На днешния ден преди 138 г. избухва Априлското въстание. Тази дата става преломната точка по пътя за освобождаване на България от турско робство.

Решението за всенародно въстание е взето на 14 април ст. стил на събрание в местността Оборище от организаторите Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов, Тодор Каблешков, Васил Петлешков, Павел Бобеков и др.

С превземането на конака в Копривщица на 20 април, Тодор Каблешков обявява въстанието и пише известното "Кърваво писмо", с което известява апостолите в Панагюрище, че въстанието е започнало.

Още същия ден след обяд въстава и Панагюрище. Властта там преминала в ръцете на военен съвет или Българско привременно правителство, начело с Павел Бобеков.

На 22 април тържествено освещават знамето на въстанието, изработено от учителката Райна Попгеоргиева.

След близо месец Априлското въстание е потопено в кръв. Загиват над 30 хил. души.

Прибързаното обяваване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват бързият му и кървав край.

Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция.

Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили.

Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава.

Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България.

<< Sever.bg във Facebook >>