Вход | Регистрация

Г. Цанева: "Смисълът е в търсенето, в пътя, не в целта"

Г. Цанева: "Смисълът е в търсенето, в пътя, не в целта"
Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ —София. Защитава дисертация, за което x е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и понастощем работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 г. е член на Сдружението на българските писатели. Автор на 11 книги със стихове, есета, повести.

Поетесите са хора, с такава нежна и крехка душа, че е трудно да говориш с тях за по-обикновенни неща. Затова ще се опитаме да надникнем хем в света на строгия адвокат, какъвто е нашия главен герой, хем на писателя. Ще се опитаме да разберем и как се справя с вечната игра на въпроси, и отговори за живота.

Представяме ви Габриела Цанева.

Тя гостува в Русе преди няколко седмици със свое представяне на най-новата си потетична книга "Състояния. Хайга” чрез изложба на картините, вкючени в изданието.

Габриела Цанева е публикувала в списание "Родна реч", във вестниците "Век 21", "Демокрация", "Народно земеделско знаме", "Земеделско знаме", "Литературен форум" и други. Издадените й книги са с много красиви имена - "Миналото в мен" (документална повест, 1994), "Догонвам бягащия ден" (стихосбирка, 1998), "Треви под снега" (роман, 2000), "Реши се и ще си свободен" (есета и стихове, 2001), "Заскрежени птици" (стихосбирка, 2008), "Шофьори" (новела, 2008), "Миналото в мен" (документална повест, 2010), "Врабче върху антената" (стихосбирка, 2010), "Светлата пътека към звездите" (стихосбирка, 2010), "Искам себе си" (хайбун, 2011), "Заскрежени птици" (стихосбирка, 2011).

Г-жо Цанева, как така човек с толкова строга професия като адвокат, пише поезия, издава книги?

Писането на поезия уравновесява писането на адвокатска проза. Преди да започна да пиша стихове, пишех есета, романи и повести, но тогава бях химик. Спомням си, че най-хубавите стихове от първата ми стихосбирка "Догонвам бягащия ден” написах, докато се подготвях за един от най-тежките изпити в правото – граждански процес. Най-силните есета от "Реши се и ще си свободен”, както и повестта "Миналото в мен” написах, докато учех химия. В основата на романа ми "Треви под снега” са студентските ми дневници от ХТМУ.

Г. Цанева: "Смисълът е в търсенето, в пътя, не в целта"личен архив

При повечето хора любовта към писането е заложено и се открива още в младежките години. При вас как се прояви? Какво написахте?

Първите ми публикации бяха в списанието за ученическо творчество "Родна реч” - едно есе за България, един пътепис за Франция. Но всъщност, първото творческо писане все пак беше поезия – думи, избухнали в цвят и светлина, чрез които исках да стигна до края на Вселената... една трудно улавена поезия. Мисля, че всеки от нас понякога улавя екстремните страни на света като мерено слово; казват, че всеки човек носи в себе си романа на своя живот.

Поетите и писателите са онези хора, които са се научили да записват думите, които звучат в главите им, да превръщат в думи картините, които виждат край себе си, или онези, залепнали за клепачите на очите им; да записват историите, които преживяват, или които се случват около тях... да усещат с думи – и пак – да ги записват.

Г. Цанева: "Смисълът е в търсенето, в пътя, не в целта"личен архив

В една визитка казвате - "Все се питам коя съм?". Отговаряте - "Не знам". Успяхте ли да откриете отговорът? И все още ли сте разнолика и непостоянна, и това за кое ви помага повече - за работата или за писането?

Не, това е един от отговорите, които едва ли ще намеря. И да, разнолика и непостоянна съм – може би затова все се питам коя съм. Помага ми за писането, помага ми да търся – все нови въпроси с трудни отговори, въпроси без отговори. Непостоянството не помага в строгите професии, но мисля, че при мен то се проявява като духовно търсене, а не като бягство от задълженията на професията.

Сложна личност ли сте?

Е, на този въпрос едва ли аз трябва да отговарям.

Г. Цанева: "Смисълът е в търсенето, в пътя, не в целта"личен архив

За кои избягали мигове в живота съжалявате и искате да ги върнете обратно? А какво искате да забравите?

"Избягали мигове”? Надявам се, няма такива... онези прекрасните, незабравимите... те са в мен – непрекъснато, винаги, част от същността и настоящето ми... а онези, които не съм уловила – надявам се, че някога отново ще ги изживея... Тъжно е, когато има неизживени мигове. Не съм от хората, които мислено преравят миналото и търсят в него изгубените си съкровища.

За мен – всичко предстои. И това не са просто думи – когато бях в гимназията, вземах уроци по рисуване, за да кандидатствам в НХА... изживях отново тези мигове, когато тръгнах на курсове в НХА, за да нарисувам картините в книгата си "Състояния. Хайга”... нищо не е същото, но и нищо не изчезва напълно.

Как изливате душата си в хайку и хайга. Посягате към палитрата и четката, за да намерите най-верния път към себе си?

Хайку е твърде кратка форма за "изливане на душата”. Хайку е хванат миг, усещане, настроение, порив... прозрение. Хайку е светът около нас. А палитрата и четката правят този миг-свят по-плътен, по-цветен, по-уловен и вечен... това е очарованието на "хайга” – синтезът на слово и багра, на мисъл и форма...

Г. Цанева: "Смисълът е в търсенето, в пътя, не в целта"личен архив

Коя е тази тишина, "в която пораснахме"? Защо тишина? Сега шумно ли е, хаотично, дискомфортно?

"Тишината, в която пораснахме” – вече много хора я забравиха, не искат да си я спомнят... а много младите хора, за щастие, не познават тази тишина. Това е тишината на натрапените истини, на цензурата, на несвободата на духа. Тишина – безмислие, еднаквост, послушност... тишината на света, изграден върху гръмки фрази, празни думи и скрито насилие. Сега е шумно, хаотично... за някои – може би дискомфортно... Но шумността не е антипод на тишината. Днес също цари тишина - тишина като безмислие, като отказ да бъдеш/да искаш да бъдеш различен, да бъдеш себе си, като доброволно приета послушност – да слушаш все по-популистки, все по-уродливи слова от хора, които почти не могат да си служат със словото... Тишината на липсата на идеи за бъдещето, на идеи за "после”.

Г. Цанева: "Смисълът е в търсенето, в пътя, не в целта"личен архив

Тъжна ли сте през повечето време, поне така усещам в повечето Ви кратки разкази, които прочетох? Кое Ви натъжава, днес?

Тъжна съм не през повечето време изобщо, а само през повечето време за писане. И друг път съм отговаряла на този въпрос... заради мрачната ми поезия, вероятно, често ми го задават. Аз не съм тъжен човек, просто тъгата, болката – това са катализаторите на поезията. И в българската, и в световната поезия – лирическият аз страда.

Живеем в интересно време. Казват, че "Да живееш в интересни времена!” било проклятие при древните китайци. Тъжно е мълчанието, тишината, в нашето интересно време. Обществото ни е болно от негодувание към самото себе си и от безпътие – постигнахме целите си; заявихме, че не сме постигнали нищо. И сега – накъде?

Темата, която винаги ви вълнува?

Темите за произхода на Вселената и Разума, за строежа и същността им – като философски категории и като научна истина... тези теми често присъстват и в творчеството ми.

Как се справяте с вечната игра на въпроси и отговори за живота? И в кое е смисълът - в търсенете на себе си или редица истини за заобикалящия ни свят?

О, смисълът е в търсенето, в пътя; не в целта. Целта никога не оправдава средствата и постигането й не носи удовлетворение.

Присъединете се към Sever.bg във Facebook, за да следите и там всичко, което публикуваме



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар