Вход | Регистрация

"Да научим повече" - Ньойски /не/мирен договор

"Да научим повече" - Ньойски /не/мирен договор
Снимка: sxc.hu

Днес се навършва годишнина от подписването на най-катастрофалния договор, както го определят всички историци и изследователи в новата история на България - Ньойския договор. Точно на 27 ноември 1919 година той е подписан в кметството на парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски и носи тежки последици за страната ни. От България са отнети Южна Добруджа, Беломорска Тракия, Западните покрайнини и Струмишко, наложени са й непосилни репарации на стойност 2,25 млрд. зл. франка и е лишена от правото да поддържа редовна наборна армия. 

"Клаузите му оставиха под чужда власт милиони българи, населяващи цяла Южна и Северна Добруджа, Вардарска и Егейска Македония, Одринска и Беломорска Тракия, Босилеградско, Царибродско и Тимошко", казва Борис Вангелов, областен организатор на ВМРО във Велико Търново. По повод годишнината хората на Красимир Каракачанов в старата столица организират довечера Почетна стража пред паметника "Майка България" от 16:45 часа.

Инициативата е на повече от 20 години, посочва Вангелов.

"ВМРО отбелязваме годишнината в цялата страна с факелно шествие. Ние ще застанем като стража с факлите около паметника и ще отдадем почит на загиналите. Каним и всички родолюбиви търновци да се присъединят към това траурно поклонение", обяви още областният организатор на ВМРО.

Според него и до ден днешен Ньойският договор определя съдбините на страната ни.

"Това е втората национална катастрофа. Той лишава България за десетилетия от просперитет, съсипва икономиката ни. Единственото, което постигаме и частично го преправяме, е с Крайовската спогодба от 1940 г., когато по мирен път си връщаме Добружда. После с Парижкия договор от 1947 г. спираме да плащаме и репарациите", пояснява още Вангелов.

На практика Ньойският договор и в цялост Парижката система от договори, след края на Първата световна война, нарушават една вековна международна традиция, а именно победители и победени да сядат заедно на дипломатическата маса. Преговорите и договорките биват заменени с диктат, придружен от нечувано унижение.

"Днес, деветдесет и три години по-късно, равносметката след Ньой е все така трагична за нас българите.", продължава Вангелов. И допълва, че в Северна Добруджа и Одринска Тракия българското етническо присъствие е почти унищожено. В Македония и Беломорието струи яростна десетилетна асимилация на българското население. Западните покрайнини се обезлюдяват.

"Въпреки това, ние от ВМРО смятаме, че докато има българи и българска държава, нашето общество и държавни институции трябва да положат всички възможни усилия за подобряване на участта на нашите сънародници, останали по волята на Великите сили на територията на съседни на България държави. В знак на солидарност с тях и тази година ВМРО-Българско национално движение организираме Почетна стража", посочва областния организатор.

Ньойският мирен договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата Световна война, която тя губи. Още преди преговорите става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви територии. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата.

Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително третиране на победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война (както и става в 1939 г. - Втора Световна война).

На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на Българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който след като ги разглежда, определя нов срок за окончателния общ договор на България.

Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците, според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на създадената Репарационна комисия, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Тя представлява 22% от цялото национално богатство по оценки за 1911 година, като по този показател репарациите са по-тежки от наложените на Германия с Версайския договор. Вноските по тяхното изплащане възлизат на 55% от целия държавен бюджет по това време. Невъзможността за изплащане на репарациите е известна още при сключването на Ньойския договор, поради което той предвижда тяхната бъдеща преоценка.

Освен паричните репарации, изплащани на Репарационната комисия, България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

България няма право да притежава и модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полиция.

За сравнение през 2009 г. армията на България има състав от 32 000 души, като след 2011 г. се предвижда ново намаление до 24 000 души.

От отделените територии в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.

Разнообразното население на Балканите става база за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на "независими" чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за "независимо" експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология. Именно в този период започват големите фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони.

 

 

 


Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg











Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Fatal error: require_once(): Failed opening required '/var/www/sever.bg/releases/2//Cornerstone/Cache/Item.php' (include_path='.:/usr/share/php:/usr/share/pear') in /var/www/sever.bg/releases/2/vendor/novinite/lib/Shared/SessionManager/Memcached.php on line 57