В сърцето на Дунавската равнина, на 35 км северно от старата българска столица Велико Търново и на още толкова от красивия дунавски град Свищов, се намира село Обединение. Селото е в община Полски Тръмбеш, на 11 км от града по пътя за Павликени.

Първите му жители са били траките. За това говорят откритите римски паметници в местността "Калето”. Там се е е намирала най-близката крепост до древния град Никополис ад Иструм, до днешното с. Никюп. Крепостта е била на главен тогавашен път, свързващ Никополис Ад Иструм с гр. Нове - до гр.Свищов.

Следите от старобългарско време са незначителни - останали са малко от основите на постройки в местностите Кощра, Ялията и Трите могили.

Освободителната Руско-турска война заварва селото, разделено на две от река Ялия. Южната част била по-голяма и населена предимно с турско население. В северната, по-малка част, живели повече българи.

Жителите разказват предание, според което турците са основали селото на мястото на друго, разорено през 1770-та година, село.

Според легендата, пръв по този край през 1805 г. пристигнал Дядо Белчо от Дряновските колиби, който тръгнал да търси широка и хубава мера, годна за земеделие и с изобилна вода. Районът му харесал и той се явил при тогавашния турски чорбаджия Абдула Ага. Дядо Белчо бил добър строител и дърводелец и, след като чорбаджията го изпитал, му дал разрешение да се засели там. Условието било да доведе от Балкана още десетина български семейства, които през празничните и почивните дни да поработват ангария (безплатно) на Абдула Ага.

Кандидат-заселникът се върнал в родното си село и придумал свой приятел, близки, родни и още седем семейства, да го последват. Така през 1805 г. те се пренесли на новото място. На следвщата година дошли нови преселници от Дряновско, Габровско и Еленско. Всички били добри майстори: зидари, дърводелци, шивачи, та дори и гайдари и кавалджии.

Благодатната земя и колоритната природа станали причина много бързо селището да нарасне и къщите през 1835 г. наброявали 54.

Първи свещеник станал поп Никола. Но за строеж на църква в турски времена не можело и дума да става. Няколко куражлии започнали тайно да копаят нощем основите. През деня обаче турците ги заравяли.

Благословия за строежа получили от видинския валия, пътуващ от Търново за Видин. Поп Николай успял да се срещне с него и да му поднесе фермана с тайно изготвеният план за църква. Така първият православен храм е построен и осветен през 1839 г.

Той съществува до 1908 г., когато се взема решение на негово място да се издигне нов по-голям храм и това е днешния - "Света Параскева”. На 25.10.1909 г. търновският митрополит Антим освещава новата църква, намираща се в с. Мекиш. Заедно със това се построява и още един църковен храм, в с. Тенча през 1873г. носещ името "Архангел Михаил”. Първото килийно училище в селото е основано през 1856 г. – цели 22 години преди Освобождението.

Читалищната дейност и подготвителният период за основаване на читалище започва от учителя Атанас Илиев през 1898 г. и на 14.02.1900 г. се обявява основаването на първото читалище под името "Развитие”, като тогава същият този учител Атанас Илиев открива и първото вечерно училище.

През 1883 г. е създадено първото Благотворително дружество "Съгласие” от учителя Константин Каранешев и е имало характер на спестовно-кредитно сдружение. През 1905 г. под идеята на Атанас Илиев дружеството се е вляло в читалището с цел подпомагане на бедни ученици.

През 1923 г. селото наброява вече 280 къщи с 1 400 жители. Характерният стил на строителство е каменната зидария, както на оградите (дуварите), така и на къщите.

Родом от Обединение е ботаникът, работил в областта на дендрологията Атанас Атанасов (1919-1970 г.) и народната певица Мита Стойчева (1909-1976 г.).

В Обединение се намират и известните минерални бани, чиято вода лекува кожни заболявания.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg