Ж. Желев в Търново: Фашизмът и комунизмът си приличат като две капки вода
Желю Желев е роден на 3 март 1935г. в Шуменското село Веселиново. Той завършва средното си образование във Втора мъжка гимназия в Шумен, а след това завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски”. През 1960 г. е приет за член на БКП. В дисертация и в някои статии, той критикува марксистко-ленинската теория. Това става причина през 1965 г. да е изключен от БКП като антимарксист и антиматериалист, който няма нищо общо с идеологията на партията. По-късно е уволнен от университета и "по етапен ред" изгонен от София, а дисертацията не е допусната до защита. Отнето му е временно софийското жителство и той се установява в селото на съпругата си. През 1988г. защитава докторска дисертация. Като философ Желю Желев работи в областта на онтологията.
На 1 август 1990г. Желев е избран от Великото народно събрание за председател (президент ) на България, януари 1992 г. след свободни избори става първият демократичен президент на страната.
Философ и политик, Желю Желев е д-р хонорис кауза на редица университети у нас и в чужбина, вкл. и на Великотърновския "Св. св. Кирил и Методий", а на 7 март 2005 г. е отличен с орден "Стара планина” първа степен.
Повод за гостуването на Желю Желев във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий” бе представянето на книгата му "Тоталитарните близнаци”. Президентът разказа подробно пред претъпканата със студенти 321 аудитория за фашизма и комунизма. Срещата-разговор премина под надслов "Страшните уроци на историята”. "Тоталитарните близнаци” е ново издание на прочутата книга на д-р Желев "Фашизмът”, която разтърси общественото мнение в България.
В началото на разговора Желю Желев разказа за трудностите, които е срещнал преди 30 години с издаването на книгата си. През пролетта "сякаш на шега”, както се изрази самият той, са се навършили 30 години от излизането на "Фашизмът”. Той припомни, че първоначалното заглавие на книгата е било "Тоталитарната държава”, но никой не се е осмелил да я публикува с него. Години наред книгата се е разпространявала в ръкописи, над тях цензурата е била безсилна.
Като основно събитие през този период Желю Желев определи рухването на комунизма в Европа. След тези промени е отпаднала цензурата, с усмивка д-р Желев определи страданията на книгата си като тези на "Многострадалната Геновева”. През 1982 г. книгата е била публикувана от издателство "Народна младеж”, през 1990 г. от това на БЗНС, а третото издание е било от проф. Марин Пундев в Колумбийския университет в Ню Йорк. Настоящото българско издание е четвърто по ред. "Фашизмът” е издаден на около 10 чужди езика, сред които английски, руски, френски, турски, есперанто, китайски и др. За книга на политическа тематика това е несъмнен успех.
Първа глава от "Тоталирните близнаци” е със заглавие "Фашизмът като тоталитарна държава”, втората глава е посветена на тоталитарните режими на комунизма, тя е съвсем нова и би представлявала голям интерес за читалите. Глава трета пък проследява съдбата на книгата през последните 30 години, тя допълва и изяснява ролята и значението на цялата книга.
Защо "Тоталитарните близнаци”? Желю Желев обясни, че чрез сравнителния метод е доказал, че фашизмът и комунизмът си приличат като две капки вода. Сравнителният анализ на изключителния учен и политик доказва, че комунизмът и фашизмът са едноутробни, но разнояйчни близнаци. Те тръгват от различни и даже противоположни идеи и идеологии: комунизмът – от крайно леви, фашизмът – от крайно десни. Когато завладеят държавната власт и се изградят като политически режими обаче, започват да си приличат.
Според президента комунизмът е по-пълният, по-завършеният и по-съвършеният тоталитарен режим, т.е. по-пълната диктатура над гражданското общество, тъй като, за разлика от фашизма, разпростира властта си и върху икономическата база на обществото(под формата на насилствена колективизация, частната собственост бива унищожена). Затова комунизмът е с по-дълъг живот и съответно избива много повече хора, отколкото фашизма.
Д-р Желев разказа пред младата аудитория за зараждането на комунизма в Русия и даде пример за одържавяването на селяческата собственост по онова време. С това се налага комунистическия модел на тоталитарната държава. Това е първата тоталитарна империя в историята на човечеството.
Според Желю Желев поуката за науката Политология е доказателството, че комунизмът и фашизмът са едноутробни, но не еднояйчни близнаци, защото тръгват от различни, дори противоположни идеи, но като дойдат на власт изграждат симетрия помежду си.
Тоталитарните режими на комунизма са убили много хора в световен мащаб, цифрата на жертвите е приблизително 100 млн. души. Само в България са избити 40 хил. души, т.нар. народен съд у нас издава 2740 смъртни присъди, изпълнявани същия ден и 1305 присъди за доживотен затвор. "Но този съд нито е народен, нито е съд, а една обикновена касапница, организирана от българските комунисти”, заяви Желев.
Ако не беше съветската окупация от септември 1944 г. до 1947 г. в България, комунизмът нямаше да има никакви шансове за успех. "Какво прави паметникът на Червената армия в центъра на България?” Без нея комунистите нямаше да могат да наложат режима си у нас, заяви Желев. Според него Паметникът на Съветстака армия е символ на комунизма и неговото място е във все още неизградения музей в Димитровград.
Желю Желев цитира пасаж от книгата "Здрач” на Александър Яковлев, преведена у нас през 2005г., според него никой по-убедително не е успял да опише контрареволюционния характер на Октомврийската революция.
Отличават се три типа диктатури през 20 век, освен фашистката и комустическата, съществува трета – авторитарната, тя може да е под различни форми: военна, полицейска, президетска и др. Страните от Арабския свят са пример за авторитарна диктатура.
След преврата на 19 май 1934 г. в България се налага авторитарна диктатура, на 9 септември 1944 г. се извършва преход от авторитарна към тоталитарна комунистическа диктатура. ”На простичък език, по народно му за България 9 септември 1944 г. е скок от трън на глог”, обобщи с усмивка Желю Желев.
Според д-р Желев ще са необходими дълги години Европа да се отърси от тоталитарните режими, "тя трябва да изкупи вината си, че ги е създала, трябва да ги погуби, за да не стават изкушение за бъдещите поколения”.
Една от жестоките последици от комунизма в България, според Желю Желев, е тенденцията към емиграция на младите хора в чужбина, подобно явление се наблюдава и при други бивши комунистически държави.
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
