Дряновска екопътека
Дряновската екопътека е изградена през 2000 година в каньона на река Андъка и района на Дряновския манастир.
За улеснение на туристите на труднодостъпните места по маршрута са построени четири дървени мостчета и шест стълби с различна височина, даващи възможност на посетителите да разгледат всички части на каньона и да се насладят на суровата красота на природата. Кръговият маршрут с трите обзорни площадки на скалата Боруна разкрива невероятната панорама към Дряновския манастир.
Времетраенето на разходката по Дряновската екопътека, която е с втора степен на трудност, е около два часа. Характерна е с високата атрактивност на неживата природа. На късо разстояние могат да се видят твърде различни релефни феномени - скални венци, ниши, пластови стъпала, няколко типа пещери, прагове, водопади и еворзионни котли, внушителни скални блокове и валуни, ждреловидни долинни участъци, въртопи, валози, кари, карни полета и др.
С впечатляващата си специфика се отличава 250 метровия участък на река Андъка - типичен каскаден тип увес. Надморската височина на маршрута на екопътеката варира между 270 и 510 метра.
Дряновската екопътека се характеризира и с добре изразено биоразнообразие. Няколкото типа твърде различни местообитания по трасето й са предпоставка за наличие на растителни видове от почти всички екологични групи - литофилни и калцефилни, мезофилни, сцилофилни, ксерофилни, хидрофилни и хигрофилни.
Горите са съставени от клен, няколко вида дъб, явор, ясен, липа, обикновен габър, келяв габър, махалебка, дива череша, дива ябълка, мъждрян, дрян, люляк, смрадлика и т.н. В района на село Долни върпища, в силно затлачен въртоп с равно дъно, се среща и типична блатна растителност. Характерно за района на екопътеката е наличието на вековни дървета - дъб, габър, липа. Своеобразен феномен е присъствието на букови дървета в гори, разположени само на 350 - 400 метра надморска височина. Около Дряновската екопътека могат да се видят интересни растения - орхидея цефалантера, робертов здравец, змийско мляко, змийско грозде, перуника, горско омайниче, горска ливадина, много видове папрати и т.н.
Общото видово разнообразие от растения надхвърля 200 вида. Сред тях има изключително редки и ценни за науката видове, а петровият кръст, пролетната циклама (ботурче) и силиврякът са включени в Червената книга на България. Ендемичният вид дегенов копър дори фигурира в Европейския списък на редките и застрашени от изчезване видове.
