Античен град Никополис aд Иструм
Никополис ад Иструм е основан през 102 г. от император Траян в чест на победата му над даките.
Останките на античния град се намират на 3 км от с. Никюп, западно от главния път E85 и на 20 км северно от старата българска столица Велико Търново. От началото на II до средата на IV век Никополис ад Иструм е най-значителният градски център във вътрешността на римската провинция Mизия, разположена между река Дунав и Стара планина. След варварско нашествие от 170-176 г. градът е укрепен с високи 8 м стени и 12 метрови кули. Портите са имали външна двукрила и вътрешна падаща врата.
Както е характерно за всички римски градове, улиците на Никополис ад Иструм са ориентирани съобразно световните посоки. Под тях минава канализацията за отпадъчни води. Централният градски площад бил украсен със статуи на божества, императори, заслужили граждани. Около него са разположени градският съвет, базилика, малък театър, магазини и други обществени и частни сгради.
За градските бани и жилищата била осигурявана свежа вода чрез три водопровода, като главният бил с дължина 27 км. Показателно за значимостта на Никополис ад Иструм е, че градът секъл собствени монети.
Селището било център на територия, чиито граници съвпадат приблизително с тези на днешната Великотърновска област, южно от пътя Бяла -Плевен. В тези плодородни земи се намирали именията на градската аристокрация.
Никополис ад Иструм замира към края на VI век като следствие от почти ежегодните нашествия на авари и славяни на юг от река Дунав.
Първите разкопки при руините на античния град се провеждат през 1900 г. В началото на ХХ век тук работят френският епиграф Ж. Сьор и чехът В. Добруски. Oткрити са интересни находки, принадлежащи на различни епохи.
От няколко години Никополис ад Иструм е обект на проучванията на екипa на д-р A. Поултър от Нотингамския университет. Досега е изследвана само една трета от територията, на която се е намирал античният град.