Честит празник, дами!

Дали днешният 8-ми март е Ден на жената, Ден на майката или на колежката, е все едно. Важното е, че всяка дама днес ще получи мил жест - поне едно цвете, букет или друга приятна изненада.

Макар и наложен като празник от "онова" време, т.е социализма, и във време на демокрация жените очакват с нетърпения "своя ден".

Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Източна Европа, Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях (предимно колегите-жени) - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени и на политическата, и на обществената борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се отдели от комунистическата идеология. Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война.

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал.

По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия. Въпреки това, пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк убива повече от 150 работнички. Високата смъртност се приписва на липсата на превантивни мерки. На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.

Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г.. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празника получава неофициалното наименование "ден на колежката"

Денят е официален празник в Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Република Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Грузия,Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях — майки, съпруги, приятелки, жени-колеги. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.

В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените.

В Босна и Херцеговина, Бразилия, Хърватия, Унгария, Република Македония, Черна гора, Полша, Румъния, България, Словения и Сърбия продължава обичаят мъжете да подаряват цветя на жените. Жените понякога получават подаръци от техните работодатели. В училище децата често подаряват подаръци на учителите си.

В страни като Португалия е обичайно, вечерта на 8 март, жените да празнуват в женски партита или вечери.

Днес, женските групи организират многобройни събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg