Културна ценност за май на РИМ - Габрово
РИМ - Габрово
Регионален исторически музей - Габрово притежава четири реконструкции - три на алано-сармати от VI век, заселили се в селището в м. "Градище” край Габрово и на войводата на Габровската чета Цанко Дюстабанов.
Цанко Христов Дюстабанов е роден на 13 май 1843 г. в Габрово. На последното заседание на революционния комитет от 30 април 1876 г. е избран за войвода на габровските въстаници. В последното сражение на четата в м. Рани бунар под връх Мара Гидик войводата е ранен в лявата ръка. На 16 май Цанко Дюстабанов е заловен, а на 15 юни 1876 г. въз основа решение на Търновския извънреден съд е обесен в Търново.
Костните му останки са пренесени в Габрово на 15 юни 1881 г. и са положени в голямата гробница под камбанарията на черквата "Свето Благовещение” на Девическия манастир, след събарянето на който до лятото на 1976 г. престояват в Соколския манастир.
През м. декември с. г. черепът му е предаден на ОИМ - Габрово за реставриране, консервиране и с идея за направа на пластична антропологична реконструкция на главата му, с която задача се заема д-р Йорданов. Идентификацията на черепа е улеснена от направените през 1903 г. от д-р Ст. Ватев публикации на данни за него.
В процеса на работа се налага моделиране на разрушените лицеви части, поставяне на всички зъби на горната зъбна редица и пригаждане на долна челюстна кост поради загуба на оригиналните. След рентгенови снимки и снемане на отпечатък на черепа е изработен гипсов модел, върху който започва моделиране на лицето от восък.
Липсата на данни за долно-челюстната кост създава трудности при възстановяване на дъвкателните мускули. Подмяната на зъбите също затруднява моделирането на устните и устната цепка, формата на брадичката, долночелюстния ъгъл. Направата на графичен портрет е основа за изработването на скулпторния му образ. Прическата, облеклото са направени по указания от Историческия музей, основани на запазена фотография на Ц. Дюстабанов.
Целият процес продължава шест месеца. Скулптурната възстановка позволява да се възприеме образа му в последните дни от неговия живот.
