Вход | Регистрация
Русе 24°C

Евлоги Георгиев: Работата с парафин е динамична и точно затова ми харесва

Евлоги Георгиев: Работата с парафин е динамична и точно затова ми харесва

Евлоги Георгиев привлече вниманието ни с красиво изваяните ръчно изработени от него свещи на Фестивала на уличните изкуства във Велико Търново. Той е от Варна, но обикаля страната, демонстрирайки древния занаят за изработка на свещи, издялани красиво с много фантазия. Вижте разговора ни с него и разберете какво е общото между свещите, айкидото, огнестрелните и хладните оръжия...

От колко време се занимавате с изработка на свещи?

От миналата година. Докато бях във Финландия през 2011 година някой ми пусна един клип как се изработват. Свещите се правят по този начин откакто свят светува. Разликата е тази, че аз използвам парафин, а не восък и лой. Восъкът е много мек. Парафинът се топи на много висока температура, втвърдява се като изстине и това позволява фигурите да се запазват. Може и от восък да се направи същото нещо, но при малко по висока температура ще се развали.

Евлоги Георгиев: Работата с парафин е динамична и точно затова ми харесва

Трябва да си много сръчен в ръцете при ръчното декориране на свещите.

Необходими са от 3 до 5 минути, зависи от температурата навън. Днес имам повече време за работа, защото е ужасно горещо. Свещите се правят пласт по пласт, имам няколко цвята парафин, и свалям един пласт върху друг.

Колко свещи сте развалили, за да се научите?

А, много, но не казвам колко.

Какъв е уредът, който използваш?

Не е нищо особено, просто приспособление за топене на парафин на водна баня. Това буре е създадено за средновековния панаир в Асеновград. Тогава излязохме за първи път със свещите и смея да твърдя, че съм единственият такъв пътуващ атракцион в България.

След колко време свещта е напълно готова за употреба?

След 20 минути можеш да си я запалиш. И изобщо няма да запуши, защото фитилът й е памучен.

Евлоги Георгиев: Работата с парафин е динамична и точно затова ми харесва

Научили сте се сам?

Всичко се учи между двете уши. И касапин се става с гледане. Просто човек трябва да знае къде да гледа. Занаят се краде, не се учи.

Докато не хванеш нещото и не го направиш с двете си ръце, няма да го научиш. А се научава нещо, когато започнеш да го разбираш.

Възможно ли в домашни условия да си направим свещ?

Разбира се. Вземате си парче памучен конец, две консервени кутии, едната - по-голяма, другата - по-малка. Пълните голяма с вода, слагате малката, в която сте сложили парафина, вътре. Разтапяте на водна баня, топите конеца и се получава. Така се правят свещи. Много държа на тази технология. Така хората виждат от самото начало как се ражда свещта и как я резбовам. След това си я вземат и носят вкъщи.

Имат ли бъдеще свещите?

Има един виц: Капка по капка - вир, вир по вир - язовир, язовир по язовир - ВЕЦ, ВЕЦ по ВЕЦ - АЕЦ, АЕЦ по АЕЦ - парафин на конец. Така че свещи ще има винаги. Тези свещи, които аз правя са един уникален и красив подарък, който дори да не го ползвате, може да стои като украса в дома ви и да радва окото. На всичко отгоре, моите свещи миришат на шоколад и без да ги палите ще ароматизират стаята.

Иначе с какво се занимавате?

Аз се занимавам с много неща в ателието си. Дълги години се занимавам с персонална охрана, имам школа по айкидо, работя като инкасо, всичко останало ми е хоби. Последните две години се занимавам само с изкуство. Изработвам и хладно оръжие, ремонтирам огнестрелни оръжия. Правя и корабни модели.

Вие сте истински чешит.

Абсолютен.

Тръгнахме от свещите и стигнахме до оръжията. Доста различни неща.

Да, така е. Оръжията са ми голяма слабост. Аз се занимавам с бойни изкуства от малък. Имам школа по бойни изкуства и се занимавам с айкидо вече 18 години.

Страстта към хладното оръжие я имам от много малък. Имах щастието да се обуча на някои неща при ковача на село. После продължих сам и днес правя ножове уникати по потъчка.

Какъв кораб моделирате сега?

В момента правя макет на стар кораб на свети Павел с мащаб 1:75. Детайлизацията е огромна. Правя го четвърта година вече, не знам кога ще стане.

Как намирате време и сили, за да се отдадете на всичките си разнообразни и любими занимания?

Няма значение, аз се чувствам добре като правя нещо с двете си ръце. Така си почивам. Последните две години заедно с един мой ученик основахме фирма за производство на ръчно декорирани свещи "Rosoku" и се мъчим да "издрапаме" на българския пазар с българските цени. Аз съм по техническата част, той - по административната част.

Трудно ли е и кои са най-големите ви спънки?

Ужасно е трудно. Факт е, че от няколко месеца имаме магазинче във Варна, което оборудвахме като ателие.Доста големи са ни разходите за транспорт и материали. Един занаятчия не може да си купи Бентли с двете си ръце. Ако обаче отида в Норвегия да ги правя тези свещи, ще си купя такава кола за четири месеца. Първо, стандартът е различен, второ, хората много обедняха в България. Един занаятчия трябва да си позволи да отиде с нормални средства да си купи консумативи, за да може да работи с ръцете си. Колко парафин ми трябва на мен за 20 свещи и колко ще спечеля от тях! Нали се сещате, че аз не съм излязъл тук, за да си купя Бентли?

Това, с което съм се захванал не бих го нарекъл малък бизнес. Просто, това е нещо, което радва и ръцете и душата ми. А и ми е писнало ми е да размятам огнестрелното оръжие наляво и надясно и да се занимавам с групи от хора от по 40-50 човека.

Как помага спортът на всичко?

Това, което виждате да правя с двете си ръце, са умения, натрупани с години на тренировки и медитации в залата. Талантът е някакъв процент, но всичко останало е практика. Много хора се опитват, сядат сами да си направят свещичка, на никого не съм отказал, но като се стигне до резбоването се отказват. Парафинът е коварен материал.

Защо?

Защото е с характер. Трябва да се работи бързо, има много голяма динамика, а именно това ми харесва най-много. Имаш диапазон до 5 минути да изрезбоваш свещта, трябва предварително да си си представил абсолютно всичко, за да има едно плавно темпо на рязане. Парафинът не е като глината, ако сбъркаш  резнеш по-надълбоко, край - отива на претопяване, за рециклиране. Трябва от раз да се получи фигурата.

Имате постоянни участия по панаири и фестивали из цялата страна. Как ви приемат хората?

Навсякъде е различно. За мен хората, които повече ценят тези неща са в Пловдив, Асеновград. А тук, в Северна България, са малко по-дръпнати. В Троян всички са знаещи и можещи. Навсякъде има хора, които ценят изкуството, омръзнало им е да гледат китайски стоки по витрините и искат да видят нещо истинско, да притежават нещо, което си струва да сложат вкъщи.


<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар