Да научим повече: Презвитера Гергина Полуганова - най-видната жена на Поликраище за XIX век, I част
Тази година се навършват 200 години от рождението на храбрата жителка на горнооряховското село, за която разказват нейните наследници
личен архив
200 години от рождението на саможертвената презвитера Гергина Полуганова се навършват през 2015 година. Тя и съпругът й свещеник Георги Полуганов са допринесли в най-голяма степен за нравственото, духовното, културното и просветното издигане на Поликраище през XIX век. Рискували са живота си за освобождението на селото от турско робство.
Техни преки наследници са известните физици от Поликраище д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев, които представят своите изследвания на престижни конференции по цял свят.
Имаме огромен дълг пред тия двама големи българи и затова полагаме неимоверни усилия да възкресим паметта им, казва проф.Георгиев. По този повод ви представяме историята на храбрата презвитера Полуганова, укривала революционери в дома си и защитила живота на съпруга си, зазиждайки го за две седмици в комина на къщата им. Историята е разказана от самия й наследник.
Презвитера Гергина Иванова Полуганова е най-видната жена на Поликраище за целия XIX век и една от неговите най-изтъкнати личности за всички времена. Тя е измежду малкото жени от този исторически период в България, изявила се на общественото поприще. Имала е завидно положение.
Това се дължи до голяма степен на обстоятелството, че е била жена на свещеник. Тъкмо по тази причина тя винаги е била на показ и е била обект на внимание. Това е означавало голяма отговорност. Тя е успяла с личните си усилия, със своите качества и с огромния си труд да извоюва за себе си и за цялото си семейство името на първите хора в селото.
Като свещеник съпругът й Георги Полуганов постоянно е бил зает с всекидневните редовни служби в църквата, а отделно е трябвало извън тях да изпълнява и другите си свещенодействия – кръщенета, венчавки, погребения, панихиди и т.н., които е нямало как да бъда предварително планирани.
След като създава училището през 1847 г. и започва да преподава в него, той непрекъснато има задължения, още повече, че за работата си като учител не получава възнаграждение. С годините неговите дейности стават все повече и повече. През това време земеделската работа не е чакала и презвитера Гергина Полуганова я е поела изцяло върху себе си.
Който познава този вид труд, знае, че той е много тежък и освен копаене и жътва, се товарят коли със снопи, сено, дръже и прочее. Тогава всичко се е вършело на ръка и с впрегатни животни, а това е изисквало огромни усилия. В допълнение, тя се е занимавала и с цялата къщна работа – печене на хляб, готвене, носене на вода от кладенеца, предене, тъкане, шиене на дрехи, пране и с отглеждането и възпитанието на шесте им деца: Христо, роден на 3 август (ст. ст.) 1848 г., Димитър – през 1850 г., Мария – през 1854 г., Цвятко – през 1857 г., Марин – на 10 март (ст. ст.) 1861 г. и Никола (по-късно протойерей Никола Попгеоргиев Маринов,) – на 18 януари (ст. ст.) 1869 /15 април (ст. ст.) 1870 г. Нещо повече – тя научава всичките да четат и пишат.
Презвитера Гергина Полуганова е играла и важна обществена роля. Не се е затворила вкъщи, каквито са били тогава порядките. Не се е ограничила и само с църквата, където е имала своето отредено място. Нейният принос за селото, а и за България, се изразява в пълната, безусловна и всестранна подкрепа, която е оказвала за всичко, което свещеник Георги Полуганов е направил през живота си в качеството си на просветител, учител, участник в националните църковни борби и революционер-комитаджия.
Тя има огромна заслуга за успеха на неговите начинания и в църквата, и в другите му обществени дейности. До голяма степен благодарение на нея той успява да извърши своите епохални народополезни дела и става това, което знаем за него – водачът на Българското национално Възраждане в Поликраище, създателят на училището и първият учител, борецът срещу гръцкото духовенство, видният общественик и организатор на грандиозни исторически събития и "комитаджия” – член на Вътрешната революционна организация на Васил Левски.
Най-важното, което трябва да се подчертае обаче, е, че тя е била изключителна опора на свещеник Полуганов в обществените му дела – духовни и бунтовнически, дори самата е участвала най-активно в тях. Особено голяма е ролята й като помагачка на революционната организация, чиито дейци са приемали в къщата си. Тук те са получавали храна и подслон.
Най-скъпият им гост е бил отец Матей Миткалото, който е идвал у тях дълги години. Свещеник Георги Полуганов и презвитера Гергина Полуганова са едни от най-доверените хора на вездесъщия монах. Те го приемали с радост и го чувствали като член на семейството.
Следва продължение....
=====
