Пешеходен поход до скалните феномени край Елена

Тази година традиционният пешеходен поход, който се провежда във връзка с Деня на спортиста, премина по един от най-красивите маршрути – с. Усои – местността Марков Камък – местността Раюв камък. В събота сутринта 24 запалени туристи поеха по маршрута. Групата бе подсилена и от 11-годишните скаути Никол Чолакова, Мартина Александрова и Виктория Крамолинска. Двата скални феномена, на около 3 часа път от Елена, привличат туристите не само като природни забележителности, те са свързани с интересни легенди.

МАРКОВ КАМЪК  е огромен къс скала с дължина 6 м, височина и ширина над 3 м и  като че ли е закрепен от човешка ръка върху няколко по-малки камъка на билото на рида. Тази необикновена природна даденост му придава представа за някаква незнайна чудодейна сила. 

Една от легендите разказва, че Крали Марко, бродейки по българските земи стигнал и до връх Острец в Еленския балкан. На пътя му се изпречил огромният камък. Юначният българин с титанична сила се опитал да го отмести с крак, но камъкът бил добре закрепен. Тогава той го грабнал с ръце и запокитил през долове и ридове на днешното възвишение. С  няколко огромни крачки  се озовал на мястото преди да падне камъкът. Подложил няколко по-малки камъка, върху които паднал големият. Той го ударил леко по малкото пръстче на ръката,   потекла кръв, от която още има следи върху камъка.

РАЮВ КАМЪК се намира в края на платото и от него се открива  просторна гледка към язовир "Йовковци". Той се състои от множество разпръснати скали южно от Марков камък.  Два от тях наподобяват плочките на костенурка и са наречени Голямата и Малката костенурка. Върху Голямата е издълбан казан с диаметър около 100 см и няколко по-малки около него. В подножието на скалата има издялана вертикална ниша (скит), която и днес се използва за поклонение по християнските обичаи. На обратната страна на скалата, отново близо до основата й, е издълбана фигура на шаман с островърха шапка или корона в свещенодействие и жезъл в лявата ръка. Над фигурата е издълбан древният български символ - IYI.

Известно от народното творчество по цялото българско землище е прозвището на Слънцето като Райко или Раю/йо, откъдето вероятно идва и името на природния феномен. Небесната костенурка е символ, познат на древните ни предци. Тя един от най-старите  символи на Космическия ред и Земята. 

източник: dariknews.bg