Регионален исторически музей-Габрово притежава изключително богата колекция от оригинални печати и документи, съхранили битуването им в различни исторически периоди. През ХVIII и ХIХ век – времето на Българското възраждане, създаването и използването на печати е продължение на традицията и изкуството на тяхната изработка от предходните периоди. Печатите са изработвани върху метални или полирани плочки от ахат, сердолик, турмалин, по-рядко от яспис, нефрит и др. Върху тях негативно е вдълбаван текст, фигурална композиция, които при тушов или релефен отпечатък върху восък (или друг вид пластична материя), са давали позитивното изображение. Предметът, който позволява да се сложи печат се нарича матрица на печата - обикновено направен от бронз или от мед. Освен по материал печатите са разнообразни и по форма - кръгли, овални, продълговати, триъгълни, квадратни, шестоъгълни и др., както и по големина - големи, средни и малки. Големите са използвани за най-важните документи като законодателни актовe и международни договори, а средните и малките - за вътрешно-държавни документи. Част от оригиналните печатни матрици не са запазени, затова и съхранените хиляди документи с положените върху тях печати, са свидетелство за развитието им. Хронологически най-рано се появяват църковните и манастирски печати, печатите на църковните общини. Тези печати остават и като група най-силно свързани с традициите на църковното изкуство дори заради това, че най-често върху тях са гравирани ликовете или фигурите на светците-патрони или композиции с патронни сцени. Първоначално са изработвани в работилници при атонските манастири. С времето тяхната изработка се прехвърля в новосъздадените ателиета в български селища - в Самоков, Търново, Видин. Решителен стимул за появата на втората значителна група печати - селищните печати - е проведената през 1834 г. реформа в държавното устройство на Османската империя. Голяма част от тези печати са текстови, върху които с кирилски писмена фигурира името на селището, името на кмета и годината, в която той заема възложената му длъжност. Но много скоро се появяват девизи като "успех", знаци, изразяващи народното единение, като две стиснати ръце, изгряващо слънце, литнал орел с лавров клон в клюна, корона с кръст във високата част. Знаците, които илюстрират народното единение, намират много по-ярките си изображения в печатите на училищата и читалищата - институции на новото време, защитаващи постиженията на новобългарската култура, престижа на нейните носители. Върху тях се изобразяват сложни композиционни решения: петел, кацнал върху широко отворена порта; разлистващо се дърво; отново стиснати ръце; изгряващо слънце иззад разтворена книга с Кирило-Методиеви букви. Най-значителни и най-многоборойни са личните печати от времето на Възраждането. В ателиетата на Търново са изработени немалка част от печатите на габровци, на габровските обществени, просветни и църковни структури. Съхранените в РИМ-Габрово образци на възрожденски печати и документи илюстрират историческата традиция на тяхната изработка и битуване, както и разнообразието на формите, големината, предназначението, съдържанието на изображенията. Един от първите църковни възрожденски печати този на Рилската света обител, е съхранен в документи от 1869 г., изпратени до габровските първенци. Сред най-ранните печати на габровска църква е печатът на църквата "Свети Йоан Предтеча”, разкрит като отпечатък в ръкописен Богослужебен сборник от края на ХV век и 1596 г. Музеят притежава старият печат на църквата "Света Троица” от 1814 г. Чрез документи още са илюстрирани печатите на габровските манастири - Соколски и Девически, на габровската църква "Успение Богоподично”, на църквите в селата Гарван и Съботковци, Габровско, на Габровското архиерейско наместничество, Българската Екзархия и Търновският епархийски църковен съвет, личните печати на Търновския митрополит Иларион Макариополски, на свещениците Иван поп Петков Гъбенски и Михаил Маринов. Училищните печати са илюстрирани освен чрез съхранените оригинални печати и чрез документи, върху които се откриват техните отпечатъци - на Габровското училище от 1835 г. (самият печат е изработен в 1832 г., днес съхранен в НМО), по-късният му печат от 60-те години на ХIХ век, на Държавната реална гимназия, на Габровската смесена прогимназия, Горнокрайското начално училище, на Инспектора на народните училища в Търновска губерния. Възрожденските ученически структури от 70-те години на ХIХ век - Ученическото дружество (създадено 1870 г.) и Библиотеката на странните (външните) ученици (създадена през учебната 1872-1873 г.) са представени с три печата. Чрез третият печат на Ученическото дружество при Държавната реална гимназия в Габрово се изследва традицията в тяхното развитие. Музеят съхранява документи, които проследяват какви са печатите на първите габровски махали - Каменска, Сахатчийска (или Сахат махле), Кирчовска (или махала Кирчо), на прилежащите на Габрово Жълтешка, Велковска, Етърска и Нова махала (днес самостоятелни селища или градски квартали). Също чрез документи се проследява традицията в печатите на каймакама на Габрово и Търново, на ковчежничеството в Габрово, на финансовия началник на Търновски санджак (област), на Привременното правителство в Габрово (1877 г.), на Административния съвет в Габрово (1877 г.), Габровския градски управителен съвет, Габровския окръжен управителен съвет, на началника на Габровски окръг, на Търновския губернатор (1878 г.). Като оригинал се съхраняват печатите на Габровската градска община (създаден в края на 60-те или началото на 70-те години на ХIХ век), на габровския окръжен началник, на Околийския народен съвет-Габрово.

източник: dariknews.bg