Вход | Регистрация

Александър Иванов: "Най-голямо удоволствие изпитвам, когато импровизирам"

Александър Иванов: "Най-голямо удоволствие изпитвам, когато импровизирам"
личен архив
Александър Иванов е роден през 1958 г. в Габрово. Завършил е училището по дърворезба в Трявна. А през 1984 г. - Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, специалност скулптура. Живее в Ловеч. Създава паркова, екстериорна и интериорна скулптура от дърво. Освен това, се забавлява и с живопис, рисунки и художествени акции и инсталации.

Уникални творчески възможности и произведения на изкуствата показаха двама скулптори в АЕК "Етър" край Габрово. Един от тях бе Александър Иванов. Той, заедно с Милен Василев, се представи с техника за изработка на дървени фигури. Само за няколко часа, с помощта на електрическа резачка, те показаха пред погледите на възхитени гости на Природен парк  "Българка” в града как старите дървета "оживяват”. Така две дървени трупчета бяха превърнати в лисица и мечка.

За да обясни творческите си хрумвания и любовта си към дървото, поканихме на разговор Александър Иванов.

Г-н Иванов, от колко време е любовта Ви към дървото и защо точно към този материал се насочихте? Основно с него ли работите?

Още от дете обичам дървото. Завърших дърворезба в Трявна, после във Великотърновския университет, скулптура, но дървото остана любимия ми материал.

Как работите, с какви инструменти. Разбирам, че за изработката на животните в Етъра в Габрово сте имали само една резачка. 

За да създадете една по- голяма скулптура, са необходими най- алко три резачки: малка, с резбарска шина, средна и голяма. Работата започва по обратния ред. Първо с голямата, после със средната се оформят обемите и накрая с малката - детайлите. Но първите ми инструменти бяха длетата. Когато бях ученик в Трявна, мечтаех да имам мои собствени длета. Тогава границите бяха затворени и беше много трудно да се сдобиеш с добри инструменти. Цяло лято работих в един дърводелски цех и със заплатите си купих първите длета. Още ги пазя, макар  че сега почти не ги използвам.

Създавате паркова, екстериорна и интериорна скулптура. Кои са Ви най-интересните хрумвания?

За мен най- интересните са тези, които са в проект и още не съм реализирал. Не аз, другите ще кажат кое е оригинално и хубаво. По- големи мои обекти са  Скулптурният парк при хотел "Ястребец” в курорта Боровец, детската площадка в демонстрационния център на Природен парк "Българка” край с. Етър, скалният параклис "Св. Св. Петър и Павел” край хижа "Васильов”  в Троянския балкан, скулптурният ансамбъл "Бай Иван” във "Винал” АД, Ловеч.

Александър Иванов: "Най-голямо удоволствие изпитвам, когато импровизирам"личен архив Александър Иванов: "Най-голямо удоволствие изпитвам, когато импровизирам"личен архив Александър Иванов: "Най-голямо удоволствие изпитвам, когато импровизирам"личен архив

 

Вие ли давате идеите или Ви поръчват какво да направите?

До сега почти винаги се случваше така: човекът, който поръчва, е видял нещо направено от мен, има някаква идея и ми предлага да направя проект. Аз предлагам варианти, обсъждаме ги. Понякога създаването на крайния проект може да отнеме и повече от година. Когато всичко е одобрено, започвам изпълнението. Важното е, когато е завършено, всички да са доволни, а аз да не се срамувам от работата си.

Най-интересната ви инсталация и къде е тя. И по принцип, къде са ситуирани вашите творби?

За мен най- добрите ми  произведения са  "Св. Георги” в гората до хотел "Ястребец” на Боровец, "Пъзелът с горските обитатели” в Демонстрационния център на Природен парк "Българка”. Скулптурната композиция "Върт” пред Драматичния театър в Ловеч. За публиката обаче представляват интерес  "Бай Иван” – скулптурен ансамбъл на входа на "Винал” АД в Ловеч. Там под един навес на пейка е седнал старец с големи мустаци. До него е бурето, от което постоянно тече вино. Вие можете да седнете на пейката до него, за да си починете или да се снимате за спомен. Друго мое произведение, от което хората се вълнуват, е "Кръглата маса” с дванайсет трона в гората край хотел "Ястребец”. Когато я видят, най- често задаваният въпрос е : "Колко печени агнета могат да се изядат на нея… три или четири?” А някои гости на хотела желаят там да им сервират обяда. Мисля, че творбите ми, свързани със стомашно- чревния тракт, предизвикват по-голям интерес.

Любимите ви персонажи - лица, животни, великани...?

Всичко, което е от горната страна на земята.

Предполагам, че всичко около вас ви вдъхновява, за да творите?

Не, не всичко ме вдъхновява. Например простащината ме отвращава.

Кое ви зарежда, забавлява  - когато е готова творбата или в момента на правенето й? 

Когато я измислям. Понякога толкова се вълнувам, че сън не ме хваща. Разбира се и докато я правя има тръпка. Когато я монтирам , вече съм критичен, а понякога ми се иска драстично да я променя, ама невинаги ми стиска. Нали знаете онзи цитат от Хайтов: "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто- да го направиш”.

Александър Иванов: "Най-голямо удоволствие изпитвам, когато импровизирам"личен архив Александър Иванов: "Най-голямо удоволствие изпитвам, когато импровизирам"личен архив Александър Иванов: "Най-голямо удоволствие изпитвам, когато импровизирам"личен архив

 

Имате ли предварителна представа, когато започнете да правите нещо или то се ражда на момента, импровизирате?

Най-голямото удоволствие от работата изпитвам , когато импровизирам. Прекрасни моменти , но за съжаление рядко ми се случва, защото това са творби, които правя за собствено удоволствие, а не по поръчка

Имате ли мечта и каква е тя, ще я споделите ли с нас? Примерно цял парк от дървени фигури, или детска площадка изцяло от дърво, дървено влакче ...

Това, което изброихте, бяха мои мечти, които вече са действителност. Имам и други, но не обичам да разказвам за тях.

Имате редица участия на симпозиуми и изложби в страната и чужбина. Какво споделят вашите колеги -  трудно или лесно се прави изкуство? И оценяваме ли го ние у нас?

Изкуството е нещо много сложно. Кой може да го оцени? Само времето. А след много време моите работи ще са изгнили, така  че аз не влизам в сметките. Остава ми само удоволствието от работата.

Вашият девиз, мото, житейско кредо?

Не се ръководя от девизи.

Смятате ли се за чешит?

Троянци ме смятат за такъв и ме избраха за член на лаф- мохабетчийския съвет на "Троянските чешити”.

Друго хоби, освен дизайнерските решения от дърво и рисуването на картини?

Това не е хоби, с това си изкарвам хляба. Хоби нямам.

 

<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар