Свети Силвестър или Карамановден празнува днес православната църква. Подобно на Игнажден денят се свързва с обичая "Полазване". Повечрието гласи, че какъвто човек ти влезе в къщата – такава ще е годината.

Според "Жития на светците” Св. Силвестър е управлявал 21 години римската църква и е покръстил самия император Константин Велики.

На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър освен Карамановден се нарича още и Волски празник. Свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите и има очистителен характер.

През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят.

На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

На този ден на трапезата не се слага свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните. Именници са Силвестър, Силва, Силвена, Силвия, Серафим, Караман, Горан и Горица.