Вход | Регистрация

"Обществен барометър": "Пада доверието към институции и партии"

"Обществен барометър": "Пада доверието към институции и партии"
Снимка: sxc.hu

Отдавна българинът няма доверие към политическите партии и институции у нас. Този смятат 72.7% от гласувалите 11 читатели на страницата на Север. бг в отговор на въпрос на седмичната ни анкета - Ще продължава ли да пада доверието към институции и политически партии у нас?

Следват отговорите - Отдавна политическите партии трябваше да си отидат или 18.2%. Не могат да отговорят 9,1%, а никой не подкрепя отговора - Не, винаги сме ги подкрепяли.

"Те не разбраха, че никой не ги иска. Видяхме ги толкова години, кой какво може. Да си ходят и да идват млади, кадърни хора", така отговори на въпроса ни 50-годишната великотърновка Емилия Стоянова. И допълва, че положението вече не се търпи и народа отдавна е ударил дъното и явно няма кой да го оправи да се изправи  и да тръгне нагоре и напред.

"Кой да вярва на институции или политически партии като престъпниците ги пускат, без образование си вземат шофьорски книжки, партиите не се отказват от държавната си субсидия или поне да си я намалят, а само повтарят че искат най-доброто за народа. Популизъм, лъжа и фарс. Болна ни е държавата, явно няма лек за нея. Виждате, повечето хора направо са отчаяни. Радвам се, че се вдигнаха на протести хора от различни професии и ценз", пояснява и Петър Иванов, студент.

Последните изследвания, сочат именно това, че има институционален и политически срив у нас. Отчитат го от Алфа Рисърч, цитирани от БНР. Доверието към правителството пада под критичните 20 на сто. Изследването отчита още, че надолу тръгва и рейтингът на фигури, които доскоро се ползваха със сравнително висока обществена подкрепа като президент, главен прокурор и национален омбудсман. Едва 11% е доверието към Парламента.

Подкрепата за БСП е 16,9 на сто, докато от ГЕРБ получават 16,5% одобрение. Подкрепата за ДПС се запазва устойчива 6.1%. Единствената политическа сила, чийто рейтинг върви във възходяща посока, макар и бавно, е "Атака". 

С най-високо доверие сред публичните личности е еврокомисар Кристалина Георгиева, следвана от столичния кмет Йорданка Фандъкова и омбудсманът Константин Пенчев. Личният рейтинг на министър-председателя бележи спад. Отрицателните оценки за него са повече от положителните - отчита проучването. Президентът Росен Плевнелиев губи 6% от личния си рейтинг.

По въпроса за бежанците изследването сочи, че най-големи опасения българите имат от това, че за тях отиват твърде много държавни средства. Другите страхове са свързани с риска от увеличаване на престъпността, както и опасността от разпространение на болести, в районите, където живеят бежанци. Въпреки това хората са склонни да правят дарения за сирийци в беда. 

Освен това 60% от българите казват, че подкрепят студентските протести. Повече от половината смятат, че те ще се разраснат, а според 64% недоволството на бъдещите висшисти е спонтанно, а не платено.

Изследването е направено между 26 и 31 октомври и отразява обществените нагласи за миналия месец.

Определено спадът на доверието към институции и политическите партии не е от вчера. Още през март тази година  доклад на Института за модерна политика отчита това. Тогава нямаше нито едно политическо формирование, чието мнение да съвпадне изцяло с мнението на протестиращите срещу монополите.

Категорично трябва да се променят определени закони, но прави ли го някой? Това също искаха и искат хората - корекции в съдебната система и приемането на нова конституция. Искаха и продължават да искат и повече привилегии, добри доходи, добро бъдеще в България. Въпреки реформите от време на време, тук и там, нещата не потръгват на добре. Или ако потръгнат са бавни, трудни и почти невъзможни.

Защо така е у нас? Всеки идва с идеи, прави експерименти, народа го сменя след 4 години и новият отново почва всичко отначало. Настоящият отрича всичко, което е постигнал предишният и в това постоянно противоборство, в омраза и популизъм следват нови 4 години. И така 24 години. Български преход. Някой казват, че няма вече преход у нас. Какво има, тогава? Къде сме? По средата? Най-неизгодната позиция.

И какво остава, ако собственият ти народ не вярва в собствената си държава? Излиза на улицата, с идеята да успее да се защити, както себе си, така и принципите си, работата си, парите си, да защити и държавата си, и с вярата, че утрешният ден за него ще бъде по-хубав от вчерашния, защото това е лелеяната мечта на всеки, от веки веков.

 

 

 

<< Sever.bg във Facebook >>

 

 



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар