Екопътека от Велико Търново до Арбанаси
Дълго седях на терасата и се колебаех да тръгвам ли или да си кротувам и да изчакам по-хубаво време, за да предприема тази разходка. Небето беше отрупано с тежки тъмносиви облаци, способни да помрачат настроението ти, та ако ще преди минути да си разбрал, че някакъв забравен далечен роднина ти е оставил голямо наследство. Те обаче така или иначе нямаше как да ме притеснят. Да си вали колкото ще! Като ме намокри да не би да съм на средата на пустошта, за да не мога да се изсуша, преди да съм настинал?
Начумерените облаци не можеха да ме уплашат, но се колебаех дали да тръгвам заради силния и постоянен западен вятър, който упорито се опитваше да откъсне ушите ми и да ги отнесе нанякъде. Вятърът общо взето е едно... още...
Снимка 1 от 17
