"Ройтерс": Уморените българи се опасяват от нова политическа бъркотия след изборите

Българите, които се подготвят за четвъртите си избори за по-малко от две години, са изправени пред зима на недоимък на фона на растящата инфлация, предизвикана от войната в Украйна. Това кара мнозина да копнеят за добро управление и стабилност след години на политически сътресения.

Залогът е способността на следващото правителство да се справи с нарастващите енергийни разходи и да осигури доставките на газ на достъпни цени след спирането на тези от Русия през април заради отказа на България да плаща в рубли след инвазията в Украйна.

Но се очаква сглобяването на коалиция да се проточи след гласуването на 2 октомври на фона на дълбок разрив в политическия елит относно това как да се изкорени ширещата се корупция и неуспеха на няколко нови партии да изградят устойчива избирателна база.

Подобно на много българи, държавният служител Захаринка Кокалова се опасява, че няма край на хаоса, който започна с неуспешните избори през април 2021 г. и продължава след още две гласувания и падането на реформаторско правителство през юни. "Страх ме е да нямаме правителство", каза 62-годишната Кокалова, седнала на дивана в кухнята си в Давидково, бедно село в Родопите в Южна България. "Страхувам се, че нещата ще се влошат. Без правителство цените се покачват и животът става по-стресиращ."

В опит да се адаптират към ускоряващата се инфлация в цяла Европа, Кокалова и съпругът й планират тази зима да намалят размерите на порциите храна и да използват по-евтини дърва за огрев.

Това, което тя няма да направи, е да промени за кого обикновено гласува - социалистическата партия, която обещава повече помощи от правителството.

Проучванията на общественото мнение показват, че дясноцентристката партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов, който спечели пет пъти избори между 2009 г. и април миналата година, вероятно отново ще надделее - но с около 24% от гласовете.

ГЕРБ, както и други традиционни български партии като социалистите, партията на етническите турци ДПС и обявяващата се за борба с корупцията Демократична България, виждат подкрепата си почти непроменена спрямо последните избори.

Има усещане за стагнация на гласоподавателите с ниска избирателна активност, която вероятно ще бъде около 40%, което подчертава нарастващото разочарование сред българите от ендемичните подкупи и безрезултатните политически борби в най-бедната страна-членка на ЕС.

"Две трети от българите казват, че трябва да има правителство след вота и в същото време близо две трети не вярват, че това ще се случи", каза Боряна Димитрова, анализатор от социологическата компания "Алфа Рисърч".

"Партиите излъчват чувство на безпомощност при съставянето на правителство”, каза в свой анализ неотдавна Боряна Димитрова от "Алфа рисърч".

Неуспех в овладяването на инфлацията и контролирането на фискалния дефицит може да принуди България да отложи плановете си за приемане на еврото през 2024 г.

Бъдещите отношения на България с Русия също са под въпрос, след като заради опустошителната инвазия в Украйна София изостави традиционно благосклонния си подход към връзките с Москва.

• Очаква се Борисов трудно да сформира работеща коалиция, ако партията му излезе на първо място, както сочат проучванията на общественото мнение, като мнозина от целия политически спектър го обвиняват, че е позволил корупцията да рови България.

• Подкрепата за партията "Продължаваме промяната", водена от Кирил Петков, чието реформаторско правителство беше свалено през юни след само шест месеца, спадна до под 20%, въпреки че центристката групировка се очаква да бъде втора в неделя.

• И ГЕРБ, и ПП смятат, че България трябва да задълбочи връзките си с евроатлантическите партньори, обещават подкрепа за Украйна, обещават да предпазят хората и бизнеса от осакатяващите енергийни разходи и искат да повишат стандарта на живот в България.

Кабинетът на Петков увеличи държавните пенсии и бюджетните заплати, но неговата четирипартийна коалиция беше крехка и много избиратели бяха разочаровани от липсата на ясни резултати в борбата с корупцията по високите етажи.

78-годишният Христо Гаджалов, пенсиониран учител от Давидково, каза, че увеличенията на пенсиите са твърде малки, за да компенсират инфлацията, която достигна 24-годишен връх от 17.7% на годишна база през август.

"Не очаквам нищо от изборите. Очаквам след това да има и втори, и трети", каза той. "Като гледам разправиите, аз лично нямам желание да гласувам."

Цветелия Цолова, Ройтерс

Източник: "Дневник"