Вход | Регистрация
Русе 11°C

Профил "антиваксър": какво показват социолозите за тази група в България

Профил "антиваксър": какво показват социолозите за тази група в България
ВМА

"Антиваксърът" в България е предимно жена на възраст между 25 и 39 години и живее в града (почти няма значение среден, голям или столицата). Домакинството ѝ е от 4 души с 2 деца под 15 години и не учила след завършване на гимназия. Има по-скоро отрицателна оценка за ЕС и определено смята, че имиджът на съюза е лош и се е влошил спрямо миналата година.

Такъв профил очертават социолози от проучване Евробарометър, проведено за Европейския парламент в края на август. Такова проучване, публикувано през юни, показа, че 23% от българите над 15 години изобщо не планират да се ваксинират.

Инцидентът във Варна, при който противници на ваксинирането принудиха мобилен пункт за ваксинация във Варна да спре работа, показа част от решителните действия, на които са готови тези среди, които мнозина си мислят, че съществуват само в затворени групи в социалните мрежи. След поредица от съобщения до пощите на медиите, щедро поръсени с удивителни знаци, те излизат в реалното пространство, подкрепени и от политически партии, включително такава, която има в момента теоретичен шанс да попадне в следващия парламент.

Но социологическото проучване, направено преди няколко седмици за Европейския парламент, очерта по-конкретен профил на "антиаксърите". Зад този етикет са поставяни далеч не само фанатични противници на ваксинирането и разпространители на най-невероятни конспиративни теории. Това са и хора, които искат повече и по-достъпна информация и отговори за съмненията си, или просто притеснени за децата си на възраст, в която в други държави вече ги ваксинират.

Значителна част от българите казват в данните на Евробарометър, че властите трябва да са по-прозрачни в обясненията и действията си, когато става дума за ваксинирането. Напълно съгласни, че има недостатъчна прозрачност, са 28%, а други 38% са по-скоро склонни да се съгласят. Това прави общо две трети от анкетираните.

Всеки пети (20%) тотално не приема твърдението, че при ваксините срещу COVID-19 ползите са повече от рисковете, както твърдят създатели, производители, регулатори и здравни власти. Още толкова (21%) отговарят, че са по-скоро склонни да не се съгласят с това твърдение. Други 8% са казали "Не знам". Така почти половината анкетирани се оказват в групата на скептиците.

Само в Литва и Словакия (по 21%) и Словения (20%) тази група срещу ваксините за опасни е толкова голяма. Но разликата спрямо България е, че преди десетина дни напълно ваксинирабяха 65.5% от литовците (71% са с поне една доза), 50% от словаците и над 51% от словенците.

Жените в България се оказват малко по-големи "антиваксъри" - 21% (срещу 19% при мъжете) тотално отхвърлят ваксинирането, а 22% (срещу 20% при мъжете) са склонни да отхвърлят ваксините. Всяка десета анкетирана българка казва "Не знам", с което се получават 53% съмняващи се и напълно невярващи.

Тази група е от млади хора, защото с напредването на възрастта отричането на ваксините намалява до 13% при българите над 55 години. Но и при възрастните общо една трета се съмняват във ваксините (като с добавят 18% по-скоро склонни да мислят така). Във възрастовата група 15 - 39 години мнозинството (по 51%) не са убедени в ползите от ваксинирането, като българите на 25 - 39 години са водещи с 28% при тотално несъласните, че потенциалните вреди са по-малко от ползите.

Антиваксърството е най-силно в големите градове - там общо 41% се съмняват или тотално не вярват (20%) във ваксините. В селските райони този дял достига 48%, но заради доминирането на склонните да се съмняват (31), докато категорично невярващите в ефективността на ваксините са 17%.

Най-скептични са домакинствата с 2 деца под 15 години (общо 45%, от които 27% са категорично невярващите във ваксинирането.

 

 

 

 
 


Докладвай за нередност в статията
Добави коментар