Вече 13 години Аксел Харди прави дрехи,  наричайки ги "дишащи", заради материите, които използва, позволяващи на кожата да "диша" с тях, а това, което прави тоалетите й още по-предизвикателни и търсени е, че са боядисани с натурални багрила от природата.

Откъде идва псевдонимът Аксел Харди /Axel Hardy/ и какво крие в себе си?

Акселът е доста труден троен скок във фигурното пързаляне. Харесвам много този спорт и винаги съм се удивявала как фигуристите го изпълняват и колко пъти са падали докато го направят. Мислех си, че предизвикателството, което приемам, започвайки да създавам дрехи, ще бъде като един аксел - учиш се, падаш, но въпреки болката ставаш и продължаваш. Харди идва от английски - въпреки трудностите, трябва да се работи твърдо и упорито.

И наистина е много трудно, но аз не се отказвам. Отстоявам на позицията си. Създадох собствен стил и собствен продукт.

Как започнахте да се занимавате с този бизнес?

По професия съм учителка, но винаги съм чувствала, че това не е моето призвание, че не съм самата аз. Като учителка, заплата ми бе толкова символична, че не беше достатъчно да се справям. Бях една разведена жена, която трябваше да отглежда дъщеря си сама. Ето защо отворих магазин, в който държах да се продават само български продукти. Много се възмущавах, че хората забравиха кои са и след промените в България, всички започнаха да предлагат турски стоки, несъзнаващи, че подпомагат една чужда икономика по този начин. 

Представям си, че икономиката в България е като един часовников механизъм, ако  едно зъбчато колело се задвижи, задвижват се и другите. Мисля си, че дори само с една продажба мога да задвижа колелото. И като Дон Кихот все се мъча и си мисля, че ако всеки направи по нещо малко, ще се получи мащабен резултат. За съжаление повечето хора гледат чисто комерсиално и не мислят за тези неща.

След това започнах да създавам и авторски дрехи, които първоначално правех за себе си. Отличаваха се като стил и бяха интересни за другите. Много пъти близки и приятели са купували някои от тях, въпреки, че ги бях носила. Така реших, че това е нещото, което ми е отредено да правя. Въпреки, че когато човек иска да превърне хобито си в бизнес, да преживява от него и едновременно с това да изпитва удоволствие, е нещо луксозно, аз реших да приема това предизвикателство.

След като започнаха да проявяват интерес към дрехите ми, открих един бутик с по-артистична визия, който ми хареса. Занесох там няколко дрехи и ги оставих да се продават. Продадоха се много бързо, хората започнаха да поръчват още. Със спечелените от продажбите пари, купувах нова прежда. Първоначално аз плетях дрехите, после започнах да търся жени, които да помагат.

Така започнах да изработвам дрехи, нещата се завъртяха и сега се продават и в Германия. Аз ходя на изложения в Англия. Имам два магазина в България - във Велико Търново и София.

Важно е хората да знаят, че ако просто имат някаква идея, няма да им се случат нещата, без да започнат да я правят. Ако стои само в главите им, никога нищо няма да се случи.

Защо плетивата са застъпени толкова много във Вашите колекции?

Искам да съхраня този древен занаят - плетенето. Защото се притеснявам, че след около 15-20 години той ще остане само в музеите и етнографските комплекси.

Ето защо аз правя авангардни и с нова визия плетива, които да са много модерни, да ги харесват младите, да се продават. От своя страна, след продажбата им, аз финансирам закупуването на нова прежда и заплащам на плетачките. При мен идват все по-млади и млади жени, които проявят интерес и ги обучавам. 

Превръщам древните текстилни занаяти в авангарден стил, който се продава, връща се обратно при хората, които го правят и те учат на това децата си. Така занаятът ще бъде съхранени. Иначе, когато си отидат по-възрастните жени, които могат да плетат, плетенето няма да съществува.

Същото е и с багренето. Навремето не е имало оцветители, хората сами са си багрели дрехите с естествени материали. Намирали са начин, помня моята баба, която събираше от скали и откъде ли не, разни лишеи и правеше уникални цветове. Аз също правя това - багря с естествени материали, тъй като те не причиняват кожни алергии и са красиви.

Какви материи използвате?

Аз съм заклет фен на естествените материи. В моите колекции няма никакъв полиестер или изкуствени материи, които са вредни за кожата.

Използвам памук, като имам и такъв със сертификат, който е расъл в земя без торове, в екологично чисти райони. Държа багрилата да са естествени и да са одобрени от специалните лаборатории. Използвам стопроцентов лен, една невероятна материя, която обожавам. Тя е терморегулатор. Ето сега, през лятото, с промяната на климата над 35 градуса кожата диша с тези дрехи. Ленът охлажда, когато е много топло, а вечер, когато се захлади, затопля. Тази материя е уникална и тя присъства винаги в моята колекция четири сезона. Има и много естествена коприна. Сега работя с нови прежди, които се създават от стеблата на соята.

Вашите модели са много разчупени и доста от тях могат да се носят по няколко различни начина.

Да така е. Това, което ми прави впечатление е, че в моя бутик, много често на мъжете, които влизат им е безкрайно интересно да видят половинките си с тези дрехи. Най-вече са им забавни, защото аз правя рокля или пола, които могат да се носят по три или четири начина. На тях им е интересно как се трансформират и как техните съпруги или приятелки изглеждат с тези дрехи, защото стилът е нестандартен и с много голямо удоволствие им ги купуват, не им досадно и скучно. Това не е прост процес - продал и купил, а един емоционален акт.

Тоалетите са уникални и прави впечатление, че нямат размери. Стоят добре на всякаква фигура.

Винаги съм се възмущавала по модните канали и по световните ревюта, защо манекенките са толкова слаби и високи, като такива хора няма. Те се срещат толкова рядко. Не може да си висок 1.80 и да тежиш 45-50 кг. Всеки един човек е несъвършен, с годините се променя и тялото. Винаги съм искала да създавам дрехи за всякакви хора.

Смятам, че по-едрите жени са ощетени, дрехите, които им се предлагат са от полиестер, тъй като за големите номера се иска повече материал, а тази материя е евтина, но е ужасна.

Аз правя дрехи и за такива дами, защото една жена може да е пълна, но да е много симпатична и одухотворена. Докато една перфектна млада девойка може да не притежава това излъчване и да няма какво да каже с визията си.

За мен е важно колкото повече една жена смята, че не изглежда добре и има дефекти в тялото, да й направя такова предложение, че тя да си тръгне щастлива.

Освен дамска конфекция, какво може да се види във Вашия бутик?

Правя детски серии от екологични дрехи. Съвсем скоро ще има и от соя. Има малко неща и за мъжете. Предлагам тоалети за всякакви типажи, възрасти и фигури. Тъй като имам няколко изисквания, пускам и обувки, където има също плетиво. Държа през лятото обувките да охлаждат, да са удобни и уникални.

А да очакваме ли и развитие и в мъжките дрехи?

Да, работя в тази насока, защото напоследък мъжете се бунтуват, че са дискриминирани. Решила съм да ги провокирам със свободни дрехи от соя, за да се чувстват добре през горещините които предстоят.

Следите ли модните тенденции и от къде черпите вдъхновение?

Не мисля, че трябва като папагали да следим, ако еди кой си дизайнер каже, че това лято ще се носи лилаво,  всички да започнем да шием лилави дрехи. Правя дрехите както ми идват отвътре. Имам идея, просто ми се появява, виждам я, отивам и я правя. Не се интересувам този цвят актуален ли е, кой е казал дали ще се носи нещо или не. Не ме вълнува, аз правя тоалета, оставям го и той си намира своя клиент. Като магия е.

Най-вече се вдъхновявам от природата. Когато пътувам, гледам как се сменят цветовете на хълмовете, дърветата. Природата ни дава всичко, просто трябва да имаме очи, да го видим. Но хората са твърде задръстени от мисли за проблеми и прочие, не че ще ги решат с много мислене и ще загубят нещо, ако просто погледнат. Ако да се чудиш как да комбинираш цветовете, виж ги в природата, там всичко е показано. Например земята и дърветата - зелено и кафяво идеално си пасват.

Превърнали хобито си в бизнес. Какви са следващите предизвикателства, които стоят пред Аксел Харди? 

Аз не смятам, че нещо съм направила досега. Винаги съм недоволна от постигнатото и искам нещата да стават все по-добри. Постоянно имам нови идеи за материи, какво да направя, за да е интересно, уникално, удобно. Много често работя в бутика, за да слушам хората и да видя от какво те имат нужда. След това веднага започвам да правя модели в зависимост от техните коментари. За мен животът е един непрекъснат процес на усъвършенстване. Ние умираме несъвършени. Не мисля, че съм постигнала нещо кой знае какво. Просто правя нещата, които ми идват отвътре и непрекъснато се уча. 

Може да разгледате някои от моделите на Аксел Харди в нашата фотогалерия, както и посетите нейния сайт http://axelhardyboutique.com/

<< Sever.bg във Facebook >>