Вход | Регистрация
Плевен 29°C

135 години от Третия щурм за Плевен – 11 и 12 септември 1877 г.

135 години от Третия щурм за Плевен – 11 и 12 септември 1877 г.
Снимка: Север.бг

В хода на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. името на град Плевен буди гордост и възхищение към отдадеността на воините, но и признателност към паметта на хилядите български, руски и румънски войници, оставили живота си, далеч от родина и дом, в името на Освобождението на България.

Петмесечните бойни действия за овладяването на града са едни от значимите и най-кръвопролитните в хода на сблъсъка на двете империи - Руската и Османската. Плевенските сражения имат своята кулминация на 11 и 12 септември 1877 г. в рамките на Третия, най-ожесточен щурм за освобождението на града.

Боевете започват след проведена интензивна четиридневна артилерийска подготовка на съюзническите руско-румънски войски при изключително неблагоприятни климатични условия – проливен дъжд, гъста мъгла и дълбока кал.

Съюзническите войски се впускат в битката, уверени в своята победа. Руското командване дори посвещава Третия щурм на именния ден на руския император Александър ІІ - денят на Свети Александър Невски – патрон на императора. Съотношението на силите е било 84-хилядна съюзническа армия срещу 35-хилядна турска армия, а бойните действия се водели в три участъка – Източен, Централен и Южен.

На изток, при с.Гривица, след три самостоятелни атаки, румънските войски, подкрепяни от 2 руски полка, овладяват един от най-силните опорни пунктове на противника. В боевете румънската армия дава много жертви - 3 хиляди войници, а укреплението, напоено от тяхната кръв, започва да бъде наричано "Кървавия” редут.

На централния участък, при село Радишево, частите на четвърти корпус атакуват най-силното турско укрепление в района, отлично приспособено към местността Омар бей табия. Съюзническите войници показват воля и устрем за победа, но класата на турската армия дава резултат и настъплението е неуспешно. В този участък убитите и ранинените са над 4 500 руски войници и офицери.

Най-запомнящите се, но и най-кръвопролитните, са сраженията на територията на третия, южен участък при Зелените възвишения, където руският генерал Михаил Дмитриевич Скобелев и 13 000-ният отряд под неговото командване, имат за задача да атакуват южните турски укрепления - редутите "Исса ага” и "Кованлък”. 

За да осигури успешен изход на боя, още сутринта на 11 септември генерал Скобелев превзема третия гребен на плевенските възвишения. След обед с развети знамена, музика и барабани започва атаката. Началото е силно, а настъплението добро. В края на деня генералът сам повежда напред в атака своята армия. След кратък ръкопашен бой е превзет редут "Кованлък”, а час по-късно и редут "Исса ага”. Застрашено е сърцето на турската отбрана, турската армия - пробита, а до Плевен и победата остава само една крачка. Сили обаче не достигат на Скобелевата армия. Не получил подкрепа, след 30-часов неравен бой, той отстъпва по заповед на командването.

Жертвите са 6500 войници и офицери, а в народната памет бойното поле остава с името "Мъртва долина”.

Третият щурм за превземането на Плевен не успява да постигне желания резултат и завършва неуспешно, но най-вече с много жертви - на трите бойни участъка са убити и ранени над 13 000 руски и 3 000 румънски воини.

През 1907 г. Комитетът "Цар Освободител Александър ІІ” започва традиция – на 11 септември да се отслужва панихида в памет на войниците, офицерите и опълченците, дали живота си безпрекословно в името на българската свобода.  

След десетилетия на забрава, преди 13 години Община Плевен и Дирекция "Военно- исторически музеи” възстановиха традицията и днес за пореден път пред Костницата в Скобелев парк - музей се отдава почит на загиналите за свободата на Плевен и България.

 

_______________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар