Вход | Регистрация
Русе 8°C

Марияна Гелова: "Модата се движи във формата и фантазията се проявява там"

Марияна Гелова: "Модата се движи във формата и фантазията се проявява там"
Марияна Гелова е от Велико Търново, но в момента живее в Горна Оряховица. Завършила е математическата гимназия във Велико Търново, има специалност "Стопанско управление" от ВТУ. От 18-та си година до днес плете непрекъснато, а от 2004 г. е превърнала хобито си в професия.

Винаги усмихната, приветлива и ... вечно плетяща... Освен с плетене, Марияна запълва свободното си време с уроци по английски език и народни танци. Тя е от хората, за които важи максимата "Ако обичаш работата си и работиш това, което обичаш, значи няма да имаш нито един ден трудов стаж". Докато ми показваше великденски кошнички, изработени на една кука, които ще си разменя с други "фенки" на това изкуство, сподели за хобито си, което вече се превърнало в начин на живот.

Кога се роди любовта ти към плетенето?

Незнам... Може би човек се ражда с такова нещо... към шиенето, към плетенето - имаш си някакви наклонности.

Кога за първи път хвана иглите?

На времето в училище имахме часове по плетене. Но много силно се запалих да плета, когато се оказа, че моята майка не може да ми показва плетките. Като левичар, нямаше как да ми предаде знанието за това нещо. Тя не плетеше много, но всичките й неща бяха интересни и това ме провокира много да се науча и аз. Впоследствие, когато завърших, попаднах в среда на доста плетачки и те ми показаха и ме научиха на много неща.

Какво ти дава плетенето?

Доставя ми удоволствие, като всяко хоби. Това ми харесва и това работя. Някои хора дори ми завиждат, че работя това, което ми харесва.

Ти ли измисляш моделите си или ползваш готови схеми от списания?

Преди години, когато изборът беше ограничен, като видех нещо, се опитвах да си го направя - да бъде моя размер, в цвета, който на мен ми харесва или пък от гледна точка на цената - всеки търси тогава някакъв компромис. Впоследствие, когато реших да се занимавам само с това, беше трудничко, защото трябваше да се съобразявам със списанията, заради стандартите и размерите. Сега вече не ползвам списания.

Каква е равносметката "цена-изработка" - по-евтино ли излиза да си купиш готова изплетена дреха?

От гледна точка на потребител е точно така. И причината е, че трудът ти никога не е оценен правилно. Когато си купиш нещо, което е направено само и специално за теб, то трябва да струва много пари. Факт е, че ръчните плетачи влагаме много малко цена за самата изработка, за да се доближим до някаква конфекция, което е супер неправилно. Това се прави с цел плетивото да бъде достъпно за повече хора.

Евтиният вариант е да си вземеш преждата. Ако трябва - ще ти се покаже как се плете. Но в рамките на 10-15 лева ти си купуваш материал и изработваш едно изделие, което струва четири пъти повече. Влагайки личния си труд, ти повишаваш още повече стойността му.

Забелязала съм, че много млади хора се впечатляват от уникални ръчни плетива, но не са въодушевени да хванат иглите и сами да си изработят нещо - определят го по-скоро като "Това е от времето на баба ми..."

Тука важната дума е "баба", в смисъл, че плетенето се свързва с по-възрастните хора, защото в повечето случаи те се занимават с тази дейност. Това е автоматична препратка към нещо остаряло. Но, въпреки това, много млади хора се опитват да плетат и прословутите, изплетени на една кука "милета" и покривчици, и на две куки...

Правите ли си "седянка" с други плетачки?

Да. Инициативите за Световния ден за плетене на открито в две съботи през юни се провеждат и във Велико Търново. Идват не само плетачки, а и клиентки, които искат да научат повече за това изкуство. Миналата година имахме участнички не само от Търново. Една дама от Троян, която беше в града за кандидат-студентски изпити, също се включи в плетенето на открито.

Дългогодишните плетачки казват, че когато плетенето е станало рутина, "иглите сякаш пеят" - ти как ще коментираш тази метафора?

Има логика в това... Когато искам да опитам нова прежда - какво може да се направи от нея - очаквам самите игли да ми покажат какво може да се получи като модел. Нямам предварителни нагласи и очаквания - взимам кълбото и иглите, и докато плета - моделът се ражда. В този смисъл има логика с пеещите игли...

Има ли мода в плетивото?

Модата не е добре забравеното старо, защото никога не се повтаря напълно. Има една спирала в модата... Не можеш да извадиш директно от скрина един бабин тоалет, да го облечеш и той да бъде актуален. Винаги ще си личи, че е стар.

Няма конкретна мода. Катя цяло се следват общи тенденции. Не само едната кука или двете куки са нормални - всеки се опитва да направи нещо интересно, така, както той го чувства и вижда в представите си. Специално в плетенето не можем да кажем, че има модна тенденция. И тук изключвам конфецията, думата ми е за ръчното плетиво. Дори да изработиш един модел на 100% по мои препоръки, едно към едно с оригинала, пак ще има разлика.

От друга страна, влагайки личния труд, човек създава нещо, което е различно във времето. Ако си купиш готова блузка, тя ще бъде актуална сезон, най-много два. Докато на едно плетено нещо не му минава толкова бързо модата и остава малко по-дълго в сезона, точно заради индивидуалния елемент. Изработената на една кука дреха има един вид, на две - друг. Всичко е въпрос на лична преценка.


Съставът на преждата предлага ли възможност за изработването на уникален модел или всичко зависи от плетката?

Говорила съм с хора, които се занимават с мода и те казват, че тя върви не във вида или в цвета, а във формата. Модата се движи във формата. Така че фантазията може да се прояви именно там. Голяма част обичат да работят по схеми, да спазват конкретния мотив. От друга страна производителите на прежда са предвидили вариант за не толкова умеещи плетачи. В момента преждите са толкова добри, че е достатъчно само да използваш елементарна плетка и ще получиш нещо, което е супер атрактивно. С програмираните прежди може да се имитира жакард, плетейки само лицева плетка, а не както преди със схеми и прехвърляне на конци.

По-лесна ли се работят плетивата за деца?

От емоционална гледна точка е по-лесно да плетеш за бебета. Но от техническа гледна точка е по-трудно. Дрешката е по-малка, но, за да сме точни, броят на бримките и на редовете за едно детско изделие е много повече, отколкото за една дамска блуза. Това е едно трудоемко плетиво, отнема повече време и това обяснява и по-високите цени на пазара на изделия за деца.

Освен с плетене, с какво друго запълваш свободното си време?

Нямам свободно време. Гледам да нямам такова, защото не обичам да имам свободно време.

Ти си първият човек, който ми казва подобно нещо...

Наистина не обичам да имам свободно време. Ходя на курс по английски, ходя на народни танци - това са неща, които ми запълват свободното време, няма повече място за друго нещо. Това са различни социални среди, в които контактуваш с други хора, научаваш за различни неща и изживяваш различна емоция, освен, че е и удоволствие.

Как успяваш да съчетаеш нещата така, че времето да ти стига - освен всичко друго, ти имаш и три деца?

Ангажиментите ми като майка вече не са много големи - децата ми са пораснали и са навън, имат свой собствен живот. Единствено 15-годишната ми дъщеря е при мене, но на тази възраст човек също е достатъчно самостоятелен. Хубавото е, че и тя е от моя модел - има много ангажименти.

Научи ли я да плете?

Не, защото е левичар и в случая аз не мога да й предам уменията. В интерес на истината баба й я научи да плете обикновена плетка, тя си изработи шал, още докато беше дете. Реши, че вече знае достатъчно и приключи с плетивото. При условие, че аз плета постоянно, не може по никакъв начин да я амбицира.

Плетенето е специфична материя. Човек трябва да има нагласата да се занимава с плетиво. Не можеш да се научиш да плетеш, ако това не ти доставя удоволствие. Любопитно е, че една млада дама идваше всеки ден за 15 минути през обедната почивка в работата си и искаше спешно да се научи да плете на една кука. Аз й показвах, каквото можех в рамките на това време, тя бе упорита и сега вече ми иска модели и кройки.

Отмира ли ръчното плетене?

Предполагам, че не. В световен план плетенето се предлага като арттерапия, която касае не само жените, но и мъжете. Скоро гледах снимка, на която бе уловен момент, в който рокери плетат. Оказва се, че сериозно с плетене се занимават и много ангажирани жени. Това показва, че ако на човек нещо му доставя удоволствие, няма значение колко е ангажиран, винаги може да намери време за хобито си.

Имам много познати в страната, които се занимават с арт плетива. Изработката е изключително трудоемка - работи се с малки модули, с фини техники и отнема много време, но за сметка на това пък е невероятно красива.  

Дамата, от която съм изключително впечатлена от заниманията й с този вид плетиво, изработва невероятно трудни и уникални модели. Тя е главен счетоводител на месопреработващ комбинат в наш голям крайдунавски град - един много зает човек, майка на близнаци и в същото време - прекрасен творец, когато хване куките за плетене...

Спомена, че и мъже се занимават с плетене - ти познаваш ли такива в Търново?

Познавам гобленари, но за явни плетачи до сега не съм чула. Някои мъже, с които съм контактувала, са споделяли, че някога, по нещо са плели, от любопитство... Дори един сподели, че е плел терлици на 5 куки - нещо, което доста ме впечатли. Така че, има и скрити таланти, но явно не смеят да се покажат.

Кога има повече "ищах" за плетене и работата идва "от ръки" - през лятото или през зимата?

От гледна точка на клиентите най-големия ентусиазъм настъпва в зимния период. Дали, защото времето е студено и и няма толкова атрактивни предложения за прекарване на свободното време; дали, защото зимните плетива се изработват по-бързо, незнам. За всеки е индивидуално, но за мен като плетач най-големите провокации са през лятото, защото летните прежди са най-хубавите. Като цяло българката все още не се е научила да оценява летните прежди и да работи летни плетива.
Това са прежди от коприна, памук, бамбук, добри са за работа и дрехите пак стават атрактивни. Но, традиционно през лятото не се плете толкова много, колкото през зимата. Най-запалените го правят, но като цяло - не.

Как приемат хобито ти хората, които нямат афинитет към плетенето? Гледат ли те странно и случвало ли ти се е да ти казват "Остави това плетене, ела да пийнем кафе и да разпуснем? ....

Не ми се е случвало. Всички ме приемат нормално. Тези, които не обичат да плетат сами идват при мен да си поговорим. Единственият коментар, който съм чула за себе си, е от моя клиентка, която споделила пред наша обща позната (също плетачка), че докато съм й обяснявала за преждите, не съм спряла да плета. Това ми се стори странно, но аз действително така правя. Мога едновременно да плета и да си говоря с някого. За мен е нещо нормално, но явно жената се е впечатлила и го е намерила за странно.

Ти самата определяш ли се като чешит?

Искам да бъда, макар че не съм толкова смела, за да бъда...  Това е хубаво - да си чешит не е обидно. Има много емоция в тази дума и в това да си различен от другите. Нали в крайна сметка всеки иска да е различен и уникален?! Няма значение в какво...

 

___________________________________________________________________________________


Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар