Пещера Андъка
Пещерата Андъка е спомената за първи път от С. Юринич през 1891г. Р. Попов прави разкопки пред входа й през 1920 г. Първото регистрирано проучване е организирано от Н. Радев на 28 октомври 1923г. През май 1924г. И. Буреш и Д. Илчев правят първите фаунистични сборове. След второто си посещение Н. Радев (1926г.) публикува заснетия от него план на привходните 100м.
През 1937г. членове на БПД под ръководството на Р. Попов правят археологически разкопки пред входа. През 1966г. "Планинец" София картира 1 800 м. Проучванията се продължават от "Стринава" Дряново, като познатата дължина на пещерата нараства на 3 200 м през 1977г. и 4 000 м през 1984г.
В привходната зала има изградена пречиствателна станция, която до 1979 година захранва град Дряново с питейна вода. Доказано е, че между Андъка и пещерите край село Долна Върпища, които се намират на около 1 км от нея, има връзка. Това важи и за някои понори край село Донино, разположени на 7 км от Андъка, както и за карстовата долина край с. Костенковци (2км). Тези непреминати от човек връзки доказват съществуването на огромен пещерен комплекс.
Пещерата се намира в района на Дряновския манастир в края на каньона на река Андъка. Името на пещерата и на реката произлизат от големия пропастен вход (хендек на турски), който е затворен при изграждане на пречиствателната станция през 1946 година. Входът на пещерата е отворен на изток и представлява свод с височина около 25 м и ширина около 40 м.
Пещерата може условно да бъде разделена на 3 части по реда на откриването им. Старата част - до Втори сифон, картирана през 1974-76г., е двуетажна с лабиринтни галерии, които са част от системата Бачо Киро - Андъка.
В основната река се вливат три малки леви притока, които са с различна температура на водата. Новоизследваните части представляват в началото ниски галерии с малки разклонения, които завършват с 3 големи зали. Галериите са развити вдясно и над основната река. Напречно на галериите текат два потока, които идват от дясно /посока Костенковци/, като единия е от губилище на река Андъка.
Пещерата продължава с високи галерии, които завършват с излаз на основната река с широка и ниска зала със сифони в двата края. Частите на Андъка, които са изследвани най-скоро също са развити вдясно от реката и все още се проучват и картират. Пещерата е бедна на образувания. В някои зали има повишено съдържание на СО2 (до 4%).
