Красимира Пеева от Русе е печелившият участник за изминалата седмица в конкурса ни за снимка на интересна туристическа забележителност. Името й бе изтеглено чрез жребий.

Освен прекрасни фотографии, нашата читателка Красимира е изпратила и богата информация към тях, свързана със сантимент и чувство на носталгия към изживени моменти.

Предлагаме ви да се запознаете със спомените на Красимира от Трявна и Плачковци...

"Първата снимка е на сградата на община Трявна. Градът е малък, подходящ за посещение както през лятото, така и през зимата, излъчва спокойствие с китните си занаятчийски работилнички, ухаещите на вкусотии от България механички и заведения из целия център.

Впечатление прави часовниковата кула в центъра, мостчето над реката, в която гордо крачат щъркели, прекрасната църква, къщата - музей Славейкови, старото училище, превърнато в музей, също на центъра. Вървейки из калдъръмените улички, отвсякъде наднича българското - местните хора са добри, усмихнати, занаятчии, които изработват всичко на ръка - от крехки бижута от рисувано стъкло, кожа, дърво и други естествени материали до направата на най-добрите ножове.

В града има средно художествено училище, там се изработват и прочутите тревненски тавани, имаше и легенда, която не помня... Трявна е известна и с най-чистия въздух в цяла България - възрастните хора казват: "Когато минаваш през Трявна, отвори широко прозорците на превозното средство и дишай с пълни гърди", неслучайно там е и санаториумът за белодробни заболявания.

Интересен е магазин "Пирончето", отново в Трявна. С какво внимание е направено името само! Как да не искаш да влезеш, дори и да нямаш нужда от строителни материали?

Пейзажите са от махалите около Плачковци.  Мястото е невероятно красиво, мисля, че е част от резерват, чието име така и не запомних, когато ми го казваше дядо.  Там могат да се видят сърни, елени, орли, соколи, сови, можете да чуете и чакали, да видите свирукащ таралеж и много други животни и птици. Навремето беше пълно с хора, обикновено баби и дядовци с внуците си, които прекарвахме цялото лято в игри и тичане по поляните, пълнехме джобовете си с плодове и на никой не пречехме с виковете си от сутрин до вечер.

Игрите ни бяха най-хубавите - стражари и апаши, на топка, на ластик, федербал, гоненица, криеница..... Ловяхме и пеперуди, които вечер пускахме изморени да си летят по пътя. Нощем въздухът се изпълваше със светулки по време на жътва. Хората гледаха пчели, овце, магарета... огромните каменни корита на чешмите се пълнеха с вода, за да могат животните също да пият след цял ден паша. Стръмните поляни са пълни с плодни дървета, а тук-таме се виждат хората, които косят сеното и го събират за животинките си за през зимата. Минавайки покрай тях ги виждаш как усмихнато ти помахват с ръка и питат как са твоите близки.

И ако нещо станеше или се уплашехме, влизахме в най-близката къща, независимо чия баба живееше там и всички един през друг обяснявахме какво ни е впечатлило, какво сме видели, какво ни е уплашило - това можеше да е всичко - от някоя "голяма" муха до някоя страшна змия, а понякога в детските си съзнания виждахме дори и дракони...
Понастоящем в махалите има уютни къщи за гости, предлагащи всички удобства, неподозирано за дивата природа наоколо."

Север.бг благодари за образния разказ, с който нашата читателка ни направи съпричастни към красотата и духа на двата български града.

Конкурсът продължава до 23 юни. Повече за условията за участие може да прочетете ТУК.

А красивите фотографии разгледайте в албума ни във Фейсбук!

<< Sever.bg във Facebook >>