Вход | Регистрация
Русе 21°C

Иван Томов: Това, което не ни убива, ни прави по-силни

Иван Томов: Това, което не ни убива, ни прави по-силни
Иван Томов е родом от Русе, членува в Туристически клуб "Приста" в крайдунавския град. От 2005 година се занимава активно с алпинизъм и оттогава досега е покорявал множество върхове, сред които Елбрус (в Голям Кавказ - Русия), Монте роза, Триглав (в Алпите), и разбира се повечето големи върхове у нас. Последното му постижение е преодоляването на връх Хан Тенгри в планината Тян Шан (между Казахстан, Киргизстан и Китай).

Поговорихме с русенеца Иван Томов относно експедицията до връх Хан Тегри, в която той участва и от която се върна преди няколко дни. Той сподели със Север.бг впечатленията си от планината Тян Шан, страстта към покоряването на върхове и за планировката на мащабно пътуване като това до Централна Азия.

I част

Само преди няколко дни се прибрахте от едно от най-вълнуващите приключения, за които съм чувал. Изкачихте се на Хан Тенгри в Тян Шан (7010 метра). Какви са първите ви впечатления?

Изтощение и умора. Няма някаква еуфория. Искам просто да си почина няколко дни и да осмисля всичко. Беше един дълъг период на хиперактивност и постоянно мислене. Вземането на решения всеки ден изтощава като че ли повече от самото изкачване и вървене...

Всяко постижение в планинарството има дълга история. Кога се роди любовта ви към катеренето?

Не катеря, не го обичам това занимание. Не ме влече да изкачвам цял ден някаква 100-200-метрова стена и да не стигна никъде, не е процес, който ми доставя удоволствие, няма гледка, свобода... Катеря от обща култура толкова, колкото да мога да изкачвам технически по-сложните върхове. За първи път ме заведоха на планина като ученик през 2001-а. Това бе един коренно различен свят. За пръв път разбрах какво е природа и красота. И така се роди желанието ми да опозная по-добре тези нови труднодостъпни територии. А както е известно, апетитът идва по време на ядене. Започнах с ходене от хижа на хижа, после правех преходи по 10, 12, дори 16 часа, докато в мен се зароди вътрешната необходимост да търся немаркирани пътеки и върхове... В един момент започна да ме интересува височината и чуждите планини.

Кога изкачихте за първи път Мусала?

През зимата на 2006 година. Това е доста късно, но реално активно ходя на планина от лятото на 2005-а... Мусала не ми достави никакво удоволствие. Първият ми реално сериозен връх бе Мальовица, по време на същото ходене, за което ме отлъчиха временно от ТД “Приста”, понеже го направих сам, без да казвам на никого. Този връх за мен бе истински красив и ме теглеше като магнит, не можех да не се опитам.

Коя е любимата ви планина в България?

За мен в България няма любима планина, но изобщо за планини смятам само Рила и Пирин. Стара планина е твърде отегчителна и не особено красива, там ме интересуваха предимно спортни мероприятия, като 100 км за 24 часа, Ком – Емине за 10 дни. 

Качвал сте се на Елбрус, който е най-високият връх в Европа. Бихте ли ни разказали какви са впечатленията ви от Кавказ?

 Много повърхностни... Целият ми престой там бе точно 36 часа. Елбрус ме влечеше само като връх, на който да си проверя височинната поносимост. Той не е особено красив, но оттам се открива невероятна гледка към Ушба, наричан “Кавказкия Матерхорн”. Иначе Кавказ е огромна планина, имаща всичко. Тя е изгаснал вулкан, но не усетих нищо по-различно в тази насока, нямаше пепел и мирис на сяра, както твърдят някои хора.

Алпите също не са непозната територия за вас...

От Алпите имам по-сериозни и обективни впечатления. Това ми бе първата висока планина, изкачих там 4 върха в 3 държави. Алпите са доста по-“култивирани” и гостоприемни от Кавказ, има повече растителност, по-богат е животинският им свят... Но все пак от Кавказ видях само една мъничка част, а това е огромна планина. Алпите обаче са доста комерсиална планина и хората там са невероятно студени и егоистични. И мащабът, макар и по-внушителен от този на българските планини, е доста малък в сравнение с Тян Шан.

Всяка планина си има характер и като жив организъм обменя енергия с хората, които дръзват да я изкачват. В този смисъл, с коя планина си паснахте най-много и коя не ви прие радушно?

Може би виждам нещата прекалено в крайностите и мисля прагматично, но не изпитвам някаква привързаност и сантименталност към определена планина. Не обменям енергия с нея. Планината е място, където реално човек няма никаква работа, тя само може да му отнеме живота на даден етап. Ако не се спре навреме, това е неизбежно. Говоря за сериозните планини, макар че и в България има десетки примери за нещастни случаи... Във всички планини ходиш или катериш, колкото ти можеш и колкото метеорологичната обстановка ти позволи. Да, може би има някакво зареждане и удовлетворение, когато слезеш, но то е или от добре свършената работа и задоволство от себе си, или от природата и гледките, на които си се насладил. За добро или лошо не съм планинар тип “айларипи”, не отивам на планина заради хижата, ракийката, боровинките, тревичките, камъчетата и т.н.

Как се зароди идеята ви да изкачите Хан Тенгри, връх, чието име има огромна символика за нас, българите? От пътеписа ви разбрахме, че сте обмислял и други идеи, които са можели да ви отведат до Аконкагуа (най-високият връх в Южна Америка, 6962 метра, бел.ред.), Корженевска (Евгения Корженевска е връх на територията на Таджикистан, в планината Памир, висок 7105 метра, бел.ред,), Комунизъм (в момента официалното му название е Исмаил Самани; 7495 метра, отново в таджикистанската част на Памир, бел.ред.) или Ленин (7134 метра, Памир, бел.ред.)... Разкажете на читателите ни какво ви мотивира да изберете точно Хан Тенгри (7010 метра, на границата между Китай, Казахастан и Киргизстан в планината Тян Шан, бел.ред.)?

Не исках технически лесен връх. Причините, които ме накараха да избера Хан Тенгри, са красотата на самия връх, техническата му сложност и местоположението му. Освен това от същия базов лагер имаше възможност да направя и опит да изкача връх Победа (висок 7439 метра, в киргизстанската част на Тян Шан, бел. ред.). Видях Хан Тенгри на снимка и беше невероятно красив... В сайта на туроператора представянето му започваше със следното изречение “Для альпинистов этот пик является одним из нескольких в мире, на вершине которых каждый уважающий себя спортсмен хочет побывать.». В превод «За алпинистите този връх се явява един от няколкото в света, които всеки уважаващ себе си спортист, иска да изкачи». Това бе добра реклама и аз избрах Хан Тенгри.

Според една известна мъдрост пътят е по-важен от целта... Постижението ви респектира, но то със сигурност не е резултат от внезапно хрумване. Разкажете ни за месеците на планиране и подготовка.

Всъщност, за мен точно крайният резултат е важен. Това е все едно да завършиш семестриално, но да се провалиш на държавния изпит... Не мисля, че това е някакво постижение, просто бе следващ етап в развитието ми. Да, може би прескочих един - по-логично и правилно беше да направя опит на по-лесен седемхилядник като Ленин например. Рискувах и се оказа, че не съм сгрешил, спестих си минимум една година излишна експедиция. Идеята за изкачването на върха дойде в края на ноември 2010, преди това не знаех нищо за него. Физическата подготовка като такава почти отсъстваше.

Имах две излизания в Рила и Пирин през декември и едно ходене в Турция в края на юни, където направих неуспешен опит на Ерджиес (3915 метра бел. ред.) заради лошо време... И малко бягане в града (Русе бел. ред.) всяка сутрин около 3 седмици по 3-4 км нагорнище. Набавянето на екипировка отне няколко месеца, но този аспект е свързан изцяло с наличието на пари. Организацията на пътуването също стана за по-малко от 2 месеца. Общо взето в “пътя” нямаше нищо интересно и стойностно. Приоритет ми бе държавният изпит преди заминаването. Затова ме интересуваше “целта” и в нея беше целият смисъл.

 



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар