Вход | Регистрация
Ловеч 2°C

Тома Давидов – революционер и деец на ВМОРО

Тома Давидов – революционер и деец на ВМОРО
Уикипедия

Тома Костов Давидов е роден в град Ловеч на 20 април 1868 г., по образование е медик, но с мисъл и сърце за освобождението и присъединяването на Македония към България. Като доброволец се сражава в Сръбско-българската война в 1885 г. Завършва Военното училище в София, където е съвипускник на Гоце Делчев и Борис Сарафов.

Като офицер се включва в дейността на Македонския комитет. През 1895 г. участва в Четническата акция на Македонския комитет като войвода на чета в III-та Серска дружина в състав от 200 души. Дружината влиза в Неврокопско и превзема Доспат заедно с Яне Сандански и Кирил Пърличев. Група, начело със стария харамия дядо Стойо Костов, се отделя от дружината и заминава за Драмско. Останалите четници, начело с Тома Давидов и капитан Еню Димитров, се връщат в България.

От тази първа голяма акция в Македония Тома Давидов си взема първия урок в революционното движение. Той осъзнава, че въстание в Македония не може да бъде вдигнато само с чети, изпратени от България, а трябва дълга и упорита работа сред местното българско население, което да бъде добре подготвено за национална революция.

След завръщането си от Македония Тома Давидов се включва в работата на Тайните македоно-одрински офицерски братства и Върховния македоно-одрински комитет. На VI-ия конгрес през 1899 година е избран в ръководството на Комитета заедно с Борис Сарафов, Антон Бозуков, Славчо Ковачев и Христо Саракинов. На VII-ия конгрес през 1900 година на Македонските братства в България е повторно избран за подпредседател на ВМОК.

През септември 1902 година Давидов, огорчен от вътрешните ежби във Върховния комитет, заминава за Македония. Гоце Делчев го назначава за войвода на Ревизионната чета на II-ри Битолски революционен окръг. С отдадената си в работата Давидов спечелва доверието на всички районни войводи.

Като главен ревизор на четите в Битолския революционен окръг той обикаля Охридско, Битолско, Демирхисарско и се грижи за военната подготовка на войводите и четниците, засилва дисциплината и бойния дух с оглед на предстоящото въстание.

През пролетта на 1903 г. подготовката за борба се усилва и в Преспанско, Ресенско и Охридско четите на ВМОРО често водят сражения с турския аскер. На 14 март 1903 г. Давидов получава съобщение, че Горнодебърската чета на войводата Деян Димитров е обсадена в село Ърбино и веднага вдига своята чета, към която се присъединяват и въоръжени селяни от околните села, за да се притече на помощ.

На 15 март пристига близо до Ърбино с 80 души, но сражението вече е свършило, войводата Деян е разкъсал обръча и се е изтеглил. Под село Оздолени, Охридско четата се натъква на башибозук и при завързалото се сражение поручик Тома Давидов е смъртоносно ранен.

След убийството на войводата избухва така наречената Давидова афера, при която са арестувани около 164 души от цяла Дебърца.

______________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg

 



Уикипедия
Докладвай за нередност в статията
Добави коментар