Вход | Регистрация

„Черното злато“ в основата на конфликта в Сирия?

Проф. В. Балинов: Пред прага на военен конфликт е естествено да се допуска, че погледите са насочени и към огромните нефтени и газови залежи в Средиземно море и арабския регион

„Черното злато“ в основата на конфликта в Сирия?
Снимка: Guliver/Getty Images

Икономически интереси към залежи от нефт и газ, почти винаги стоят в основата на сериозни конфликти между някои страни. Желанието за придобиване на правото за ползване на чуждо подземно богатство често "размества" ходовете на играчите на геополитическата сцена. Дали и в Сирия не се случва именно това?

По темата потърсихме коментара на проф. дгн Васил Балинов. Той е специализирал в Русия, Германия, Италия, Австрия, Англия и САЩ. През 1985-1987 г. е ръководител на българско предприятие за проучване и добив на нефт и газ в Сирия. Изпълнявал е експертни дейности в Сирия, Либия, Нигерия, Гана, Судан, Габон и др. страни. Бил е председател на Комитета по геология и минерални ресурси, работил е като експерт в 38-то и 40-то Народно събрание, консултирал е много държавни и бизнес организации.

1033300

Проф. Балинов, повече от 2 г. политическата обстановка в Сирия се обтяга непрекъснато и страната е на прага на военна интервенция – такива са заявките от страна на САЩ. Твърде малко или почти нищо не се говори по националните ни медии, като възможна причина за вмешателството във вътрешните работи на близкоизточната държава и арабския регион да са огромни залежи от нефт и газ в Средиземно море, близо до бреговете на Сирия. Каква е Вашата позиция като експерт за изтеклата в интернет информация по този въпрос?

Не бих желал да влизам в ролята на политически анализатор, тъй като моята професионална ориентация е с друга насоченост. В този смисъл това не би било коректно, а и оценките едва ли биха били достатъчно точни. Ще си позволя да отбележа, че този въпрос има глобални измерения и той следва да се разглежда като елемент от голямата световна икономика и геополитика. Сега, когато светът е пред прага на военен конфликт, е естествено да се допуска, че погледите са насочени и към огромните нефтени и газови залежи в Средиземно море и арабския регион. Възникналият преди повече от две години вътрешен сирийски конфликт беше неизбежен, след продължилото няколко десетки години управление на династията Ал Асад, контролираща огромен финансов ресурс Наблюдаваното обаче развитие на събитията едва ли би протичало в тези посоки, без участието на външни фактори.

През 1985 – 1987 г. Вие сте ръководил там предприятие за проучване. Какви залежи бяха открити и доколко, според Вас, те са основната причина за разпалване на конфликта?

На основата на контракт между Националната нефтена компания на Сирия и Булгаргеомин, утвърден от правителствата на двете страни, българската страна имаше задачата да проучи и подготви за експлоатация четири газови находища в Североизточна Сирия, разположени недалече от границата с Турция и Ирак. Тази задача беше изпълнена успешно, в резултат на което бяха потвърдени в промишлени категории значителни допълнителни ресурси от природен газ. Това не бяха първите и единствени находища. Още тогава (1985 г. - 1987 г. - бел. на ред.) страната разполагаше със значителен нефтен и газов потенциал, а впоследствие бяха направени и нови открития.

Понастоящем ресурсите от нефт в Сирия възлизат на около 2,5 милиарда барела, а от природен газ – на около 270 милиарда куб. м. Над 50% от нефта се изнася, под формата на суров петрол или нефтопродукти, което осигурява около 70-80% от приходите на страната в твърда валута. Значително развитие имат и редица други отрасли, като нефтопреработвателната, циментовата, тестилната и тютюневата промишленост, памукопроизводството, добива на фосфати и др. Цялата икономика на страната и основната част от банковия сектор са под контрола на държавата, респективно на президента. Напълно естествено е да се смята, че съсредоточаването на такъв огромен финансов и властови ресурс в президентската институция, наред с други сериозни проблеми в страната (пробладаващо участие на държавния сектор, корупция, безработица, слаби външни инвестиции, отсъствие на осезаем икономически растеж и др.), са достатъчно основание за случващото се в страната и искането на опозиционните сили за сваляне на президента от власт и смяна на режима в Сирия.

Чии са най-големите апетити към тези залежи и случайно ли стълкновенията започнаха в районите на градовете Хомс, Халеб, Дамаск и Хама?

Не бих се ангажирал с коментар относно външните апетити към нефтените и газовите залежи. Ще отбележа обаче, че те не са насочени към находищата в Сирия, тъй като те са несъпоставими по мащаби и ресурси, с находищата в арабския регион и не представляват особен външен интерес. За мащабите на Сирия обаче те имат особено значение, от гледна точка на задоволяване на собствените потребности и на реализацията на валутни приходи от износа на суров петрол. В този смисъл не трябва да се търси географска връзка между районите на стълкновенията и местоположението на находищата, които са твърде отдалечени от тях. Нормално е стълкновенията да са съсредоточени в индустриални, с висока населеност райони, каквито са Хомс, Халеб, Дамаск и Хама.

Дали и доколко осъществяването на "Южен поток" е причина редица европейски държави, членки на НАТО, начело с Германия, да се въздържат от намеса във военен конфликт в Сирия?

Трансграничите магистрални газопроводи "Южен поток", "Набуко" и "ТАР" (Трансадриатически газопровод), също така представляват важен елемент на глобалната икономика и геополитика. Тук се преплитат много икономически и политичеки интереси, поради което всяка заинтересована страна трябва да се съобразява с тях. Това важи и за Германия, която не може да не се съобразява с позицията на Русия, Иран и други държави по конфликта, въпреки че в случая това едва ли е решаващо.

Какъв беше стандартът на живот на обикновените сирийци по времето, когато Вие бяхте там?

Сирия е уникална страна със своето огромно историческо наследство и богатство на култури и цивилизации. Това е дало своя отпечатък и върху съвременния живот на обществото.Важни аспекти от него са семейството, религията, образованието, самодисциплинираността и традицията, които формират ценностната система на обикновените сирийци.

Друг важен аспект е класовото разслоение. Хората от различните класи не общуват помежду си и имат свой собствен живот. По-заможните живеят в централните части на градовете, а по-бедните – в обособени квартали в покрайнините или или в селата. Най-бедните – бедуините, живеят в пустинята и се занимават с овцевъдство.

Забележителен е приносът на сирийците в арабската литература, музика и поезия. С голяма известност се ползват много писатели, една част емигрирали в Египет, които имат значителен принос в развитието на арабската култура. В по-големите градове функционират разнопрофилни висши учебни заведения. Много сирийски граждани са завършили образованието си в чужбина. Всичко това е добра предпоставка за успешно развитие на икономиката, селското стопанство, здравеопазването, образованието, културата и други сфери на обществено-икономическия живот.

В колко силна петролна и газова зависимост ще ни постави започването на сериозен военен конфликт в арабския сектор и какъв е възможният вариант за България да понесе минимални икономически загуби?

Надявам се все още, че проблемът ще намери мирно решение. В противен случай последствията са непредсказуеми. При глобализиране на евентуална военна намеса, което е възможно най-тежкият, но малко вероятен сценарий, последствията са ясни. При локализиране на военния конфликт в рамките на Сирия, което е възможен вариант, последствията за тази страната биха могли да достигнат мащабите на военния конфликт в Ирак. При прерастване на военния конфликт в регионален, което е също възможен вариант, последствията са непредвидими. И в двата случая, най-вероятните негативи за България, ще бъдат свързани с повишаване на цените на нефта и газа, а в по-тежък вариант – с евентуално нарушаване на режима на доставките на природен газ.

Какви са данните за добив на петрол и природен газ в България преди 1989 г. и днес и какви са ни резервите?

Системни геоложки проучвания за нефт и природен газ в Българя се провеждат от средата на миналия век. До 1989 г. на територията на Северна България са открити и въведени в експлоатация редица малки нефтени и газови находища: Тюленово, Д. Дъбник, Г. Дъбник, Д. Луковит, Селановци, Бърдарски геран, Българево, Крапец, Дуранкулак, Чирен, Деветаки, Бутан, Ъглен и др. В по-голямата част от тях добивът е преустановен, а останалите се намират в заключителен стадий на разработване.

Годишните добиви от нефт и газ са покривали незначителна част от потребностите на страната (от няколко до 10% в различни периоди). В основната си част те са задоволявани чрез внос от Русия, а през определени периоди и от други страни (нефт). След 1989 г. от чуждестранни компании са направени няколко открития на малки газови находища в акваторията на Черно море (Галата, Калиакра и Каварна) и на сушата (Девенци). Очакваните извлекаеми ресурси от газ не превишават 10 млд. куб. м. Находището Девенци все още не е въведено в експлоатация. Понастоящем няколко чуждестранни и български компании работят в акваторията и на сушата, включително за търсене на шистов газ.

 

Колко от българските петролни залежи са дадени на концесия, за какъв период и какви са печалбите на концесионерите, респ. за страната ни?

Съгласно Закона за подземните богатства, търсенето и проучването на подземни ресурси, включително нефт и газ, се осъществява въз основа на Разрешение, издадено от Министерския съвет. При положителен резултат се регистрира геоложко, а в последствие и търговско откритие, на базата на което съответната компания получава концесия за добив, за срок до 35 години. Следователно, всички разработвани нефтени и газови находища в България са под концесионен режим. Държавата получава различни видове концесионни такси, а концесионерът заплаща данък върху реализираната печалба, съгласно българското законодателство. Печалбата на концесионера най-често е значителна, тъй като себестойността на продукцията е значително по-ниска от нейната пазарна стойност.

Каква трябва да е, според Вас, позицията на България пред прага на военни действия, които биха могли да разпалят Трета световна война?

Ще изразя своята гражданска позиция. При създадената конфликтна ситуация единственият цивилизован начин за решаване на проблема е по пътя на преговорите, под егидата на ООН. Всякакъв друг път би бил намеса във вътрешните работи на суверенна държава. Отказът на НАТО за участие в решаването на конфликта освобождава България от съюзнически ангажименти. Европейският съюз няма пряко отношение към проблема, поради което всяка страна-членка е свободна сама да формира своята позиция. Русия, Китай, Иран и други държави категорично се противопоставят на каквато и да е военна намеса. Най-вероятно, с малки изключения, такава ще бъде позицията и на световната общност.

На този етап намеренията на САЩ, макар и не толкова категорични, с определени резерви се подкрепят от Турция , Франция и някои други страни. Подобни действия от страна на САЩ, тогава със значително по-голяма подкрепа, са завъшвали (а някои продължават и днес), с непредвидими последствия. Най-пресни са случаите с Ирак и Египет. Нов военен конфликт в Сирия може да има още по-непредвидими последствия, не само за Сирия и района на Близкия изток, но и в световен мащаб.

Още малко данни за 15-те най-големите находища на петрол в света:

На първо място е Саудитска Арабия с доказани петролни резерви 262,6 млрд барела, което им дава дял от 17,85% от световните запаси. Втора е Венецуела с 212,2 млрд барела световни запаси и дял от 14,35%.

На трето място е Канада, съответно със 175,2 млрд барела и 11,91% дял. Следва Иран, който притежава 137 млрд барела доказани залежи, с дял от 9,31%. Пети в класацията е Ирак – 115 млрд барела и 7,82% дял от световните запаси. Шести е Кувейт, с доказани петролни резерви от 104 млрд барела и дял 7,07%. Обединени арабски емирства са на седмо място с доказан петролен резерв от 97,8 млрд барела и дял 6,65%.

Русия е осма в "петролната" класация. Доказаните резерви са 60 млрд барела, което й отрежда дял от световните запаси 4,08%. Либийските петролни резерви възлизат на 44,3 млрд барела и това нарежда страната на девето място с дял от 3,15%. Нигерия е десета, с 37,2 млрд барела и 2,53% дял от световните запаси.

Ето и останалите пет държави в класацията: 11 – Казахстан (30 млрд барела, 2,04%), 12 – Катар (25,38 млрд барела, 1,72%), 13 – САЩ (20,68 млрд барела, 1,41%), 14 – Китай (14,8 млрд барела, 1,01%), 15 – Бразилия (12,86 млрд барела, 0,87%).

Единствената държава, която не изнася петрол за САЩ, е Иран. Американската държава консумира най-много петрол – 19,15 млн барела, следвана от Китай (9,06 млн барела), Бразилия (2,65 млн барела), ОАЕ (2,64 млн барела), Канада (2,21 млн барела) и Русия (2,2 млн барела). Консумацията на останалите държави е под милион барела годишно. (Kapital.bg, 2012).

<< Sever.bg във Facebook >>



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар