На Сирни Заговезни: „Прощавай!“ - „Просто да ти!“
pravoslavieto.com
Сирни Заговезни е! На този голям християнски, зимно-пролетен празник в народния календар, който се отбелязва седем седмици преди Великден, искаме и даваме прошка.
Празникът се отбелязва с църковни служби и ритуали в цялата страна. Наричат го още Сирници, Сирни поклади, сирница, Прошка, Неделя сиропустна и други.
На Сирни Заговезни се поставя началото на Великия пост – най-големия пост през годината.
В народните обичаи празникът е имал изключително важно място и значение със символиката си на очистването. Според православните канони на този ден за последно се ядат храни от животински произход - след това започва заговяването, т. е. постенето.
Празникът започва с ходене на гости при по-възрастни близки, кумове и роднини, за да искат по-младите прошка от по-старите с думите "прощавай” и да получават отговор "Господ да прощава. Да си простен” или "просто да ти е". Вечерта цялото семейство се събира вкъщи.
Опрощаването между хората също е част от подготовката за дългото изпитание на постите.
Традицията е на Заговезни на трапезата да се слага обикновена храна - риба, рибник, масло, варени яйца, сирене и баница, в наши дни и халва. Хлябът не е обреден и трапезата не се кади.
Сирни заговезни или Поклади е и празник на веселби и забавления най-вече за младите. Според народната традиция след вечеря се прави известното хамкане. На конец се връзват последователно въглен, яйце и сирене, Въгленът се е пазел против уроки, а жълтъкът на яйцето и парчето сирене – като лек за хората и животните.
Вечерта, на високи места извън селата пък, се правят големи клади от слама и клони, палят се, а огньовете се прескачат от момците за здраве, докато момите играят хоро. Освен клади се палят и кошници (оратници), пълни със слама и се въртят над главите, отново за здраве и за очистване с думите "Ороти попе, дай ми момата, че ще ти запаля брадата".
Интересен обичай е и хвърлянето на стрели, или т. нар. туйкане, чулкане. Младите момчета си издялкват стрелички, намазват краищата им с катран, запалват ги и започват да ги изстрелват по дворовете на момичетата, които харесват.
Според народните вярвания в дните през седмицата след Заговезни, или така наречената Черна неделя, навън вилнее демонът - бяс, който в християнските представи е Дяволът. Ето защо на Черен вторник, Луда сряда и Въртоглав четвъртък не се работи, а неработенето се отъждестявява с мълчанието.
В понеделник след Сирница, на т. нар. Песи понеделник или Кукеровден, продължава гоненето на злото. На този ден се люлеят кучетата, за да не ги лови бяс, и излизат кукерите. Техните игри са сложен обряд, в който се разиграват много роли и се извършват ритуални действия. Празничният цикъл около Заговезни завършва с Тодоровден.
Едно интересно изследване на славянските веселби на Заговезни е направила Марта Живкова.
"Масленица, Poklade, Masopust, Fašnak, Poklady, Ostatki - това са имената на празника в Русия, Сърбия, Чехия, Словения, Словакия и Полша. По произход Сирни заговезни е славянски празник, затова и във всички други славянски страни на този ден изгонват зимата и започват да чакат пролетта, което става чрез общия за почти всички славяни, под различни форми, обичай Marenka - голяма кукла, направена от слама, се изнася тържествено извън селото и се запалва или пък се хвърля по вода.
Но навсякъде хората се веселят, ядат и пият на воля в дните преди Заговезни. Руснаците приготвят и хапват блини в продължение на цяла седмица, танцуват, пеят и волнодумстват. Тогава са разрешени дори по-грубите и вулгарни шеги и закачки, така че те се изговарят в изобилие.
Чехите и словаците също наблягат на храната и пиенето. Музиката и танците при тях са в кръчмата, а четвъртъкът преди Сирница при тях се нарича tlučnỳ četvrtek - счита се, че колкото повече яде и пие човек в този ден, толкова по-силен ще бъде през годината. В Сърбия се палят огньове за прогонване на злото. Но както и при нас, акцентът е върху кукерските, карнавалните игри и вкусните гозби."
