Днес Българската православна църква отбелязва въздвижение на Светия Кръст Господен или по-популярното Кръстовден.

Извършва се поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя отВеликия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Според църковното предание Света Елена - майката на император Константин Велики - е ревностна християнка. През 326 година тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимскияхрам "Възкресение Христово”. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. 

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад" към зимата и денят се "кръстосва" с нощта - изравняват се. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури.

На Кръстовден се "осветява" семето за посев. На този ден жените "кръстосват" (загърлят) многогодишните цветя в градинките си – за да не се "пресекат" китките им, защото вече може да се очакват и първите слани. А мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради захлаждането.

На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите, а имен ден: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристина, Кристиян.

<< Sever.bg във Facebook >>