монов Кольовски, роден ок. 1850 г. в Кнежа. Известно е, че в къщата, в която се помещава музеяt в града, носи името Кольовската къща. Тя е построена през 1860 г. Тодорчо Стоянов Кольовски се споменава като един от първите учители във взаимното училище на Кнежа.

Оше преди Освобождението родоначалникът на Писъшки, Лицанови, Лилакови, Лачовци идва от с. Галиче. Раждат му се 4 синове - Лило, Лицан, Лачо, Илия. Лило основава Лилакови, Лицан – Лицанови, Лачо – Лачовци. Илия пък ходил в килийното училище и станал писар и от там тръгнало и името на рода му Писъшки, защото му казвали Писеца.

Родоначалникът на Тричковци и Пеевци е от с. Долни Дъбник. През IXX в. Киро Лопашки бяга от османско робство в Румъния, а след като се връща в България се установява в Кнежа. Двамата му синове Тричко и Пейо основават съответно родовете Тричковци и Пеевци.

Корените на други родавете Павловски, Цалови, Маргинци също е един. В кр. на 1700 год. братята Райко, Павел и Цало се преселват от с. Бели брег /Монтанско/ в с. Манастирище, а една година по-късно в Исмаил Бунар или дн. Кнежа Райко основава Райковския род в Манастирище, Павел основава Павловския род, а Цалов е родоначалник на Цаловия род. Един от внуците на Цало основава Маргинци, а друг негов внук започва да се нарича по фамилно име Цалов.

Основоположник на рода Кочовци, както се подразбира, е Кочо.

Основател на рода Костовски е дядо Косто, който пристига в Кнежа към ср. на IXX век от Торос. Най-вероятната причина за преселването е убийството на местен турски управник, който се опитал да насили една от дъщерите на дядо Косто. Синовете му се казват Йото и Никола.

Основоположник на Кошутанския род е Дели Камен, който бил буен и смел. Преди да се засели в Кнежа, заедно с братята си убиват един османлия, който задирял сестра им. След това напускат селото /предполага се, че е или Габаре или Попица/ и се заселват между Кнежа и Бяла Слатина. Тази област днес е известна като Кошутаняка.

Колецови са наричани още Плевненци.

Копчовци произлизат вероятно от родоначалника си Копчо.

Калейчовският и Младжонсвкият род произилизат от двама братя - Калейчо и Младжо, синове на Лило, които идват в Кнежа в нач. на IXX в.

През последното десетилетие на XVIII в. в Кнежа пристига семейство от Предбалкана - баща, майка, двама синoве и две дъщери от рода Диловци. Семейството се заселва в близост до Голямата чешма между днешните улици "Искър”, "Витоша” и "Кирил и Методий”. Те пристигат тук, защото по това време има условия за развитие на животновъдство. А и районът е почти обезлюден заради кърджалийските безредици. Когато пристига семейството от Диловския род размириците вече са стихнали. Двете дъщери от семейството се казват Къна /Кънда/ и Кута. Именно те стават родоначалници на фамилиите Къндинци и Кутинци. На двамата братя се налага да бягат във Влашко, заради разправия с местно турско семейство, които искали Кута за снаха. Тя се омъжва за Иван, преселник и ратай на семейството и заживяват северно от барата на ул. "Отец Паисий”. В семейството се раждат три момчета: Ненчо, Йоло и Видол.

Пресолският род тръгва от дядо Никола, който дошъл в Кнежа от с. Койнаре, където се наричали Горунете. Той има двама синове.

Смята се, че родоначалникът на рода Попишки е дошъл от с. Попица, общ. Бяла Слатина. За такъв се посочва човек с името Петко, чийто син се казва Камен. Той имал петима синове и една дъщеря. Родът Попишки има още три клона: Облакови, Бакълете и Гладните. Легендата разказва, че имало мъж с име Въло, който бил толкова едър, че когато вървял другите казвали "Облака иде". И така остава фамилията Облакови.

Пелкинци идват от югозападните български земи /дн. Македония/ от с. Пела. Родът бил непокорен и често са влизали в конфликти с турските управници и от рода е имало няколко убити мъже. Когато мъжът на баба Пела е убит, тя разбира, че фамилията е заплашена от пълно унищожение, напуска родния край и поема на север, с цел преминаване на река Дунав. След дълъг и труден преход достигат района на Кнежа и спират някъде н височината на сегашната църква. Наоколо е безлюдно и решават да се установят. Една част от рода обаче продължава на север и се установява във Влашко. Пела обаче остава тук. Когато тук пристига турският управник Исмаил родът е прогонен от района на църквата и се заселва около сегашното ОУ "Васил Левски”. С течение на годините много хора от рода изменят фамилиите си и в момента рода е на изчезване.

Марчовци и Маринчови, и Бековци са други големи родове в историята на Кнежа, които също имат общ корен. Основател на тези фамилии се смята, че е дядо Марчо, който идва в Кнежа към 1740 година

Осиковският род произлиза от с. Осиковица, Ботевградско, към ср. на IXX в. в Кнежа се заселва Стоян Цаков. Най-виден представител на фамилията е Стефан Цанов Осиковски, който през 1931 г. е избран за народен представител в 23–ото обикновено Народно събрание и един от ръководителите на Земеделския съюз.

През периода 1810 – 1820 г. в Кнежа протича усилено заселване. Вероятно по това време пристигат и двама братя Георги и Вълю. И двамата били майстори. Вълю поставил началото на Кюркчийския род, а Георги на Терзийския. Заселват се в близост до сегашната сграда на Ловно-рибарския съюз. Двамата братя продължавали да упражняват занаятите си, но се занимавали и със земеделие. Поради тежките условия на робството те били много сплотени. Легендата разказва, че баща им ги заклел да се държат винаги здраво един за друг. Затова говори и факта, че много от нивите на тези две фамилии са били една до друга. Кюрчийци тръгват от Петър, който по време на осм. власт е била кожухар или нар. още на турски "кюркчия”.

Малкоданският род произлиза от братятя Никола и Петър. Те пристигат в Кнежа от Молдова заедно с керван с други българи, които се завръщат в родината. Това се случва в нач. на IXX в. В Кнежа обаче турците прекъснали кервана и Никола останал тук, а Петър в с. Добролево. За да се виждат Петър станал кръстник на Никола. От тях произлизат и фамилиите Ценковци, Върбанци, а дядо Ангел, който продавал катран основал фамилията Катранджийски. Фамилията Малкодански има роднинска връзка и с Насковци, тъй като дядо Наско осиновява деца от Малкоданци.

Основател на рода Чипински е дядо Петко, който идва от с. Камено поле и е от рода Медунците. Има трима синове - Иван, Вълко, Никола. Името на рода идва оттам, че на един от тримата братя жена му е имала чип нос и от там започват да ги наричат Чипинци. Друга версия за името на рода е, че са семйството Чипови от с. Долни Луковит идват в Кнежа и заради фамилното име са наречени Чипински.

Сведенията за родовете, представени в настоящата презентация са резултат от проучване въз основа на съществуваща в архивите информация и теренна работа с представители на различните кнежански родове. Съшествуват фамилни родове, за които няма запазени сведения днес. Друг фактор, който допринася за липсата на такива е и факта, че през годините, в различните поколения се е загубила и историческтата памет.

Стари фамилни родове в Кнежа - I част

<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Коментари 1


1 илияна кочовска 31.08.2014 | 23:34
Оправете си статиите и ако пък хич нямате инфо за родовете в Кнежа попитайте старите хора да ви кажат. Кочовци е род от врачанското село Кобиляк. Съществува и до днес. Поискайте си информация.
Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57