Средновековен град Червен
Червен се намира на около 30 км южно от Дунав, на десния бряг на река Черни Лом и е най-запазената средновековна българска твърдина, като на определени места крепостните й стени достигат височина от 12 метра. Тя е разположена на почти непристъпни отвесни скали, защитени от три страни от речното течение. За да достигнат до цветущия по време на Второто българско царство град обикновените хора и пътниците трябвало да се изкачат по тясна скална пътека, в която са изсечени 235 стъпала. Знатните боляри, духовници, богатите търговци и занаятчии използвали по-обиколен, но широк и полегат път, разположен от северната страна на крепостта.
Първото укрепено селище на територията на Червен било построено от византийците през VI в. То било част от средния от трите отбранителни пояса, изградени от император Юстиниан, за да спира нашествията на славяни, авари и българи. Благоприятното за отбрана и със стратегическо местоположение плато обаче било заселено далеч преди Балканите да станат част от Византийската империя. Още в края на второто хилядолетие пр. н. е. скалният рид бил обитаван от траките. След като Рим завладял територията на днешна България през I в. от н. е., тукашното селище преживяло период на разцвет, който продължил до V в., когато цялата провинция Мизия била опустошена от хуните на Атила.
Бурните времена, характеризиращи периода на ранното Средновековие (VI-X в.), оказали своето влияние и върху развитието на Червен. Селището и жителите му преживели трудни моменти и до нов разцвет се стигнало едва през последните години от съществуването на Първата българска държава (X-XI в.). Тогава населението на града се увеличило неколкократно. Благоденствието обаче било прекъснато в зародиш, тъй като Червен станал жертва на походите на византийските императори Йоан Цимисхий и Василий II.
Истинският възход на селището започва след възстановяването на българската държава от братята Асен и Петър (1186 г.). Тогава то придобива градски вид и характеристики. Близостта му до новата столица Търновград и стратегическото му местоположение дават редица предимства на Червен и той бързо се превръща в голям търговски и занаятчийски център. Силен тласък на развитието предизвиква обявяването му за митрополитски център през 1235 г. Така през втората половина на XIII в. Червен вече е вторият по значение град в българската държава, отстъпвайки само на столицата. Населението му наброява около 10 000 човека, а архитектурата, металургията, металообработването, кожарството и много други занаяти достигнали неподозиран разцвет.
Макар че пострадва от нашествията на татарите и е превзет от византийците по време на управлението на цар Ивайло (1277-1280), може би най-добрите си времена Червен преживява при династията на Тертеровците, чийто основател Георги I Тертер (1280 - 1292) притежавал района на града като родово владение. В този период тук е построена монетарница, а в околностите му се развива интензивен железодобив.
Отличното местоположение, яките укрепления и близостта на Червен до столицата (само 90 км) го превърнали във важен военностратегически център, защитаващ северните подстъпи към Търновград. През годините на Първата българска държава той запазил първоначалното си устройство от византийски времена с цитадела и неукрепен външен град. След като започва да се разраства, Червен постепенно е обграден от крепостни стени, които го превръщат в една от най-трудно превземаемите крепости на Балканите. Цитаделата, където били разположени най-важните сгради, се намира в североизточната част на скалата, която е най-издигната и поради това най-добре защитена. Тук, оградени от високи стени с кули на северната, източната и западната страна, живеели болярите и висшите духовни лица.
Основно място в цитаделата заемал т. нар. "феодален замък" - сграда с административни функции. Той има продълговат профил, съобразен с особеностите на терена и застроена площ от около 2000 кв.м. Замъкът представлява група постройки, разположени около вътрешен двор. Средновековните строители са проявили тънкия си естетически усет в изграждането на тази най-представителна част от града. Умелото съчетание на камък и червени тухли, използването на различни декоративни елементи и изкусното строителство правят силно впечатление на посетителите на Червен. Около замъка били разположени жилищните помещения на болярите.
Най-мащабно строителство се разраства в началото на XIV в., когато по-достъпната югозападна част на рида е оградена с високи и дебели крепостни стени. Тогава площта на укрепения град надхвърля 1 кв. км. От това време датира и кулата на западната страна на цитаделата, която е отлично запазена и до днес и е използвана за прототип на Балдуиновата кула в Търново при реставрацията на тамошната крепост. Голямо впечатление правят и двата тайни тунела, достигащи до водоизточници в подножието на скалата, които били изградени от изкусните строители. Червен може да се гордее и с тринадесетте си величествени и богато изографисани черкви, които достойно защитавали славата му на религиозно средище.
Макар и силна крепост, Червен не може да устои на безбройните орди на османския султан Баязид I и е превзет през 1388 г. Изглежда градът оказва силна съпротива, защото е безмилостно разрушен и опожарен от завоевателите. По-късно турците оценяват стартегическото му местоположение и възстановяват укрепленията. Червен обаче не може да се съвземе от понесения удар, а и след рухването на Втората българска държава той окончателно загубва важното си значение. Някои от църквите са преустроени на джамии, а на мястото на "феодалния замък" също е построен мюсюлмански храм. В края на XVI в. дубровнишкият търговец Павел Джорджич титулува бившия червенски митрополит "епископ русенски", което означава, че градът е загубил и водещите си църковни позиции.
Постепенно населението на Червен се отказва от старите си обитания и се заселва в ниското, край реката, което било много по-удобно при новите обстоятелства. Цветущият някога град опустял и само издигащите се високо самотни каменни кули помнели миналата му слава. Изоставянето му обаче си има и добрата страна, защото допринесло за запазването на голяма част от средновековните постройки до наши дни. По стените на крепостта още стоят изображения на конници, елени, грифони и други реални и митологични същества, свидетелстващи, че градът е обитаван и в периода преди в българските земи да навлезе християнството. Доказателство за това са и многобройните езически "световни дървета", изсечени по камъните и скалите.
Съществуват няколко версии за произхода на името на Червен. Според една от тях той е основан от руски преселници от едноименния град в Галичка Рус, търсещи спасение от татарските нашественици. Друга теория приписва създаването на Червен и кръщаването му на украинци. Някои учени допускат, че градът дължи името си на цвета на почвата наоколо, съдържаща железни руди. Народното предание пък твърди, че неспирно работещите пещи за претопяване на метал през нощта осветявали небето в червено и това дало повод градът да бъде наречен така.
