Вход | Регистрация
Русе 16°C

Въстаническа дейност в Първи революционен окръг

Днес честваме 136 години от най-значимото събитие в българската възрожденска история - Априлското въстание

Въстаническа дейност в Първи революционен окръг
Снимка: Булфото

Днес честваме 136 години от най-значимото събитие в българската възрожденска история, предопределило освобождението на страната ни от турска власт - Априлското въстание. Фактологията по неговата организация, ход и потушаване е по-малко или повече известна на всеки българин, затова тук ще я представим в по-кратък вид, наблягайки върху въстаническата дейност в Първи революционен окръг – Търновски.

Търновският революционен окръг е вторият след Четвърти пловдивски окръг по мащаб и интензивност на въстаническа дейност и сражения. Определеният за апостол на Първи окръг Стефан Стамболов (с помощници Христо Караминков и Георги Измирлиев) е затруднен с организирането на въставането в своя район поради голямата концентрация на турски военни части, разположени там, и нелеката задача по снабдяване с оръжие. Това станало и причина центърът на окръга да бъде преместен от Търново в Горна Оряховица.  След преждевременното обявяване на въстанието на 20 април в Копривщица част от ръководителите на революционни комитети в Горна Оряховица, Лясковец и Търново са арестувани. Между тях е и помощник-апостолът за Първи революционен окръг Георги Измирлиев, а водачът Стамболов се укрива.

Липсата на основни ръководни лица обаче не е пречка за сформирането на въстаническа група от селата Мусина, Бяла черква, Михалци, Дичин, Вишовград и др., чийто сборен център е в с. Мусина на 28 април. Начело на близо 200 четници застава поп Харитон Халачев с помощници Бачо Киро Петров и Христо Караминков – Бунито. За ръководител на военните действия е определен Петър Пармаков, който е кадрови офицер в руската армия. Планът им бил да достигнат до района на Конар Балкан, разположен между Габрово и Трявна, където да се съединят с четници от съседни села и така, под закрилата на Стара планина, да проведат по-продължителна борба.

Нощта срещу 29 април въстаниците се насочват към уреченото място, но достигайки до Дряновския манастир, разбират, че срещу тях идва многобройна редовна войска от Габрово, а потеря от башибозук и черкези са започнали да обграждат манастира. Без път за бягство те се укрепват в обителта, издържайки на вражеската обсада цели 9 дни. Организира се кръгова отбрана с ядро и периферна охрана, в манастирските стени се правят отвори за стрелба, а прозорците се затварят с каменни плочи, служещи за щитове на стрелците.

Въпреки численото превъзходство на противника – около 10 хил. души, и въоръжението му Харитоновата чета устоява на атаките до 7 май и отклонява две предложения за капитулация. Още на третия ден от обсадата водачът поп Харитон е тежко ранен при експлозия на барут и Петър Пармаков поема командването. В последния ден от ожесточеното сражение четниците получават сведение, че врагът им ще получи подкрепление от приближаващата войска на Фазлъ паша, оборудвана с две оръдия. Решението, което взема новият войвода, е за нощен пробив на обсадата и укритие в Балкана. За кратко въстаниците успяват да преминат през турския обръч, но в тъмнината на нощта се разбягват по групи в три посоки, като почти всички са настигнати и убити. Измежду малцината оцелели са Бачо Киро и Христо Караминков, които се притаяват в горите. Статистиката след това героично и жертвено сражение е 145 загинали четници в и покрай Дряновския манастир, който е бил изцяло разрушен под напора на военния огън. Той е реставриран още през 1880 г., а в двора му през 1897 г. е изграден паметник костница в памет на загубилите тук живота си мъже.

Въстаническият огън обхваща и Габровския и Севлиевския край, където и друг един манастир остава записан с кръв в историята априлската епопея. Председателят на революционния комитет в Севлиево Ст. Пешев е арестуван, но въпреки това околните селища - Ново село, Кръвеник, Батошево и др., обявяват въстание. На 1 май в с. Кръвеник се събират 80-90 мъже под ръководството на дядо Фильо, за да охраняват Граднишкия проход, преграждайки го със засеки. На следващия 2 май въстава и Ново село, като под командването на Йонко Карагьозов се събират 250 души за отбрана на Дебневския проход.

Най-голям бил бунтовният отзвук в село Батошево, където на 4 май се сформира чета от близо 450 души с войвода Георги Бочаров. Те охраняват селото си откъм селата Дерели и Душево, където се готвел за атака многоброен башибозук на Дели Неджиб. В продължение на няколко дни четниците се съпротивлявали с успех на превъзхождащата ги турска войска, но в крайна сметка са принудени да отстъпят, а село Батошево е опожарено до основи.

Подобна участ сполетява и съседните Кръвеник и Ново село, които преди падането на Батошево имат надмощие над противника. На 9 май обаче турците завладяват последователно и двете села.

С една от най-кървавите и жестоки разправи е белязано Ново село при превземането на женския манастир "Света Троица”. Тук българите се радват на свобода точно 9 дни, през които обявяват своята т.нар. Новоселска република.  Манастирът, в който често е пребивавал и Левски, се отбранява от габровската чета на Цанко Дюстабанов, която оказва изключителна подкрепа на местните въстанали села. След тежки сражения обителта е превзета и унищожена, а свещеникът Георги Христов и монахините били зверски избити и поругани. Цанко Дюстабанов е арестуван и осъден на обесване от турския съд в Търново.

Знаменателни са думите на високообразования за времето си войвода, които той изрича пред съда и с които е останал в историята: ”Нашата цел прочее не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме. Вие, като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони оттука."

Днес на мястото на севлиевските села Ново село, Острец, Зла река и Видима
е град Априлци, създаден по повод 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 г. Костите на посечените монахини лежат в манастирския параклис, а тази година на 3 април заедно с баташките мъченици бяха канонизирани и 700 новомъченици от Батошево, Кръвеник и Ново село, загинали в името на идеята за българска независимост.

Последната искра на въстанието в Търновския революционен окръг е действието на тревненската чета на Христо Патрев, в която се включват мъже от Габровския и Тревненския край. Любопитен факт е, че десетината души, тръгващи от Трявна, са само зографи. По пътя си към сборен пункт Ганьов хан тревненчани нарастват на 70 души, от които повечето се отказват. Още 120 бунтовници от габровските села се сливат с тях при сражението на местността Чукара. Четата на Патрев разгръща своята дейност в началото на май, но след неколкодневни сражения с турски войскови части е разбита.

На този ден – 2 май – е достатъчно едно – поклон.

 

Станимира Колева, Север.бг



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар