На Секновение денят и нощта стават равни и по-студени
Православната църква отбелязва днес отсичането на главата на Йоан Кръстител и деня на св. Анастасий Струмишки
На свети Йоан християнската църква посвещава три големи празника в знак на значимостта и мястото, което той заема. На 29 август се отбелязва отсичането на главата на Йоан.
Това е вторият летен празник на християнския светец, който в народния календар се нарича Секновение поради вярването, че на този ден се "сече" лятото, "секат" се денят и нощта - стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките. На този ден се спазва строг пост. По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино, на червени плодове и зеленчуци.
Според народните поверия 29 август е и последният ден, в който змиите, гущерите и всякакви други влечуги се прибират в леговищата си, напускат земята и се установяват дълбоко в земята, в пещерата на змийския цар, за да я напуснат чак когато зимата свърши и на следващата година, на Благовец, белият свят отново стане топъл, пролетен и уютен за тях.
Към своите зимни квартири накрай света тръгват на Секновение и всички тайнствени, невидими и зли сили – самодиви, юди, змейове и змеици.
Народът ни празнува този граничен и разделящ ден. На него не трябва да се работи. Нещо повече. Добре е да запомним в какъв ден от седмицата се пада и на този ден през цялата година се празнува.
Жените не работят, а и каквото захванат, не им върви, ако е нова работа, няма да излезе на добър край. Още по-лошо, ако дреха скроят. Който облече такава дреха, в черно ще я носи, нещастие и беди ще го сполетят.
В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с останалите два дни, посветени на Йоан Кръстител, образува система - раждане /Еньовден - 24 юни/, кръщаване /Ивановден - 7 януари/, и смърт /отсичане на главата му - 29 август/. Евангелието свидетелства, че когато Йоан станал на 30 години, Бог му заповядал да проповядва, че вече се е родил неговият син Христос, който скоро сам ще започне да учи хората. И започнал Йоан да говори на хората, затова го нарекли и Предтеча, понеже вървял преди Христос и разказвал за него.
Йоан кръстил в река Йордан много хора, които се разкаяли и приемайки кръщението, Господ им простил извършеното. Когато Христос дошъл при Йоан, Предтечата му се подчинил, и кръстил и него във водите на река Йордан. Той продължил и след това да проповядва учението на Исус. Главата на Йоан Кръстител била отсечена в Юдея от стражите на цар Ирод. Така страшно и безсмислено се прекъснал животът на най-близкия другар и съмишленик на Христос.
Мъжете носещи звучното име Анастас имат имен ден днес. На 29 август Българска православна църква отбелязва деня на св. Анастасий Струмишки. Анастас е едно от многото имена в българския език, което има гръцки произход. То означава "възкресение" от "ana" – "горе" и "stasis" – "ставане".
Анастасий бил роден около 1774 г. в село Радовиш (дн. Радовищ), Струмишка епархия, в Македония. Когато станал 20-годишен, потърсил препитание в Солун – станал помощник на един майстор-оръжейник.
Веднъж при опит за незаконно изнасяне на няколко турски носии Спас, който бил облечен като турчин, влязъл в спор с митническите чиновници. Последните го накарали да направи "салават” (кратка изповед на мохамеданската вяра), за да докаже, че е мюсюлманин. Това смутило красивия младеж и охраната започнала да го бие. След това с хитрини и обещания за материално благополучие началникът на митницата се опитал да го увещае да приеме исляма. Когато отказал го изпратили при съдията. Той също се опитал да го отклони от православната вяра, но също не успял. Тогава го пребили от бой, оковали го във вериги и го хвърлили в тъмница.
След тридневни увещания и мъчения го изпратили при моллата (мохамедански духовен съдия). И тук се опитали да го подкупят, за да приеме вярата им. Когато се убедили в твърдостта и непреклонността му, започнали жестоко да го измъчват. Младежът устоял на всички мъчения и повтарял: "Християнин съм! Не се отричам от вярата си!” Тогава моллата наредил да го обесят вън от градската стена, до така наречената "Нова порта”. На път към лобното си място, изнемощелият от изтезанията Спас (Анастасий) паднал и предал Богу дух на 8 август 1794 г.
Скоро след кончината му преподобният Никодим Агиорит написал житието му, като поставил паметта му на 8 август. Не е известно защо архиепископ Филарет Черниговски в книгата си "Святые южных славян” и в българския православен календар мъченик Анастасий (Спас) Струмишки бил отбелязан на 29 август.
