Все по-често се коментира темата за отговорността и безопасността - навсякъде и в най-различните й форми. Като се започне от сигурността на децата до 8-годишна възраст, чиито родители са длъжни да ги обгрижват и пазят не само у дома, а и извън него и санкциите, които ще бъдат налагани за "безхаберието им" в това отношение; минe се през възрастните, които, загрижени за здравето на близките си, вадят изпод дюшека спестяваните с години "бели пари за черни дни" и най-чинно ги предават на мними "доктори" - телефонни изнудвачи; та стигнем до въпроса за продължаващите нелепи катастрофи, при които арогантни и самонадеяни шофьори отнемат невинни животи.

Все важни въпроси, които се обсъждат от законотворците и които безспорно бързо трябва да намерят правилен отговор. И не само да го намерят, но и да започнат да го прилагат. Думи, думи, думи... Говорим, пишем и коментираме нуждата от драконовски мерки, анализираме ситуациите с презумпцията да не се повтори и така до... следващата смърт. До поредната катстрофа! А тя не е далече. Дебне ни на следващата пресечка, завой или пешеходна пътека... Мен..., теб..., всички!

И тук нормалният средностатистически българин ще се запита: Ама защо управляващите чакаха 2 години, за да започнат да правят промени в строгостта на законите, а не веднага, след като дойдоха на власт - тогава имаха мнозинство, народна воля и едва ли щеше да им е толкова трудно да направят промените?

Никой от тях ли не подозираше, че закъснението от приемането на важните закони ще се отрази на нормалните хора, които вярваха, че ще стане по-добре? Не ми казвайте, че ако това беше станало факт, сега отново щяхме да ставаме и лягаме с информация за всекидневни жертви по пътищата...

Но тук въпросът е за възпитаването в отговорност. Възпитание, което ни учи да спазваме правилата - писани и неписани. Първо от това имаме болезнена нужда, а после от хляб...! Защото през всичките години на "демокрацията" ни накараха да се примирим с мисълта, че печели и е добре само онзи, който не ги спазва и ги заобикаля. Ако си стриктен - губиш... Ако пресичаш на пешеходна пътека или вървиш по тротоара - умираш... Ако караш с позволената скорост или преминаваш на "зелено" - умираш... Дори просто да се разхождаш - умираш! Абсурдно, но е така! Кучето скача според тоягата! И водачите на пътя не са изключение.

Със сигурност виновните шофьори за поредните смъртни случаи на бул. "България" в столицата тази нощ ще бъдат подведени под отговорност. Със сигурност ще бъдат заведени и дела. Но също така е сигурно, че ще търсят начин (много е голяма вероятността да го намерят!) самите те да се изкарат жертви (като онзи, който уби на Великден шестте деца, тръгнали да запалят свещичка, и изкара виновна Общината, заради дупката на пътя). И е сто процента сигурно, че, докато не се приемат Крумови закони, които да стряскат убийците по пътя, безотговорността и циничното поведение ще са факт, както и жертвите...

Закони ли казах?! Че нали от нас зависи да накараме онези горе, "240-те Апостоли", да ги наложат... 

И макар че всекидневно "черната хроника" ме убеждава, че "нема такава държава", все ми се иска да вярвам, че нещата могат да се променят... Може би промяната започва с превантивните мерки, които родителите ще бъдат задължени да вземат за безопасността на децата си у дома и на улицата...?

Може би това ще повлияе върху възпитанието за спазване на правилата и носенето на отговорност от младите. Така, когато остареят, поне няма да допускат да бъдат лъгани (не само по телефона!). Може би отговорността зад волана започва именно със спазването на първите правила вкъщи - ако днес там има любов, но и родителска строгост, и непримиримост към безделието и мързела, то утре войната по улиците ще спре.

А знаем, че "утре" започва от "днес"! Но днес сме неспособни да отделим България от "Абсурдистан"...