Мима Георгиева: "Фотографията обединява двете ми страсти - да бъда актриса и да създавам картини"
Снимка: Север.бг
В Клуб за културни инициативи "Таралеж" в старата столица е подредена фотографската изложба на Мима Георгиева. Прекрасната експозиция може да разгледате до 28 март. А част от тях вижте в нашата фотогалерия.
Как и кога започна да се занимаваш с фотография?
Занимавам се любителски с фотография от около 4-5 години. Много странно започнах. Реших да си улесня работата по композицията, относно една идея за картина, защото много бързо се отегчавам. Исках да спестя време и реших да заснема идеята, защото нямах модел. Като видях резултата, реших, че няма смисъл да го пренасям на платно, бе достатъчно въздействащо. Така се запалих и продължих. Тази идея породи други...
А откакто започна да снимаш, рисуваш ли изобщо? Въпреки че, фотографиите ти са като картини.
Има нещо вярно в това, но се различават. Не, не рисувам.
Защо автопортрети?
Когато ми дойде идея искам веднага да я реализирам и тъй като разполагам единствено със себе си, си станах модел.
Друга причина да позирам на себе си e театърът - голяма моя любов от малка. Мисля, че да си актьор не е професия, а диагноза. Винаги съм знаела, че съм болна от това. Когато бях студентка, колегите ми казваха, че съм си сбъркала професията и, че мястото ми е в НАТФИЗ. Фотографията обедини, по някакъв начин, и двете ми страсти и желания - да бъда актриса и да създавам картини.
Прикани хората да дойдат на изложбата ти, да видят снимките ти и да се запознаят чрез тях с теб. Аз видях една много чувтвена и красива душа във фотографиите. Пречи ли ти или ти помяга предимно тази чувственост?
Разбира се, че ми помага във фотографията. Когато нагласям фотоапарата, имам точно 10 секунди, за да изразя това, което чувствам. Ако не минаваше през сърцето ми преди това всяко чувство, като бременност например, няма как да извикам и да родя въздействащ кадър, в рамките на толкова кратко време. Всичките ми кадри са мои преживявания.
Казваш, че чрез фотографията освен, че изразяваш мислите и преживяванията си, чуваш. Какво научи от фотографията за тези години?
Човек е такъв, какъвто е. Умните хора използват недостатъците си, за да се учат. Това се опитвам да правя и аз. Фотографията и като цяло изкуството е един мощен проводник на мисли и преживявания. Научих се да съпреживявам, чрез нея.
Ще продължиш ли с автопортретите, имаш ли нови идеи, над които работиш?
Защо да не продължа? Да, имам идеи, но ще ги запазя за себе си за сега. Обмислям една инсталация със серия от снимки, които мисля да представя по-различен начин. Нямам нищо против да снимам и други хора.
От кого и какво приемаш критика?
От всеки и от всичко. Стига да е градивна. Има хора,които просто търсят приказка с мен, а има и такива, които наистина мислят. Понякога питам сина ми. Много е искрен и интуитивен.
Кое е по-голямото предизикателство - това да си пред или зад обектива?
Мисля, че и двете са трудни. Да си модел също не е лесно. Понякога е изтощаващо и трябва да се абстрахираш от всичко и най-вече да бъдеш искрен. Понакога, по-скоро винаги, последното зависи от фотографа.
Била си модел на други фотографи. Би ли позирала отнво за други, или само за себе си?
Разбира се. Малко са фотографите обаче, пред които бих. Макар, че съм получавала доста предложения за снимки. За мен е важен индивидуалният подход. Няма ли го не се чувствам добре. Има фотографи, които те ползват като закачалка за идеите си. Не се поддавам на това.
Какво е за теб успехът?
Успехът е относително понятие. Успяла съм, когато има хора, които усещат със сърцето си емоциите във фотографиите ми, а не когато ги купуват.
Присъединете се към Sever.bg във Facebook, за да следите и там всичко, което публикуваме