Вход | Регистрация
Ловеч 3°C

Троянският манастир - архитектурен образец на вярата

Третият по големина манастир у нас пази чудна икона и история

Троянският манастир - архитектурен образец на вярата

На самия бряг на река Черни Осъм, до троянското село Орешак, е разположен един от най-големите манастири в България - Троянският, наречен "Успение Богородично". Той е трети по големина след Рилския и Бачковския манастири, впечатляващ с възрожденската архитектура на монашеските крила и прекрасните си стенописи.

Смята се, че е построен в края на 16 век, около 1600 г, съдейки по църковни летописи, вероятно от игумен Калистрат. В него се пази една от чудоторните икони у нас - "Св. Богородица Троеручица".

Според предание двама монаси от Атон се установили на мястото, където днес е манстирът, а по-късно към тях се присъединил още един монах на път за Влахия. Той носел със себе си чудната икона, която е копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир от XIV век. Говори се, че на няколко пъти третият монах си тръгвал с иконата, но тя незнайно как се връщала обратно в манастира, доката накрая заминал по пътя си без нея.

Историята за тази икона бързо се разпространила и към Троянския манастир започнали да се стичат много поклонници и монаси. Обителта се разраствала и постепенно няколкото монашески килии били изместени от три жилищни крила, изкусно съградени от дърво.

Съборната църква в манастирския комплекс е построена от възрожденския строител Константин от Пещера, а освещаването й е на 6 август 1835 г. от Великотърновския митрополит Иларион. Малко преди това, през 1830 г., обителта е призната за ставропигиална, с което минава под крилото на цариградската патриаршия.

Външните и вътрешните стенописи са дело на именития зограф Захарий Христов от Самоков, известен като Захарий Зограф, който ги нарисувал за две години (1847-1849) по поръчка на игумен Хаджи Филотей.

Зографът оставя името си в църквата чрез изобразяването на ктиторски портрети и своя автопортрет върху северната вътрешна стена в църквата. Една от най-забележителните фрески е композицията "Колелото на живота" на северната външна стена на църквата. Именно от нея е дълбоко впечатлен унгарският пътешественик и етнограф Феликс Каниц при посещението си тук през 1871 г. и й посвещава място в своите пътеписи.

Манастирът е успял да се съхрани дълги години въпреки историческата обстановка. Разбира се, бил е частично засегнат от нападения на османски войски, но не е пагубно разрушаван. Като основание за неговото оцеляване се разказва една легенда, че чудо спасява обителта от башибозушки набег през 1877 г.

Според преданието неверниците ограбили манастира, но когато един от тях стрелял с пушка по изобразения на средното кубе Христос Вседържател, куршумът рикоширал и убил на място стрелеца. Видели това, турците се разбягали. Говори се, че от манастирската покъщнина останал само голям меден съд за чорба, защото по време на атаката монах Паисий го взел със себе си, за да бере зелен боб.

Освен интригуващите легенди за Троянския манастир не бива да пропускаме и фактите. В този мащабен и респектиращ за времето си манастир се е подвизавал и самият Васил Левски. Стаята, в която е събирал частен революционен комитет и е намирал подслон неведнъж, се пази и до днес. Освен нея посетителите могат да видят и различни икони и манастирски пособия, събрани в музейна сбирка.

Манастирският комплекс се намира само на 10 км от Троян и е прекрасна дестинация за туризъм. Впечатляващата възрожденска архитектура на триетажните монашески крила, богато изрисуваната църква и безупречно поддържания вътрешен двор създават чувство на спокойствие и извисеност. Като при всяка една културна или историческа ценност и тук има забрана за снимане на манастирските блага, но това може да е само стимул, за да се върнете отново.

________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар