Вход | Регистрация

Ангел Деков: "Натрупани са проблеми с годините, които чакат решение"

Ангел Деков: "Натрупани са проблеми с годините, които чакат решение"
Снимка: Север.бг
Ангел Деков е председател на Областния съюз на земеделските кооперации - Плевен и на Земеделската кооперация за производство и услуги „Славяни” в Славяново. Обработва 13 800 дка земя. Основното направление в дейността на кооперацията е производство на зърно, а животновъдството е представено от двата подотрасъла – свине и овце. От техническите култури кооперацията отглежда рапица и слънчоглед. Има и площи с ечемик, и пшеница.

Много са натрупаните проблеми в сектор земеделие. Много са те и за кооперациите у нас. Голяма част от тях, стопаните споделиха и пред своя председател Петър Николов в свищовското село Царевец по време на извънредното заседание на Националния съюз на земеделските кооперации в България /НСЗКБ/. За проблемите и предизвикателството пред кооперациите разговаряме с Ангел Деков от Славяново, област Плевен.

Г-н Деков, кои са най-честите проблеми, с които се сблъсквате в работата си като председател на кооперацията в Славяново - субсидиите ли не идват навреме, проблеми с други арендатори ли имате - дават повече рента и отнемат земя от стопанството, законодателството ли...?

Натрупани са проблеми с годините, които чакат решение. Вече сме към края на периода за подписване на договорите с арендодателите за стопанската 2013 - 2014 година. В процеса на работа отново се появява проблема с идеалните части от имоти на наследниците. Продължава даряването или продажбата на идеална част от нивите на фамилията, купувачът получава нотариален акт и със закупените декари се регистрира в общинска земеделска служба с целия имот на фамилията. Проблемът трябва да се реши справедливо, всеки да се регистрира от сънаследниците с частта, която притежава. По този начин не се отнема правото на съсобственика да подписва договор със земеделския производител по избор, а не да отива при този, който има нотариален акт за идеална част от имота на фамилията. Проблеми се създават на арендодателите и членовете на земеделските кооперации със срока на договорите. Обикновено арендодателите в по-голямата си част подписват едногодишни договори с клауза, ако не предявят претенции, договорът продължава и за следващата година. Сега се иска от общинската земеделска служба договора за наем за годината. По този начин се губи времето на арендодателите, харчат излишни средства и се разкарват хиляди, даже и милиони за подписване на договорите.

Може би трябва да се промени нещо в Закона за кооперациите?

Да, трябва да се внесе допълнение. В земеделската кооперация да се членува с встъпителен членски внос, дялов капитал и земеделска земя. Това ще даде възможност на земеделските кооперации да създават трайни насъждения, мелиоративно строителство или ремонт, да отглеждат зеленчукови култури. С интензивните култури ще се откриват и нови работни места в селата. Когато напуска кооперацията, на собственика му се изплаща дяловия капитал и се връща земята по категория, отдалечена от населеното място или неговата в реални граници. Считам, че е крайно време държавата да върне микроязовирите на земеделските кооперации, които бяха платени на ликвидационните съвети преди да бъде приет Закона за водите. А останалите микроязовири да се предоставят на земеделските кооперации и арендаторите на съответната територия на населеното място срещу минимален наем или безвъзмездно. Тези язовири бяха изградени от ТКЗС за тази цел. Това ще даде възможност за ползване на кредити за възстановяване на поливните площи за отглеждане на интензивни култури и увеличаване  доходите от декар обработваема земя.

Много са нерешените проблеми и в животновъдството...

И това е вярно. Като започнем от селекционните центрове за разплодни животни и стигнем до фуражо производството. Сега притежателите на животни нямат земя и купуват фуражи. Би трябвало Министерството на земеделието и общината да предоставят от фондовете, държавни или общински декари земя и пасища на глава животно. Открит стои въпросът с вносните меса и другите животински продукти. Тук конкуренцията нелоялно защитава старите членки на Европейския съюз, получават по-големи субсидии, нашата продукция е по-скъпа, животновъдството е губещо.

Друг проблем е и с охраната на полските култури и имоти...

Така е. През 20-годишния преходен период остана открит въпроса. На територията на населеното място има по няколко земеделски производители, а в Славяново са над 50. При извършената промяна в горския сектор вече не се охраняват частните гори. Те са подложени на тотално унищожаване от  недобросъвестни граждани. Законът за опазване на селскостопанското имущество не е отменен, но на практика той не функционира. МЗХ или областните управители да задължат кметствата да организират охраната като се предвидят и съответно нормативни документи осигуряващи финансиране и т.н. Ако не се предприемат мерки от страна на държавата ще се чудим защо се унищожават културите, мелиоративните съоръжения, защо се изсичат горите, а ние само констатираме и се възмущаваме.

И още. Не можаха да се решат въпросите свързани с документите за собственост на нивите. Част от сънаследниците емигрираха по икономически причини, има обаче и такива, които на инат не искат да си дадат съгласието за издаване на нотариалния акт. Въпросът, превърнал се в проблем за много фамилии според мен, предлагам да се узакони по следния начин: Въз основа на решението за възстановяване на имота на наследниците и удостоверението за наследници да се издава нотариален акт по закон на всеки наследник /сънаследник/. Този, който е в чужбина и няма адрес, също да получи своя дял в реални граници. Земята да се обработва от земеделския производител, а рентата да се съхранява в обработващия земята или се внася в общината. Когато се върне да си я получи. Така ще се снабдят наследниците. Така ще се снабдят наследниците с документ за собственост. Ако това не се приеме няма да се оправи собствеността и вечно ще има противоречия. Това са само част от проблемите, които чакат решение от правителството, Министерството на земеделието и храните /МЗХ/ и Народното събрание. Те имат повече практически характер, но с тяхното решение се откриват по-добри възможности за производство, за създаване на работни места, за по-добър ред в държавата.

Разбирам, че тази година всички стопани се оплакват от ниските изкупните цени на ечемик, жито, рапица, какво означава това - ще работите на загуба, ще се намали цената на рентата, ще падне цената на земята или ще поевтинеят стоките, защото пък е добра реколтата тази година? Как е ситуацията при вас?

Към настоящия момент сме ожънали ечемика и остава да жънем още 2700 дка пшеница. Средният добив на прибрана пшеница е 400 кг/дка. През месец май в района на землището падна градушка, която засегна 600 дка ечемик и 950 дка пшеница. Не сме продавали още зърно, защото цените са много ниски. С цената на пшеницата от 300 лв за тон, не можем да покрием вложените материални разходи за производството й. Многократно сме предлагали да се определят научно обосновани цени. Това може да прави селскостопанската академия, института по пшеница край Генерал Тошево. Пазарът определя цената, но от какво ще започне. С ниските цени на изкупената пшеница няма да се намали цената на хляба, ще се ощети земеделското производство и печалбата ще отиде в друг сектор. С получените по-малко средства ще закупим по-малко торове и семена, ще намалим разходите в социалната програма, ще ограничим и възможността за по-добра рента.

Добро ли е състоянието на автопарка ви?

През последните 3 години земеделската кооперация положи усилия за подмяна на вече остарелия машинотракторен парк. Закупихме два трактора "Аксион” и "Фендт” за основна обработка на почвата, със собствен прикачен инвентар. Закупихме сеялки за слята повърхност "Пьотингер”, две сеялки за сеитба на окопните култури, компактор за пролетните обработки. Разполагаме с 6 бр. "Зетори”, фадрома, брани, култиватори и др. През 2011 г. разработихме проект по Мярка 121 -"Модернизиране на земеделското производство". Затова, че не можахме да изпълним в срок указанията за хуманно отношение към свинете, ДФ "Земеделие” ни санкционира като не ни възстанови 50% от стойността на закупения трактор комбайн "Лексион” и прикачен инвентар, обръщателен плуг и дискови брани. И до сега си задавам въпроса за връзката между трактор, комбайн и прасета. Жалбите до всички инстанции не помогнаха и кооперацията си плаща кредита и лихвите.

Проблем ли е, че няма много млади хора, заети в сектор земеделие? Има ли достатъчно квалифицирани кадри във вашия регион, които да работят след това при вас?

Земеделска кооперация "Славяни” и Славяново като населено място все още разполагат с квалифицирани кадри. Това се дължи на вече несъществуващия Птицекомбинат Плевен с основна база в Славяново. Кадрите от закритото Автостопанство с над 150 автомобила, от Фуражния завод, от Птицезавода със затихващи функции, от закрития метален цех на "Девети май” Червен бряг останаха в града. Над 53 души станаха арендатори. В кооперацията работят 56 души. В шивашките фирми в Плевен работят главно жени, а останалите заминаха за чужбина. Смятам, че държавата в лицето на правителството, респективно Министерството на земеделието и храните, трябва да положат усилия за премахване на административните пречки и създаване на възможности за развитие на земеделието и неговите подотрасли, с което ще създаде работа за хората и спре ликвидирането на селата.

<<Sever.bg във Facebook>>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57