Фотографът Николай Михов представи във Велико Търново работата си през последните четири години - книгата "Forget Your Past" /Забрави миналото си - бел. на ред./. Любопитният и нетипичен проект, събрал 34 фотографии на 14 паметници и разработван в продължение на почти 4 години, е гледната точка на младия мъж към монументалните паметници от времето на комунизма.

Идеята му да документира паметниците от времето на комунизма прераства в цялостно изследване, което включва не само снимането им, а и събирането на информация за тях.

Начало на "фотографско-документалното" изследване започва от проекта "Следа", иницииран от български архитекти и артисти, живеещи във Франция /5 години там живее и Никола/ и искащи да поставят за първи път въпроса за ""интегрирането на комунистическите паметници в съвременната градска среда".

Първите направени снимки от младия фотограф са включени в софийска изложба. След нея той решава да доразвие по-широко идеята си, защото си дава сметка, че "ние често ги обсъждаме, но те не са един или два, не са посветени единствено и само на социализма, което е много важен момент.".

Никола Михов обясни надълго и нашироко колко е важно да се разбере защо нарича паметниците "от времето на комунизма, а не комунистически". Едно от обясненията му бе, че почти половината от тях са посветени на Априлското въстание, на Сръбско-българската война и др. Интересното е, че някои имат смесено предназначение. Тази тенденция, да се правят паметници, целящи смесването на партийната история с националната, е характерна за 70-те години на XX век.

"Това, с което мен ме привлече тази система е фактът, че не тя беше изследвана или поне не от този ъгъл. По някакъв начин тези паметници са "паметник на безкрайния преход", тъй като те преминават от тази славна функция, за която са предназначени, към далеч по-безславната - да седят в сянката и периферията на общественото мнение, влияние и внимание на градовете като цяло. Изключение правят само 1-2 от тях. Разглеждайки снимките в книгата по някакъв начин хората си дават сметка, че не става въпрос само за 1-2 паметника и съвсем не всички са "грозни.", разпалено обясни младият фотограф.

За Никола е много важен и социалният "бек граунд". В текстовете към фотографиите той проследява историята още от замислянето им. Те никога не са строени случайно на мястото, на което се намират. Историите за тях преминават  през любопитни случки и перипетии още при строителството, през интересните ритуали по време на откриването, през живота на самия паметник до 1989 г., когато настъпва контраста. В историите са включени и интересни идеи за преустройството на всеки един от тях. "В крайна сметка се получи нещо доста интересно, което е многопластово и със сигурност неможе да бъде сънувано.", изрази задоволство от работата си Никола Михов.

В основата на изследването му все пак е фотографията и документалното изследване, по време на което той е събрал доста солиден архивен материал – а това, всъщност, е едно от най-трудните неща. Сподели, че да ги снима му е отнело значително по-малко време, отколкото да събере тази информация, тъй като дори в интернет, знаейки мястото и името на паметника, неможе да се намери информация дали има реално такъв паметник и как изглежда.

"Проблемът донякъде идва и оттам, че ние нямаме информация за това, което говорим. Като че ли всички имат някакво крайно мнение по въпроса, което обаче се осланя на незнайно каква информация. И все пак, вкл. и моето поколение (макар, че съм бил на 7 г. и имам някакъв спомен от промените) и особено тези след нас, имат нужда от нещо подобно, Затова, преди да ги осъдим или да ги преустроим, е добре да знаем за какво говорим.", смята фотографът.

Вдъхновение за заглавието на книгата Никола Михов получава от надписа "Forget your past" над входа на Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа, който е своеобразна илюстрация на съдбата на монументалните паметници от времето на комунизма. Замислени като знак на гордост и преклонение, сега повечето от тях са запуснати и разграбени.

Въпросът е към какво призовава Forget Your Past – да се забрави миналото, да си го припомним или да разберем какво да забравим от него? Мнението на автора е, че тези паметници определено заслужават внимание и в никакъв случай не бива да се поставят под общ знаменател, тъй като са строени в различен период от режима. Още повече, че са дело на изявени и креативни български творци.

"Не бива да се подминава и фактът, че тогава България е развила една сериозна школа за монументално изкуство, която сега е безвъзвратно изгубена. Но целият този размах и мащабност са безспорно интересни и свидетелство за труда им.", категоричен е Никола.

Днес въпреки демонтирането на голяма част от монументите, в България има над 150 соцпаметника, построени между 1945 и 1989 г. Много от тях остават "забравени" от държавата. След промените никой не разполага със сведения за точния им брой, а информация за авторите и историята им липсва.

В книгата на Михов са описани паметниците на Съветската армия в София, Пловдив и Бургас, Мемориалният комплекс "Априлци" в Панагюрище, Дом-паметникът на БКП на Бузлуджа, Братската могила в Пловдив, Монументът "Знаме на мира" в София,  паметниците на съпротивата във Видин и на трите поколения в Перущица, пантеонът на безсмъртните в Гургулят. Сред изследваните обекти попада и Балванска битка, но заради липсата на информация и време, монументът останал извън полезрението на автора.

Отношението към комунистическите паметници не трябва да е еднозначно - само преклонение или само желание за разруха. Те може да бъдат преосмислени и интегрирани, за да станат "живи места"., е позицията на Никола. Той е един от хората, кото се обявиха за запазването на Паметника на Съветската армия в София.

Никола Михов е роден в София през 1982 г. Решава да се се занимава сериозно с фотография, когато заминава през 2002 г. за Франция. Негови снимки са показвани на редица международни изложби и фестивали. Самостоятелни изложби е правил в София, Париж, Лондон и Загреб. През 2009 г. става носител на награда от биенале "Фодар". Номиниран е за наградата Еssl Art Award на музея за съвременно изкуство "Есл" във Виена през 2011 г., както и наградата на Салона на фотографията в Париж през 2012 г.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg