„Съвременното изкуство срещу архитектурните резервати“

Интересен дебат по темата "Бронзовата къща vs. Самоводската чаршия, или за съвременното изкуство в архитектурни резервати" очакваха да се получи организаторите от Арт група "Дупини", които в началото на септември превърнаха за месец Старата поща във Велико Търново в своеобразен културен център.

Идеята на дискусията бе в нея да се включат освен местни архитекти и граждани с мнения и препоръки за естетическата роля на архитектурата и доколко е допустимо в архитектурни резервати да се поставят съвременни сгради.

За съжаление не повече от 20-ина активисти взеха присърце темата и дойдоха на събитието – главно хора на изкуството, за които въпросът не е никак маловажен и касае бъдещото развитие на туризма и културата в града, кандидат за Европейска културна столица.

"Сградата на Старата поща е сама по себе си знакова и е интересен пример за архитектура, която във Велико Търново по-рядко се среща и най-накрая е осмислена с една стойностна проява. Солидарен съм с общественото мнение, че сградата спокойно може да се използва и за камерни концерти, и за литературни представяния.", каза кураторът на събитието историкът Пламен Павлов, визирайки реализацията на проекта "Дупини".

Отношение за бъдещето използване на масивната Стара поща взе и Нелина Църова. Като ръководител на отдел "Култура" към Общината тя наблегна на факта, че на Велико Търново не достигат културните пространства, концертните зали и изложбените салони.

"Не ни достига пространство за култура, а града "прелива" от културен живот. Сградата е прекрасна и би могла да стане дом на много и знаменателни събития. Заслушайте се в акустиката на тази зала – перфектна е за концерти.", заяви тя и изказа надеждата си в много скоро време пощата да стане мултифункционален културен център.

Акцент в дискусията бе намерението на великотърновския художник Пламен Деянов, който живее във Виена, да реализира проекта си "Бронзовата къща" на мястото на стара градска такава на Самоводската чаршия. По предварителна информация трябваше да бъде осъществена онлайн връзка по Skype с автора на спорния проект, който да вземе участие в дебата, но това не се случи.

Относно темата за мястото на построяване на уникалната сграда (12 метра висока и тежка 500 тона) и несъгласието на етнолога Валентин Деневски за него с два аргумента: че в града има и по-нови квартали, в които няма архитектурни паметници, които да привличат туристопотока, и тежестта на конструкцията върху неустойчив терен, Пламен Павлов  даде пример с подобно отношение и към строежа на Старата поща през 1934 г., който предизвикал сериозни полемики в града, че "загрозявала и не се вписвала в общата архитектура, а сега виждаме, че чудесно се вписва".  

Като цяло общото мнение на присъстващите бе в подкрепа на новаторската архитектура, предложена от Пламен Деянов. Позицията на някои от участниците в срещата бе, че изграждането й ще е признак за промяна в манталитета нв българското общество. Арт специалистите също подкрепиха идеята.

"Решението на Пламен Деянов е доста професионално осмислено и бих могъл да го защитя като професионалист от чисто пластична гледна точка. Неслучайно е използвал конструктивни елементи, които са от старите къщи, защото именно чрез тази пластика Бронзовата къща ще се свърже със средата. От друга страна използваният контраст "старо-ново" е най-ефектното архитектурно решение. Освен витално конструкцията въздейства и тактилно. Друг е въпросът дали трябва да се вслушваме чак толкова в емоционалните рефлекси на хората", каза директорът на НГПИ "Тревненска школа" Орфей Миндов.

Темата остана отворена за бъдещи дискусии.

В следващото кратко видео, може да видите проекта за бронзовата къща. Материалът бе представен на немски език, без превод:

 _________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg