Ще ви запознаем с Любо Дудев от Казанлък. Север.бг се срещна с него на Фестивала на уличните изкуства във Велико Търново, организиран от Клуб "Таралеж". С уникалните бижута, изработени от него се кичат цариците на на Празника на розата в Казанлък, съпругата на японския император Акихито - Мичико, и дъщеря им принцеса Саяко, много известни българи и чужденци. Освен бижутер, той е и художник, гравира ножове, прави декупажни икони и картини, пътешественик, обичащ живота...

Вие сте автор на първата корона, с която се окичва Царицата на розата в Казанлък.

Освен че съм автор на сребърната корона, която дават на казанлъшките царици вече 20 години, съм изработил и първата диадема, с която се е окичвала Царицата. Диадемата бе по-семпла, отколкото короната, която изработих с помощта на човек, който разбира от хералдика.

По случай 110-годишнината от Празника на розата получих поръчка за направата на 50 малки копия на короната. 45 подариха на всички царици досега, 5 останаха за кметството.

От колко време се занимавате с бижутерия?

С бижута се занимавам отдавна. Всичко е уникално, ръчна изработка за ценители. Казал съм, че някой намери ли две еднакви сред моите, му ги подарявам. Подбирам внимателно полускъпоценните камъни, с които работя - ахат от долината на Арда, нефрит и чароид от Русия, малахит от Азия,тигрово око и аметист от Африка и седеф от Карибите.

Какво е необходимо, за да се изработи едно хубаво бижу?

Най-важното е, когато изработваш нещо, е да не се мисли за парите, а да се мисли какво излиза.

На кого дължите майсторлъка си?

Дядо ми се е занимавал с керамика, той е бил майстор - занаятчия. Аз завърших механотехникум, тогава в Казанлък нямаше художествена гимназия. Рисувам от 4-ти клас при брата на Ненко Балкански - Илия Балкански. После кандидатствах, но не ме приеха да следвам. Все пак, с това цял живот си изкарвам хляба. Бях дълги години градски художник в Казанлък, после 10 години в Коми АССР правех нагледна агитация, тогава всичко се работеше на ръка - услуги, витрини, реклами, политически адреси, празнична  украса. Маркс, Ленин и Георги Димитров ги рисувах с вързани очи. От 1985 г. съм член на задругата и оттогава се занимавам с частна практика. Почнах уроци в София - научих занаята от майстори. Признателен съм най-вече на един, казваше се Асен, вече е покойник, той ме научи да гравирам. Който казва, че е самоук, за мен не е сериозен.

Какво е мястото на занаятите в наши дни?

Трябва да ви кажа, че скоро и децата ни ще ги правят в Китай. Напоследък ги оглеждам малките да видя, дали не са с дръпнати очи. Там всичко се произвежда. Как да се развива занаятът?! Интересът е почти нулев. Навремето водех курсове по бижутерство и имаше интерес. Сега живеем в една чалгаджийска държава.

На щанда Ви, виждаме и икони.

Те са направени от декупажна техника. Тази техника ви позволява да имате точно копие на най-известните български икони на достъпни цени. Не може да имате чудотворна икона вкъщи, но може да имате нейно копие. Да имаш икона, която дарява и е дарила здраве на много хора, е нещо съвсем различно.

Декупажът не е нов, той е измислен от Гутенберг, още при изобретяването на печатарската машина.  Ползван е за витражи, за украса на мебели и т. н. Тайната е в хартията (пилюр), която е изключително тънка и когато се намокри се обезцветява.

При тази техника всяко произведение стои изключително истинско. За иконите аз ползвам и варак като позлата. С декупажна техника направих и портрет на Васил Левски, възпроизведен по една от първите фотографии на Апостола. Продавам го като сувенир във вид на магнит, с различна големина.

Срещаме Ви на фестивал за улично изкуство. Вие не сте типичен уличен артист.

По принцип съм бижутер, работя със злато и сребро. Но в създалата се напоследък ситуация в България. Сега, тези, които продаваха банички, отвориха златарски магазини. Как да се внедриш?! В Казанлък бяхме трима златари, днес има 15 магазина. Това е състезание. Човек като става за едно, той става за сто и едно. Не става ли за нищо, значи - не става.

Занимавам се с много неща. Правя изложби с накитите, но не върви да ги изкарам сега на улицата. Тук показвам част от моите гравирани ножове. Гравирам върху чимширово дърво, кост, метал... Дошъл съм, да се забавлявам.

Сега пътувам с младите  хора, защото на моите години всички се оплакват. Аз нямам с какво да се оплаквам и напоследък започнах да си измислям.

Българи или чужденци се интересуват повече от творбите Ви?

Чужденците не купуват много от българите. Те не могат да преценят уникалността на изработката и да я оценят. А ръчната изработка винаги се цени. Но тази култура трябва да се създаде, да се възпита. Аз разчитам на хора, които няма да купят китайска стока, примерно.

Какво е мнението Ви за ситуацията в страната ни - за протестите и правителството?

Ами българинът да помисли за себе си. И той горе долу го прави. Сега поколението е друго. Онази свобода, когато ни рязаха панталоните и ни подстригваха в нелегални бръснарници, е просто един спомен. Но все пак е спомен, каткто и бригадирското движение. Какви ще бъдат спомените на тези хора, които излизат по улиците днес - протестите.

С каквито живееш, такъв ставаш. Битието определя съзнанието. Това е едно елементарно общество, в което трябва да се съобразяваш с другите. По простата причина, че човекът е стадно животно, той не е самотник като вълкът. Цървулът не може да стане трандафор. Оттам нататък оцървуляването на народа е политика. Не съм критик, това са просто сентенции. Всеки си заслужава управниците. Но не е редно да се делим на млади и стари, трябва да надделеем всички заедно.

Кое най-вече Ви прави щастлив?

Животът. Идеално е, страхотно е да си жив. Всичко е преходно. Човек винаги се оправя, трябва да е оптимист. Но и трябва поне малко усилие да полага.

<< Sever.bg във Facebook >>